Бабата, която хранеше котките

Последна промяна на 21 май 2012 в 12:22 34616 60

Деян Енев
Деян Енев

Това е разказът, който се падна на седмокласниците на изпита за прием в гимназиите. Деян Енев Едни от най-старите блокове на бул. „Гоце Делчев” са осеметажните трийсет и втори и двайсет и седми блок. Строени са преди близо петдесет години и това им личи. По челата им са протекли дълги ръждиви сълзи, стълбищните прозорци там, където не са сменени, тънат в половинвековен пещерен мрак. Някои от балконите на фасадата са задръстени със стари печки и шкафове, а прозорците до тях са облепени с хартия. Явно в тези жилища никой не живее. Зад двайсет и седми блок има още три блока, които образуват с него вътрешно каре. Това е спасило градината в карето от застрояване, от появата на няколко „кокетни” кооперацийки. Засадените на шега дръвчета преди половин век вече са огромни дървеса, стигащи до петия етаж. До най-голямото дърво в центъра някой е сковал пейка и я е боядисал в ярко червено. А горе на един клон е сковал къщичка за птици, също яркочервена. Около тази пейка преди време редовно в следобедните часове се появяваше една бабичка. Тя носеше в найлонова торбичка храна. Сядаше уморено на пейката, започваше да бърка в торбичката и да хвърля храната наоколо. И да зове: „Пис, пис, пис”. Около бабата веднага се образуваше кръг от двайсетина най-различни котки – големи, малки, мъжки, женски, черни, оранжеви, тигрови. Те бяха свикнали с бабата и някои дори се катереха по коленете й. Бабата беше с черна забрадка и закопчана до горе черна вълнена жилетка. Веднъж минавах през градинката, тъкмо когато бабата хранеше котките. Извадих кутията с цигари, запалих и седнах до нея на пейката. - Много те слушат котките – казах. - Трябва да разбираш езика им – каза бабата. Едното й око беше кафяво, а другото – черно. Помълча малко, разгледа ме внимателно с различните си очи и продължи: - Всяко движение на котката означава нещо. И всеки звук, който издават. Трябва да разбираш езика им. Когато се търкат с глава по крака, това означава желание за общуване. Когато изправят нагоре ушите си, показват любопитство. Но ако ги свият назад, означава, че се страхуват. Разширените зеници също издават страх. Ако притиснат ушите си до главата, пази се! Ще те нападнат. Съскането означава, че са готови за отбрана. Присвитите очи показват спокойствие. Мъркането – също. Ако драскат шумно с нокти, просят внимание. Ако цялата опашка трепти нервно, това е гняв. Но ако се движи само връхчето на опашката, това означава интерес. А вирнатата право нагоре като знаме опашка показва възторг. - Откъде знаеш всичко това? - Наблюдавам ги. - Сама ли си? - Сама съм. - Деца, внуци нямаш ли? - Имам. Тази пейка я скова внукът ми. И къщичката за птиците горе. Боядиса ги в червено, радваше им се. Беше в пети клас. Викаше, бабо, какво ли птиче ще се засели в къщичката. - Къде е внук ти? - В Америка. - А родителите му? - Майка му, дъщеря ми, е в Гърция. Там гледа стари хора. А зет ми почина. От инфаркт. Извадих още една цигара. Запалих. Котките се бяха нахранили, бяха се дръпнали на метър разстояние и почистваха с лапи муцунките си. - Е, хайде тогава – казах, като изпуших цигарата. – Довиждане. Понякога се случва да минавам през градинката за по-пряко. Напоследък не съм виждал бабата. Пейката още си стои, и къщичката за птици си стои. В зеленото наоколо червеният им цвят прилича на ням вик.   ------------------ *Разказът е публикуван първо в сп. „Мениджър”, а след това в най-новата книга на автора „Българчето от Аляска” ------------------ Деян Енев е сред постоянните автори на OFFNews.bg. Новите му разкази, които той пише специално за нас, можете да прочетете тук: Артистът Цигуларката Мравките Светецът Слънчогледите Моят Великден  Мето

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

28.11 2012 в 05:55

This is a most ueufsl contribution to the debate

13.07 2012 в 20:40

Положението с грамотността нашите деца е просто трагично в последните години......и за това са виновни единствено родителите!!!!!Не могат да мислят,не могат да асимилират и пишат правилно.Родителите трябва да се вземат в ръце......когато 10 години назад разбрах,че сина ми не получава и научава нищо от училище ,направих всичко възможно да променя това.Ако не го бях направила,сега и той щеше да е .......(((тъп и ограничен мързел,слушащ чалга и зомбиран от нета,а не да се реализира успешно и да учи второ висше.

