Два дни, прекарани под постоянен обстрел, са били нужни на близначките Хана и Анастасия, за да успеят да намерят превоз, за да напуснат града. "Изгубих надежда, защото хората не спираха", каза Анастасия, 22-годишна студентка по психология. Сестрите казаха, че решили да напуснат Мариупол заедно с тяхната майка, леля, братовчедка и приятелка, след като прекарали повече от две седмици в опустошения от руска обсада източноукраински град. 

През първия ден на бягството им обстрелът бил толкова силен, че те били принудени да изоставят вещите си край пътя и да тичат, за да се скрият някъде, разказа  Анастасия пред Ройтерс. В крайна сметка се отказали и се върнали у дома. След това на втория ден мъж, бягащ от града със семейството си с четири автомобила, се съгласил да качи групата. Въпреки че имало само четири свободни места за шестте допълнителни пътници, те се натъпкали в колите и Хана каза, че това е бил "най-щастливият момент този ден".

Мариупол, някога град с население от 400 000 души, е почти напълно разрушен от продължителен руски обстрел, целящ да пречупи съпротивата на украинските защитници. Стотици хиляди хора се крият в мазета без течаща вода, храна, лекарства или електрозахранване и нямат възможност или желание да напуснат. Президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че от града "не е останало нищо". Руското министерство на отбраната обвинява "украински националисти" за случващата се по неговите думи "хуманитарна катастрофа" в Мариупол. Русия нарича действията си в Украйна "специална операция" за унищожаване на военния капацитет на южната си съседка и залавяне на хора, които тя смята за опасни националисти. Тя отрича да взима на прицел цивилни.

Сестрите и останалите членове на семейство Хречкини успели да издържат първите седмици на обсадата въпреки влошаващите се условия и приближаването на бойните действия. "Не искахме да напуснем. Надявахме се, че ще спре", каза Хана, която също е студентка.

Анастасия каза, че те пестели храната и ядели само два пъти на ден. Сестрите разказаха, че след като спряло подаването на газ за битови нужди, хората започнали да палят огън навън, за да готвят и някои от тях начупили пейки или отсекли дървета. Били откъснати от света, тъй като мобилните комуникации били прекъснати и нямало как да заредят телефоните си без ток. "Мислехме, че може би щом никой не идва да ни спаси, може би светът просто не знае каква е ситуацията", каза Анастасия. Когато обстрелът се усилил толкова, че вече не можели да вадят вода от близкия кладенец, те разбрали, че трябва да напуснат, добави тя.

Сестрите не попитали накъде пътуват, когато четирите коли отново потеглили. "Не знаех къде отиваме, не знаех колко време ще отнеме, но бях щастлива, че съм в кола и всички сме заедно, че сме със семейството си", каза Хана. Но след това сестрите разбрали, че не всички коли пътуват в една и съща посока и с ужас установили, че са били отделени от майка си. Тяхната кола ги закарала до Бердянск и там те успели да се качат на осигурен от украинския Червен кръст автобус, който щял да ги откара до Запорожие, където се надявали отново да се съберат с майка си.

Силен обстрел обаче принудил автобуса да спре на около 50 километра от града. "Там получих пристъп на паника, мислех ,че сме избягали от Мариупол, не исках да умра на пътя", каза Анастасия. След като най-после отново се събрали с майка си, роднини закарали сестрите от Запорожие до Кривой Рог на около 400 километра северозападно от Мариупол. "Искам да съм в Украйна и искам да се завърна в Украйна, но точно в този момент мисля, че имам нужда да съм на по-безопасно място, отколкото сега тук, в Украйна", каза Хана. "Винаги съществува опасността пак да бъдем обкръжени. Не искам да преживявам това", добави Анастасия.

В момента части от града вече са контролирани от Русия и проруските сепаратисти. Според местните власти, хората които биват евакуирани към Русия първо минават през лагери и после биват заселвани в северните части на Русия.