Има ли потенциал в бежанците?

Последна промяна на 22 септември 2015 в 15:32 2998 14

Германците демонстрират огромна солидарност с хората, търсещи убежище в страната им. Истинските трудности обаче тепърва предстоят: стотици хиляди бежанци ще трябва да си намерят работа в Германия. Но дали те имат шанс, пита Кристоф Рикинг в коментар за "Дойче веле".

За шефовете на големите германски фирми нещата изглеждат ясни: стотиците хиляди бежанци, пристигащи в Германия, представляват голям шанс за германската икономика. В най-добрия случай това дори можело да постави основата за следващото германско икономическо чудо - подобно на милионите гастарбайтери от 1950-те и 1960-те години, които допринесоха за възхода на Германия. Такава е позицията на шефа на концерна "Даймлер" Дитер Цече. И други негови колеги, като шефа на "Порше" Матиас Мюлер и шефа на химическия концерн "Евоник" Клаус Енгел, призоваха за по-голяма подкрепа за бежанците.

Ако вярваме на експертите на Германския институт за икономически изследвания (DIW), още през следващата година германската икономика ще усети положително въздействие от присъствието на бежанците. Според прогнозите, през 2016 година с тяхна помощ Германия може да постигне с 0,25% по-висок икономически ръст, отколкото без тях. Причината за това се крие в по-високите обществени разходи за настаняване, обучение и интеграция на пришълците. Освен това те ще получават и финансови помощи, част от които ще се влеят в потреблението. Така страната ще има един вид мини-конюнктурна програма.

Квалифицирани ли са бежанците?

Томас Бауер, вицепрезидент на Института за икономически изследвания RWI със седалище в Есен, има друга прогноза: "Ако успеем да интегрираме тези хора на трудовия пазар, в дългосрочен план бежанският поток може да се отрази благоприятно на ръста в икономиката." Той обаче смята, че първоначално икономиката няма да усети кой знае какъв ефект от бежанците.

Дитер Цече.

Интеграцията на бежанците на германския трудов пазар обаче ще бъде голямо предизвикателство - това сочи едно непредставително проучване на Института за изследване на трудовия пазар и професиите (IAB). Експертите са изчислили, че едва около половината от всички хора, кандидатстващи за убежище в Германия, ще успеят да си намерят работа в страната в дългосрочен план. Това се дължи на предполагаемата ниска трудова квалификация на бежанците. Неотдавна институтът се е допитал до 20 хиляди кандидати за убежище, от които около 66% са заявили, че нямат завършено професионално обучение.

"Мнозинството от бежанците, пристигащи при нас, в близък или средносрочен план нямат шанс да си намерят място на трудовия ни пазар", казва пред "Ханделсблат" християндемократът Карстен Линеман. Според него бежанците няма да решат проблема с незаетите места за висококвалифицирани кадри.

Повече бежанци, повече безработица?

Какво обаче предстои след евентуална успешна интеграция на бежанците на трудовия пазар? Няма ли това да доведе до увеличаване на безработицата или до дъмпинг на заплатите? Ресорната министърка Андреа Налес и шефът на Агенцията по труда Франк-Юрген Вайзе смятат, че първоначално безработицата в Германия ще се повиши.

Същевременно обаче експертите от Института за изследване на трудовия пазар и професиите не очакват отрицателно влияние върху германския трудов пазар вследствие интеграцията на бежанците. Ако допуснем, че 220 хиляди души намерят място на трудовия пазар, от които 20% имат висше образование или професионални квалификации, то безработицата би се повишила само с 0,07%, а заплащането на труда би се запазило на същото равнище. И вицепрезидентът на RWI Томас Бауер не вижда никакви основания за тревога: "Пришълците няма да отнемат работните места на германците, нито пък това ще се отрази на заплащането. Според някои изследвания, дори ефектът върху заплатите ще бъде положителен."

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

25.09 2015 в 17:11

немците са измисли всичко свързано с труда Arbeit macht frei

24.09 2015 в 05:57

Добре, само аз ли виждам всеки ден цигани да метат, чистят, строят, и продават плодове и зеленчуци? Или според господата арийски патриоти това са просто "тъмни българис регионални акценти", а истинските цигани са само безработните и джебчиите? Но тези "истински цигани" въобще не са никакви два милиона, какви са тези бълнувания? Няма ли друг начин да си вдигнете самочуствието? Някакви постижения по-скоро собствени, отколкото наследени по кръв?

23.09 2015 в 23:50

Разбира се, има експлозивен потенциал. Буквално.

22.09 2015 в 23:21

Да не забравяме вноса на експерти по производство и употреба на самоделни взривни устройства.
Те могат да помогнат в бизнеса с фойерверки примерно.
Лошото е, че повечето обикновено правят само по една бройка от даден продукт, демонстрират възможностите му и след това се пенсионират...

22.09 2015 в 22:38

Не случаино германците са наи богатата страна в европа. Тези хора знаят как дасе въсползват на 100% от мигрантите, щеги приемат а те щеим работят на минимално заплащане което е 8 и 80 евро на час . В германия германец да чисти тоалетни и да мие чинии няма да видиш не случаино. След 20 години всички тези чужденци щеса много повече германци от германците, както са турците сега е германия. А ти озлобен Българино си сипи ракия и пусни срубско.... и ако женати пак нети даде удари една ръчна и продолжаваи да обвиняваш мигрантите чеси с 2 лева в джоба и ,че теса виновни за скапания ти живот !!!

22.09 2015 в 20:00

бежанците нито ще работят високо квалифицирана работа ,нито ще правят автомобили както се надяват германците .вазелин.