13.07 2012 в 20:32

АЗ мисля,че как се пише Илиада не е толкова съществен,ако си я прочел и си мислил върху написаното......Съвременните деца и подрастващи на 14 години са достачтъчно зрели за да асимилират такъв разказ,и да отсеят същественото от второстепенното,ако са възпитани правилно и са прочели някоя и друга книга между слушането на чалга и висенето в интеренет.За съжаление такива деца в България се срещат все по-рядко....Умните деца после напускат Родината.....и степента на разрушението ще се усети не сега,на приемните изпити за седмокласници,а 10 години по късно,когато преобладавашото мнозинство млади хора ще са елементарни,плиткоумни и незрели емоционално,но затова пък с велико самочувствие.........(((((

12.07 2012 в 21:57

Много е вероятно да се възмущават, защото те самите също никога не биха могли да се справят добре с преразказа на какъвто и да било текст. Знаят, също така, че имат огромна вина за изключителната неграмотност на собствените си деца, но им е много по-лесно да прехвърлят тази вина върху текста, автора, квесторите, преподавателите, секретарката на министъра, директора на училището, съучениците, обществото като цяло и финансовата криза, например... Жалка работа.

03.07 2012 в 15:07

Според мене в този разказ има много специфични подробности, например броят на етажите, номерата на самите блокове, времето, когато са строени, езикът на тялото на котките, съдбите на членовете на семейството, които биха затормозили дори възрастен човек. Не знам дали се е искало от децата да пресъздадат точно движенията на котките и техните значения, но ако е така, се надявам поне да са можели да си водят записки - поне в тази част, защото са описани дванайсет конкретни положения на тялото на животните и съответните им значения.

26.06 2012 в 15:08

Г-н Енев е великолепен разказвач. Харесвам го още от времето,когато пишеше разкази в в. СЕГА. Неми е ясно защо некои майки се възмущават,че се е паднал негов разказ на децата им.....А

19.06 2012 в 19:53

Прекрасен разказ.В последните години човечността и усмивките ,съпричастността към хора и животни почти изчезнаха от живота ни.Съмнявам се,че децата от 7 клас ще разберат и оценят този прекрасен разказ,а ако го направят,много ще се изненадам.Приятно,разбира се.Нека има кой да замести бабите с черни жилетки,които хранят котките.........

19.06 2012 в 07:13

Явно тук се изказват хора, които не са твърде грамотни, а искат 14-годишните да се "понапънат". РазказЪт - пълен член, "ИлиАда", 14-годишните - полуслято.

18.06 2012 в 16:58

Разказа е страхотен и едва ли е в състояние да затрудни дете. Не ги щадете толкова 14 годишните "деца", на тази възраст знаят вече доста по-порочни неща от това как се държи цигара. И няма лошо да се понапънат малко и с правопис, и с пунктоация, на тази възраст ни караха да учим наизуст "Илияда" и "За буките" на Черноризец Храбър - чудесна тренировка за паметта. Успех на всички :)

17.06 2012 в 14:04

Подкрепям мнението на майката, която казва, че той е издевателство над детската психика. Все пак говорим за подробен преразказ. Как можеш да запомниш всичките описания на блоковете, да не говорим за езика на котките. Едно е да го четеш вкъщи, а друго е да си на изпит. Все пак това са деца на 14 години. Изключително неподходящо избран. Какви умения трябва да покажат децата? Дали могат да пресъздадат даден текст или да се мъчат да запомнят всички тези подробности? И стига с този пълен член. Масово се правят грешки в надписите по най-гледаните телевизии.