Европа тежи все повече, българите - сред най-фините засега

Европа тежи все повече. Повече от половината пълнолетни жители на Европейския съюз вече са с наднормено тегло, показват най-новите данни на Евростат за 2025 г. – 16,3% са със затлъстяване, а други 35,4% попадат в категорията „предзатлъстяване“.

Общият резултат е тревожен: 51,7% от хората на 18 и повече години в ЕС са с BMI ( интекс на телесна маса) 25 или повече.

Около 15,4% от пълнолетните българи са със затлъстяване през 2025 г. Това поставя страната значително под средното за ЕС и я нарежда сред държавите с по-ниски стойности на показателя. За сравнение, затлъстяването достига 26,6% в Малта, 24,6% в Латвия и 23,2% във Финландия. В другия край са Италия – 7,0%, Гърция – 12,8%, и Румъния – 12,9%, пише БГНЕС.

На пръв поглед това звучи като добра новина за България. Но само на пръв поглед.

България не е „имунизирана“ срещу наднорменото тегло

Причината е проста – затлъстяването и наднорменото тегло не са едно и също. Евростат определя затлъстяването като BMI от 30 нагоре, докато хората с BMI между 25 и под 30 попадат в категорията „предзатлъстяване“. Именно двете групи заедно формират показателя „наднормено тегло“.

И тук картината за България става далеч по-малко успокояваща.

По данни на Световната федерация по затлъстяване, базирани на данни на Евростат, 56,8% от възрастните в България през 2025 г. са с наднормено тегло или затлъстяване. Това е повече от половината възрастно население.

Тоест България може да има сравнително нисък дял на хората в най-тежката категория, но това не означава, че проблемът с излишното тегло е малък. Напротив – повече от всеки втори възрастен българин е извън нормалния диапазон на BMI.

Българският парадокс

Докато Евростат поставя България сред страните с по-нисък дял на затлъстяване, други показатели очертават доста по-мрачна картина на начина на живот.

Само 11% от българските възрастни извършват физическа активност поне три пъти седмично – най-ниският дял сред държавите от ЕС според профила на България на ОИСР. Едва 34% съобщават, че консумират плодове ежедневно, а 43% – зеленчуци.

Това означава, че ниският дял на затлъстяването не трябва да се превръща в повод за самодоволство.

България не е страната, която е решила проблема със затлъстяването. България е страната, в която проблемът все още не се проявява в същата степен в най-тежката си форма. А това е съществена разлика.

Най-тревожният сигнал идва от децата

Особено важен е въпросът какво ще се случи с днешните деца.

Данните на европейските институции показват, че при българските деца и юноши наднорменото тегло и затлъстяването вече са сериозен проблем. При децата на 7–9 години делът на затлъстелите е 15,2%, като е 16,7% при момчетата и 13,7% при момичетата. При възрастовата група 10–19 години затлъстяването е 10,2%.

Това поставя под въпрос колко устойчив е днешният сравнително нисък показател за затлъстяване при възрастните. Ако едно поколение расте с по-малко движение, нездравословно хранене и висока честота на наднормено тегло, проблемът не изчезва – той се пренася напред във времето.

Европа също не може да се успокоява

Новите данни на Евростат показват, че проблемът далеч не е само български.

В ЕС 17,4% от мъжете са със затлъстяване срещу 15,3% от жените. При предзатлъстяването разликата е още по-голяма – 41,9% при мъжете срещу 29,3% при жените.

Така наднорменото тегло се очертава като един от големите здравни проблеми на Европа – не само заради самия BMI, а заради последиците от него върху хроничните заболявания, здравните системи и икономиката. И България не е изключение.

Страната има сравнително нисък дял на затлъстели възрастни, но едновременно с това над половината от възрастните са с наднормено тегло или затлъстяване, физическата активност е изключително ниска, а при децата вече се натрупват тревожни показатели.