Едно момиче по фронтовете на Украйна: Славянск (филм на Горица Радева)

За Славянск и за курорта съм писала много пъти, още повече пъти съм ходила. Затова, когато от редакцията ми напомниха, че трябва да напиша текст към видеоразходката, първата ми мисъл беше, че вече съм казала, всичко, което може да се каже. Особено с последния текст – Крамаха и Славик – 4 месеца по-късно.

Първоначалната идея за видеоразходките беше да покажа живота в прифронтовите градове и, поне доколкото е възможно, да си ги запазя за себе си, такива, каквито бяха. После прерасна в амбицията да покажа цяла Украйна.

Видеото за Славянск е второто, което снимах. Беше слънчев октомврийски ден на 2025-та година. Още тогава се усещаше голямата разлика с летните месеци. Все по-малко хора и все повече дронове. Още тогава знаех, че това лято няма да се плажува на курорта. Даже мислех, че през 2026 година е възможно вече да се водят боеве в покрайнините на града.

Във видеото ще видите курорта, центъра, разрушения, парк „Шовковичний“, зоопарка, паметника на Шевченко и други места. Още тогава ситуацията не беше особено приятна и за хората, които не живеят близо до фронта, изглеждаше много опасно да се ходи там.
Времето показа, че винаги може да стане по-зле. Сега боеве в покрайнините няма. Военните държат фронта. Но дроновете се развиват.

Управляеми авиобомби разрушават града. Има цели улици, които не съществуват. Хотел „Украйна“, който ще видите във видеото вече го няма. Всички улици са прикрити с антидронови мрежи. Осколки от попаденията има навсякъде. Все по-рядко се срещат хора и все по-често в новините се съобщава за обстрели и загинали. Обявена е задължителна евакуация на семействата с деца.

Славик не е това, което беше. Курортът не е курорт, а зона на бойни действия.

Гледайки видеото ще видите един град, пострадал от войната, но жив, слънчев и приветлив. Град като всеки друг – със своите забележителности, малки тайни и особености. Град, който като много други тук, в Източна Украйна – скоро ще бъде целият в руини.

Изгледайте и разберете, че животът е крехко нещо, което много лесно може да бъде унищожено. По-трудно може да бъде възстановено. Но никога не може да изчезне. Защото е по-силен от всяка война.

Запомнете Славик такъв, какъвто беше. После обърнете внимание в какво ще го превърнат…

Видеото започва от надписа „Славянск“ на входа откъм Краматорск. За мен беше много важно да завърши до надписа от другата страна, откъм Бахмут. Тогава там вече летяха FPV-и дронове. Питах един от момчетата дали може да отида там да снимам. Каза не. Питах друг – също не. Питах трети – не. Започнах да го убеждавам, че ще отида съвсем набързо, само за минутка ще снимам видеото и ще си тръгна. Пак каза не. Ама аз не се отказах. Накрая получих заветното съобщение „Прави каквото искаш на свой страх и риск“. И отидох.

Един друг човек видя видеото и пита защо съм ходила там. Обясних. Казах, че побратимите ми са ме пуснали. Не повярва. Показах му съобщението за „на свой страх и риск“, а той се опита да каже, че това далеч не означава, че са ме пуснали.

Все пак, видеото завършва там, при този надпис „Славянск“, в цветовете на украинското знаме, с нарисувани дупки от куршуми и кръв.

Славик е бил под окупация през 2014 година. Даже от там са започнали всички събития тогава. Ясно, че сега сме 2026-та, войната не е такава, каквато беше не само в сравнение с 14-та, а и в сравнение с 2022-ра. Но надеждата, че въпреки всичко Славянск ще оцелее или поне ще се възстанови, дори и да бъде разрушен ще е вечна. Докато времето показва какво ще стане, вижте го. Славик, в един от последните слънчеви есенни дни на 2025-та година.

Пожелавам Ви го във видеото, ще Ви го пожелая и в текста: Дано войната свърши и дано имате възможност с очите си да видите красотата на украинския Донбас.