Не е ли време феодалният обръч в смесените райони да бъде счупен?

На 25 октомври избирателните секции в смесените райони застинаха в гробна тишина.

Вечерта в телевизионните студия изборният процес се анализираше хладнокръвно, но лицата на коментиращите помръкнаха в ефир пред сриващите се цифри, които опровергаха предварителните прогнози на социологическите агенции. Сякаш никой не беше подготвен за това. Стряскащо ниската избирателна активност завари експертите неподготвени. По отношение на смесените райони това ясно открои факта, че е налице пълно неразбиране на процесите извън столичния балон.

„Разпореждането е отгоре!“

ДПС-Ново начало изключи двигателя на партийната машина на първия тур на президентските избори. Знакът към електората, подаден отгоре, показа едно: че е крайно време останалите партии да намерят смелост и да счупят този модел на терен. Знакът отгоре не е просто някакъв каприз. Това е твърда партийна реакция срещу показната офанзива на властта броени дни преди вота, свързана с полицейските акции срещу кметовете на Сунгурларе, Белица и Кърджали.

Очевидно задържането на местните лидери е бил поводът за светкавичен инструктаж отгоре всички да останат по домовете си. И уплашеният, икономически зависим човек се подчини. Пред камерите на Нова телевизия един разочарован мъж от Кърджали изрече с болезнена, смазваща откровеност следните думи, които трябва да ни накарат да се замислим:

„Разпореждането е отгоре! Нашите са като овцете. Каквото кажат, това е“.

Тази, изплакана на терен, реплика показва дълбочината на отчаянието. Колко тъжно е това за една демокрация, пък била тя млада, крехка и недоносена като българската… На тези избори лъсна една истина на прехода: стотици хиляди наши съграждани продължават да бъдат третирани единствено като политически „коз“. В малките изолирани села хлябът, дървата за зимата, социалната помощ за болната майка и работното място в общината зависят изцяло от волята на местния кмет. Когато си поставен в условията на пълна икономическа зависимост, ти не си свободен гражданин. И навеждаш глава, за да спасиш прехраната на децата си.

От друга страна, се откроява един почти трагичен контраст. През годините, дори в най-тежките и контролирани времена на този монопол под ръководството на Ахмед Доган, моделът имаше една малка пукнатина. Хората отиваха в секциите под строй, уплашени или манипулирани, но когато стъпеха зад завесата на тъмната стаичка, те получаваха своите три минути свобода. Три минути уединение насаме със съвестта си, където никой кмет, деребей или партиен отговорник не можеше да види какво задрасква избирателят с химикалката си. В тези три минути те бяха равни на целия свят. Свободни.

Националните лидери не трябва повече да гледат този сеир от дистанция и да оправдават собствения си рахатлък с клишето за „капсулирания вот“. Те са длъжни да отидат в смесените райони и да се срещнат лице в лице с хората. Пробиването на феодалния обръч изисква куража да се предложи реална алтернатива – икономическа независимост, работещи институции и честно подадена ръка от доминиращото мнозинство. И докато на хората от тези райони не им се помогне да заемат своето място без страх в гражданското общество като равноправни индивиди, младата ни демокрация ще продължи да боледува.

Постскриптум

Тази дистанция от вота обаче е просто временно примирие преди следващия сблъсък. Централата на ДПС-Ново начало отлично знае, че след първия тур ще се наложи да се търсят партньори и да се договаря голямата цена на властта. За втория тур привържениците на партията вероятно ще бъдат призовани да отидат до урните – този път, за да тежат на политическата везна с пълна сила. Но феодалният обръч трябва да бъде счупен на терен веднъж завинаги, за да получат тези хора правото да избират не по „разпореждане отгоре“, а по съвест. И да получат своите три минути свобода. Завинаги.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Статията му е написана специално за OFFNews. Други статии от Мехмед Юмер можете да прочетете тук.

Следете новините ни в :