Деян Енев: Пейката и градинката от разказа още стоят. Бабата обаче я няма

Авторът на OFFNews.bg Деян Енев се падна на днешния изпит след VII клас за прием в гимназиите. Разказът му "Бабата, която хранеше котките" е вторият, който се пада на изпит след VII клас. За първи път негов разказ се падна през 2008 година. Тогава седмокласниците писаха преразказ на "Заложна къща".

Ето какво сподели Деян Енев след края на днешния изпит.

Г-н Енев, ваш разказ се пада за втора година на изпит след VII клас. Задачата на седмокласниците беше да преразкажат "Бабата, която хранеше котките". Как вие бихте го преразказали в три изречения?

Това е интересен въпрос. Да ви кажа, трябва да опитам. Не знам как бих го преразказал, но, между другото, ми се обади майката на едно момченце – роднина, на която детето е било на изпит и която каза, че разказът му е харесал, но детето е сменил последната дума, която е „вик“, с думата „зов“. И между другото, думата „зов“ още повече ми харесва, защото наистина самият разказ е един зов, ако мога така да кажа, към хората, които управляват България да се грижат първо за хората и после за другите неща.

Кога и как написахте разказа? Коя е бабата, която описвате?

Този разказ излезе първо в списание „Мениджър“, където аз от две години и половина всеки месец пускам по един разказ от цикъла „Софийски разкази“. След това разказът излезе и в отделна книга - "Българчето от Аляска".

Аз гледам така на разказа. Разказът трябва да звучи истински. Не е толкова важно дали наистина документално се е случил или не. За този разказ мога да кажа, че отделните елементи са се случили по различно време. Аз просто ги събрах накуп.

Между другото, тази градинка, която е описана в разказа, още съществува. Преди малко минах през нея. Пейката стои и червената къщичка за птици още стои. И бабата наистина я няма.

Къде точно се намира?

Градинката се намира на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“. На кръстовището има един 27-и блок – зад него е.

За пръв път от години сега не чух негативен коментар за темата от децата след изпита. И все пак има мнения, че разказът ви „Бабата, която хранеше котките“ не е подходящ за възрастта на седмокласниците. Какво е вашето мнение?

Моето мнение е, че нашите деца са много интелигентни. Те наистина не се обучават, не израстват по същия начин, по който сме учили ние, но това не означава, че те не трупат в себе си голям обем информация. Така че не виждам никакъв проблем този разказ да се даде на седмокласници. Още повече, че специално този разказ е доста по-ясно изведен, отколкото предишния разказ „Заложна къща“ (разказът на Деян Енев, който се падна на изпита след VII клас през 2008 година-бел. ред.). И на трето място този разказ описва наистина един валиден и действителен къс от българската действителност. Това мен най-много ме радва, защото по този начин просто се разбира още веднъж, за пореден път, картината на положението в България.

Ние, в OFFNews, имаме честта да сте наш автор. Вашите разкази са сред най-четените. Кой е следващият, който да очакваме?

Един разказ за първи юни, детския празник. Казва се „Татко“.

Още по темата

04/06/2012 България

Обявиха оценките от изпитите след VII клас

21/05/2012 България

Къде бабата нахрани котките

21/05/2012 България

Тестът за седмокласниците с верните отговори

21/05/2012 Нашите автори

Бабата, която хранеше котките

Следете новините ни в GoogleNews