

По интересен начин се проявява българското схващане за обществено дередже чрез проблемите на футбола ни. Снощи националите паднаха отново, днес се навършват 33 години от победата на „Парк да Пренс“ - имаме повод да помислим над темата.
Консенсусно е мнението на българите, че основната причина за катастрофалното положение на националния отбор е липсата на качествени футболисти.
Няма кой да играе добре
Дори да има сносни играчи, те са малко за класен отбор, въобще за ниво. Като положението е такова от много години, регрес. Също така консенсусно е мнението, че другата основна причина за бедите е президентът на футболния съюз – Георги Иванов – Гонзо сега, Борислав Михайлов преди, Иван Славков навремето, макар при него да имахме успехи. Затова всички българи днес искат оставката на Гонзо! Абсолютно убедени са, че той е виновник, спасението изисква неговото тръгване.
Двете мнения са считани за неопровержими истини. На сън да бутнеш българина, ще ги издекламира: „Падаме? Гонзо, оставка!“. Има обаче един „малък“ проблем в тия истини, и той е, че
няма голяма връзка между качествата на Гонзо и класата на играчите
Да, те не стават. Да, Гонзо не се е доказал като силен ръководител. Обаче проблемът е, че качеството на играчите не зависи от това силен ли е или слаб президентът на БФС. Футболният съюз просто не участва в производството на футболисти.
Правят го самите клубове. Те са частни фирми, абсолютно независими, със свобода на решенията, на живота си, с методите на работа – както всяка частна фирма по света. Те селектират, тренират, купуват, продават играчите от детската им възраст, правят или не игрища, инвестират, харчат, поддържат ред или оставят разруха - никой не държи ръцете им, не им се бърка в главите – действат подобно на всеки един човек в дома си. БФС е само администратор на футбола, и то не конкретно на изграждането на играчи. И когато тези частни фирми произвеждат кофти продукти, то
не е защото Гонзо, Монзо, Инфантино или Тръмп
им е казвал кое как да направят, а сами са ги направили такива. Техните частни самостоятелни решения и действия са били грешни. Или пък са били правилни, но преследвайки други цели - например пари, а не производство на класни български футболисти.
Ролята на БФС, респективно Гонзо, е второ- и третостепенна. Примерно, да не пречи, а да насърчава. Да е честна играта, не корумпирана. Но темата е подобна на тази от кмета ли зависи хвърлянето на боклук през балкона. Зависи от него – но малко, основно е от теб. И въобще корупцията не играе.
Всичко това – че клубовете са самостоятелни частни организации, определящи кое дете как да тренира, колко да си плати в школата, кой да е треньорът, този наставник кадърен ли е или пияница, да му се даде ли шанс на юношата, да се прояви ли търпение към младия футболист или да се купи чужденец...; че от клубовете и никой друг зависят всички тези неща по веригата – също е добре известно. Феновете на футбола го знаят, а не-феновете го установят миг след като се замислят.
И въпреки това всички пак и пак считат Гонзо за виновен, макар той да не управлява клубовете.
Видели са през годините, че нищо не се оправя със смяната на шефа на БФС, и отново провиждат голямата надежда чрез нов шеф. Защо, откъде идва разминаването? Как така се правят логически връзки, за които е добре известно, че липсват? На глупост ли се дължи? Обикновена фенщина?
Отговорът: Да, но и не.
Има тъпотия, фенщина, инерция, отказ от мисъл
Но зад тях се крие нещо по-важно, базово, предопределящо - добре познатата черта в народопсихологията ни всичко в живота да свързваме с Бащица. С началник, шеф, благодетел. Че от него зависи успешни ли сме или провалени, щастливи или нещастни, пържоли ли ядем, марули ли.
Когато нещата вървят, му целуваме ръка.
Когато не – всеотдайно и напълно откровено го считаме за основен виновник. На Гонзо просто му се паднало да е моментният Бащица на футбола.
Всяка една подобна тема – за футбол или не – следва да почва и свършва с тази народопсихология. Защото тя прави хората глупави. Предопределя менте мнения и действия.
Дали поради внесеното отвън Освобождение, и/или заради комунизма, след 37 години див капитализъм българинът така и не му схваща главата, че нещата зависят от отделните субекти. Все Бащица твори съзнанието му. И се получава неизтребима трагична матрица на мислене: стане ли катастрофа, българинът вини малко шофьорите, каращи с 200 – много вини Бащицата, който не ги е принудил да не карат с 200.
Когато детето е невъзпитано – виновна е учителката, не истинският баща
И кметът се оказва виновен - матрицата така задава нещата, че нищо не ти идва на ум, освен да потърсиш вина „горе“ за боклука през терасата – щом търсиш там, намираш там.
Образът на бащицата виждаме все така и на политическия терен, където народът постоянно, отчаяно и на моменти превъзбудено, пак нея търси.
Един мъж в такава роля почти застигна Живков по политическо дълголетие...
Какъв е резултатът от този начин на мислене, решава ли проблемите – отговорът е ясен.
Ето всичко това се проявява днес по отношение на схващането на футболните несгоди. Матрицата на мислене така подрежда нещата, че статии като тази може единствено да събудят най-искреното впечатление на читателя, че целта на автора е да изпере ризите на Гонзо... А не, че е прав. Или пък – че статията е за футбол.
Обаче, следва да се признае още нещо по темата. То е въпрос: Може ли човек да се меси на частните фирми? Да казва на частните клубове - правете това, а не онова? Не. Следователно – я по-добре Гонзо да е виновен. Лесно е да той, калаят му е намерен.
Следете новините ни в :










































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
УНГ специалист: Промяната в гласа не бива да се подценява
Проф. Кантарджиев: МЗ да си прави сметка от кого ще купува противогрипни ваксини
''Остават 10 секунди'': Как БНТ рязко прекъсна гост, който критикува Радев (ВИДЕО)
Вълчев: Не намирам за нормално по един предмет да има пет или шест различни учебника