Отрязаха дървото от разказа „Бабата, която хранеше котките”

Последна промяна на 20 октомври 2012 в 15:02 2915 4

Познавах добре това дърво и тази градинка.
Познавах добре това дърво и тази градинка.

 

 

Вчера, 19 октомври, пресичайки по диагонал градинката, описана в разказа ми „Бабата, която хранеше котките”, за да изляза на бул. „Гоце Делчев”, изведнъж установих, че градинката е странно променена. Спрях и започнах да се оглеждам. На една от двете железни тенис-маси, разположени в единия й край, бяха налягали като римски патриции половин дузина хигиенисти и хигиенистки с оранжеви светлоотразителни жилетки, които се радваха на циганското лято и пиеха бира от двулитрови бутилки. По-нататък един син разхождаше баща си в инвалидна количка. Оглеждах се и се чудех какво е станало. И изведнъж разбрах – нямаше го дървото от разказа. Дебелият ствол беше отрязан на две педи височина, наоколо беше вече разчистено от ствола и клоните, а тревата и асфалтът на алеята бяха засипани със ситен талаш. Червената пейка до дървото също беше изчезнала, от нея стърчеше само железният скелет.

 

То беше най-старото дърво тук, на цели петдесет години. Както се казва, беше ми набор. Колко съм си играл на индианци и фунийки наоколо. Детството ми мина тук, до казармата живеех в един от блоковете на карето, заграждащи градинката. Някой бе сковал до него в по-ново време пейка, боядисана в червена боя, а горе на клоните бе заковал червена къщичка за птици.

Преди година-две, минавайки през градинката, видях до червената пейка една баба, която хранеше над двайсет котки. Написах разказ за бабата, която хранеше котките, този разказ се падна на изпита за гимназиите и се превърна в един от най-четените текстове в интернет. Дървото се прочу. Няколко дни след изпита, вървейки по улицата край градинката, видях на тротоара паркирана кола с надпис БНТ. Приближих се с индианска стъпка, припомняйки си старите детски игри и внимателно надникнах в градинката. Към дървото с червената къщичка за птици вървеше оператор с камера на триножник, а до него – репортерка с микрофон. Операторът залости триножника с камерата пред червената пейка и дървото и започна да снима котките, които чакаха бабата.

Репортажът, който излъчиха вечерта на 30 май по централните новини на БНТ, започваше така: „Вчера ви показахме, че мястото, описано в разказа на Деян Енев, по който писаха преразказ седмокласниците, съществува. Днес екипът ни откри и бабата, която храни котките зад блок 27 на булевард "Гоце Делчев".

Още от 9 сутринта, котките чакат бабата около червената пейка, описана в разказа на Деян Енев. Тя се появява половин час по-късно и веднага е заобиколена от гладните котаци, които се умилкват в краката й.»

Затова сега реших да разкажа отново за това дърво – за да затворим кръга. Въпреки, че знам – трудно се пишат разкази за отрязани дървета, нито пък БНТ прави репортажи за тях.

Сетне продължих пътя си към бул. «Гоце Делчев». Мислех си какво остава от едно отрязано дърво – няколко торби талаш. И две странички текст, ако случайно дървото е било описано в разказ.

Между другото, нека да припомня какъв е финалът на разказа «Бабата, която хранеше котките», написан година-две преди вчерашното събитие:

„Пейката още си стои, и къщичката за птици си стои. В зеленото наоколо червеният им цвят прилича на ням вик.”

Когато завърших разказа, спомням си добре, малко се почудих дали да оставя точно този финал. Откъде се появи изведнъж този ням вик? Какъв беше този ням вик? И аз не проумявах съвсем.

И чак сега разбирам какъв е бил той! Дървото, пейката и къщичката за птици са знаели какво ще се случи. Просто са знаели. Така излиза. Колкото и невероятно да звучи.

-----------------

За да прочетете разказите на Деян Енев, публикувани в OFFNews.bg, натиснете името на автора над статията.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.10 2012 в 12:52

Тъжно ... В Парка Заимов има отрязани гигантски дървета - чиито пънове са напълно здрави .. и са по няколко квадратни метра широки...

20.10 2012 в 20:32

Най-вероятно точно така е станало, но символиката остава.

20.10 2012 в 20:27

Така или иначе, немият вик се материализира...

20.10 2012 в 19:39

Възможно ли е просто дървото да е изгнило и да са го отрязали от съображения за сигурност?