"Аз ще бъда свободен, въпреки вашите рестриктивни действия. Аз ще вървя по пътя на Осман Калъч, Ахмед Даутоглу от село Искра, по пътя на Нури Адалъ и на Ахмед Доган. Аз съм "за" демокрация и ще продължавам да бъда за нея. Без значение вашето отношение към демокрацията и към малцинствата в страната".

Тези думи на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов от парламентарната трибуна днес предизвикаха скандал в пленарна зала. 

Кои са Осман Кълъч, Ахмед Даутоглу и Нури Адалъ?

Осман Кълъч е роден през 1920 г. в Шумен. Завършва средното и висшето си образование в медресето „Нювваб” в Шумен. ДС следи активно дейността на Кълъч и през 1948 г. той е арестуван за ръководене на резидентура на турските служби в Шумен.

Обвиненията срещу него са „шпионаж в полза на Турция“ чрез създаването на шпионска мрежа с четирима ученици от “Нювваб”.

Съдът в Шумен го осъжда на смърт. Впоследствие присъдата му е заменена с доживотна, по-късно - на 20 години затвор, от които излежава 13 - до 1962 г.

Първоначално излежава присъдата си в Шуменския затвор, а по-късно – в лагера в Белене.

След излизане на свобода работи в мебелния завод “Август Попов”.

През 1965 г., заедно с още 7 български турци, осъдени за шпионаж, му е разрешено да напусне България и осмината са разменени за български шпионин, заловен в Истанбул.

В България остава 2-годишната му дъщеря, с която се среща отново през 1984 г. в Турция.

В Истанбул Калъч работи в МВнР и в българската секция на държавното Радио Анкара. Значителна част от служителите на Радио Анкара по това време са свързани с турските тайни служби.

Калъч е съветник на трима турски президенти по въпросите, свързани с България. Председател е на Фондация за социално подпомагане и икономически изследвания на балканските изселници (BISAV).

На 13 юли 2011 г. Осман Кълъч пристига в България като част от официалната делегация на турския президент Абдуллах Гюл - в качеството си на председател на BISAV. 

Ахмед Даутоглу е роден през 1912 г. в с. Иглика. Завършва средното и висшето си образование в медресето „Нювваб” в Шумен – през 1933 и 1936 г., след което е изпратен от Главното Мюфтийство на България на специализация в Египет.

През 1942 г. се връща в България и започва да преподава в „Нювваб”. През 1944 година става директор на училището.

На 31 декември 1949 година заминава за Турция заедно с жена си и двете си дъщери.

Първоначално работи като имам и ваиз в Истанбул, като ваиз – в Анкара, както и като служител в библиотеки в Истанбул и Анкара и преподавател в духовно мюсюлманско училище в Истанбул.

През 1959 година започва да преподава във Висшия ислямски институт в Истанбул, по-късно става заместник-ректор, а през 1962 г. става ректор. Умира на 7 април 1983 година.

Нури Адалъ е роден през 1922 г. в Островец. След завършване на училището във Фотиново баща му го записва да учи в духовното медресе „Нювваб” в Шумен. След 3-годишно обучение Адалъ е изгонен от медресето.

Адалъ е бил един от най-отявлените защитници на правата и свободите на гражданите от турски произход по време на комунистическия режим, заради което е прекарал 23 години от живота си в затвори и изгнание с неясна присъда, твърдят от ДПС.

По време на изгнанието си в старозагорския затвор Нури Адалъ в стихотворението си „Душата иска…” (Gönül İster Ki….) казва: Сълзи не лейте, когато се преселвам от този свят, положете с радост в земята тленните ми останки, не видели бял ден…. Може би и гроба ми ще бъде в незнайно място, а сърцето мечтае за могила под сянката на дърво…

През 1989 год. е изгонен от България в Турция. Дълги години работи като секретар в изселническата организация „Балгьоч” в Бурса. Починал е през 2004 година. Има парк на негово име в квартал „Гьорюкле” в Бурса.

Още по темата

14/02/2014

Политика

Речта на депутата от ДПС, която взриви парламента

14/02/2014

Политика

"Атака" и ДПС пред сблъсък, след като парламентът не разреши агитацията на турски