Консерванти, използвани в деликатесите, повишават риска от рак и диабет

Химически консерванти, съдържащи се в някои деликатесни меса, сушени плодове, сирена и шоколадови изделия, могат да повишат риска от някои видове рак и диабет тип 2, сочат авторите на две мащабни нови изследвания.

Проучванията, публикувани в списанията BMJ и Nature Communications, установяват, че по-високият прием на определени консервиращи добавки е свързан с около 47% по-висока честота на диабет тип 2 и с до 32% по-висока честота на някои видове рак в сравнение с по-ниската им консумация, съобщи „Евронюз“.

„Това изследване предоставя нови прозрения за бъдещата преоценка на безопасността на тези хранителни добавки от здравните агенции, като се отчита балансът между ползите и рисковете при консервирането на храни и връзката с раковите заболявания“, пишат авторите на проучването за рака. Консервантите принадлежат към семейството на хранителните добавки и се използват широко от световната хранителна индустрия с цел удължаване срока на годност на продуктите, пише БГНЕС.

За анализа, свързан с диабета, консервантите са разделени на неантиоксиданти, които основно потискат микробния растеж или забавят химичните промени, водещи до разваляне на храните, и антиоксиданти, които отлагат или предотвратяват влошаването на качеството на храната чрез ограничаване на окисляването.

По-високият прием на неантиоксидантни консерванти е свързан с 49% по-висока честота на диабет тип 2. При антиоксидантните добавки честотата на диабет тип 2 е с 40% по-висока при участниците с висока консумация. Проучването за рака, освен общия прием на консерванти, разглежда и 17 отделни вещества. Макар да не е установена връзка между общата консумация на консерванти и общата честота на онкологични заболявания, по-високият прием на определени консерванти е свързан със специфични видове рак.

Калиевият сорбат, широко използван в млечни продукти и хлебни изделия за предотвратяване растежа на плесени и дрожди, е свързан с около 14% по-висока честота на рак като цяло и с 26% по-висок риск от рак на гърдата, установяват изследователите.

Натриевият нитрит — консервиращо средство, използвано при обработката на бекон, шунка, колбаси и други месни продукти — е свързан с 32% по-висока честота на рак на простатата, докато калиевият нитрат, друго средство за консервиране, е асоцииран с повишен риск от рак като цяло (13%) и от рак на гърдата (22%).

Преработените меса, които съдържат високи нива на химически добавки с цел удължаване на срока им на годност, отдавна са добре документирани във връзка с колоректалния рак. През 2015 г. Световната здравна организация (СЗО) класифицира преработените меса, включително шунка, бекон, салам и кренвирши, като канцероген от група 1.

Ацетатите, които са често използвани регулатори на киселинността и ароматизиращи агенти, са свързани с 15% повишен риск от рак като цяло и с 25% повишен риск от рак на гърдата.

Изследователите са анализирали данни от кохортата NutriNet-Santé — френско проучване с над 100 000 участници, които са попълвали редовни хранителни дневници в продължение на средно 7,5 години.

В периода между 2009 и 2023 г. доброволците са предоставяли информация за медицинската си история, социално-демографски данни, физическа активност, както и други аспекти от начина си на живот и здравословното си състояние.

Те също така редовно са подавали подробни данни за консумираните от тях храни чрез многократни 24-часови хранителни записи, включително наименованията и марките на индустриалните продукти. Това е позволило на изследователите, с помощта на допълнителни бази данни, да оценят излагането на всеки участник на различни добавки. Макар да е необходимо допълнително изследване за по-добро разбиране на тези връзки, учените посочват, че новите данни подкрепят преоценка на регулациите, уреждащи употребата на тези добавки от хранителната индустрия, с цел по-добра защита на потребителите.

Това е наблюдателно проучване, поради което не могат да бъдат направени категорични изводи за причинно-следствена връзка. Изследователите признават, че не могат да изключат възможността други неизмерени фактори да са повлияли на резултатите.

Междувременно те призовават производителите да ограничат използването на ненужни консерванти и подкрепят препоръките към потребителите да предпочитат прясно приготвени и минимално преработени храни.

Експерти в областта, макар да признават значението на изследването за бъдещи научни разработки, предупреждават да не се правят директни причинно-следствени изводи въз основа на тези резултати.