22.09 2015 в 19:02

Как датчани станаха религиозно малцинство в родния си град
Проблемът за адаптацията става все по-остър в толерантна Европа
Сергей Джанян, "Огоньок"
Кокедал е провинциален град в Северна Зеландия. От тук до Копенхаген е една ръка разстояние - 20 км, което на практика го превръща в предградие на датската столица. Тук няма особени забележителности, ако не се брои белоснежният замък на кралица София-Магдалена, строен през XVIII век. Извън това Кокедал е обикновено датско градче с население 9500 души - има и работнически квартал, има и такъв със скъпи вили, макар че на пръв поглед човек не ги различава - в Дания не е прието да се парадира с богатство. По-особено в града стои жилищният комплекс "Егедалсвенге", построен като комплекс със социални жилища в периода 1971-1973 г. Архитектурният му стил е типичен за Скандинавия през 70-те г. - бели панелни 4-етажни блокчета с плоски покриви и бетонни балкони, но всичко е чисто и спретнато, потънало в зеленина.



"Социално жилище" е евфемизъм за понятието "къща за бедните"



В Кокедал тази социална категория е заета от имигрантите, а такъв тук е всеки четвърти жител. Първите преселници се появяват в Кокедал в края на 60-те години, когато в страната започва да навлиза евтина работна ръка от Турция, Пакистан и Северна Африка. Вторият значителен поток от чужденци е през 80-те и 90-те г. - в малкото датско градче тогава намират подслон бежанци от Сомалия, палестинските територии, Афганистан, Иран, Косово.

През изминалите години "Егедалсвенге" изминава пътя до типичното гето - днес комплексът от 668 жилища се отличава с най-висока населеност при минимална квадратура жилищна площ на човек.

Когато чуе думата "гето", читателят сигурно си представя Харлем или предградията на Багдад, но го очаква изненада - средногодишният доход на семейство в "Егедалсвенге" е 320 536 датски крони (около 55 хиляди долара). Което принципно съвсем не е зле за квартал, в който 62% от жителите не са заети на трудовия пазар. Тук трябва да добивам и това, че пренаселеността също е по датски стандарти - средната площ на жилищата в "Егедалсвенге" е 86 кв. м.

Историята на заселването на Кокедал е типична за Дания като цяло - през последните десетилетия в страната, чийто флаг е украсен с християнски символ, убежище все по-често намират носители на друга култура - исляма. С всички произтичащи от това последствия - градът започва редовно да фигурира в полицейските сводки във връзка с улични безредици, предизвиквани от имигрантската младеж. А в документален филм, показан от тв Канал 5, датски полицаи разясняват правилата за поведение в "Егедалсвенге", където обикновено пазителите на закона са посрещани от град от камъни. "Безусловно осъзнавам, че не трябва да излизам от колата и не бива да преследвам престъпници в такива райони. Вкъщи ме чака семейство и искам след работа да се прибера при близките си", споделя един от членовете на полицейски патрул.

Демографското изкривяване в съчетание с чуждата културна среда води до това, че кореняците датчани тихомълком започнаха да напускат "Егедалсвенге", освобождавайки място за нови обитатели с недатски имена. Днес в комплекса, в който живеят 1377 души, само 522-ма са етнически датчани. Останалите 855 души, или



63%, са имигранти мюсюлмани и потомците им,



вече четвърто поколение.

На оръжието, което виси на стената в първо действие и задължително трябва да гръмне до края на пиесата, в "Егедалсвенге" му дойде времето. Ролята на оръжието обаче изигра един съвършено мирен предмет - коледната елха, която в комплекса, както и в цяла Дания, по традиция се украсява през декември. И тази година на събрание обитателите на комплекса обсъждаха въпроса да се отделят 5000 датски крони (около 850 долара) за купуване на празничното дърво, играчки и електрически гирлянди за елхата. Когато се стигна до гласуването, стана ясно, че 5-има членове на управителния съвет, които представляват мюсюлманското мнозинство, гласуват "против". И шокираната председателка на управителното тяло на комплекса Карин Лигорд Хансен е принудена да констатира, че жителите на "Егедалсвенге" ще празнуват Рождество без елха.

Иронията е в това, че решението за отказа е прието три дни след като в същия този "Егедалсвенге" приключват празнуването на мюсюлманския празник Ураз байрям, ознаменуващ края на Рамадана. За организирането на празненствата управителният съвет гласува единодушно да се отделят 60 000 датски крони, с които се вземат под наем атракциони и детски забавления. В празника се включили и араби, и сомалийци, и турци, и датските съседи от квартала.

Отказът от празнуването на християнското Рождество, меко казано, разочарова немюсюлманските жители на района, които обясняват това решение с липсата на толерантност и откритост от страна на мюсюлманската общност.



"Не е правилно, но какво да се прави - това е демокрацията.



Трябва да се подчиним", въздишат датски пенсионери.

Историята с отменянето на Рождество намери отклик в цялата страна, предизвика бурна обществена дискусия за датските културни ценности и заплахата от ислямизация на Дания. Но датчаните не биха били датчани, ако не разрешат проблема по демократичен начин и най-вече като не оставят "Егедалсвенге" без елха. Във "Фейсбук" бе организирана всенародна кампания за набиране на средства за купуване на коледно дърво, а пари за провеждане на тържествата обещаха и датски предложил да плати с лични средства организацията на тържествата за Коледа и за Ураз байрям.

И точно тогава се случи онова, което шокира дори най-жилавите привърженици на демократичните принципи - мюсюлманското мнозинство в съвета на комплекса отказа да приеме дара и безплатната елха. "Преди всичко смятам, че сме длъжни да отстояваме своето решение, доколкото не става дума за пари, а за принципи. Струва ми се смешно, че като мюсюлманин съм длъжен да организирам провеждането на християнски празник. Никога не съм празнувал Рождество и не искам да го отбелязвам и сега", заяви пред журналисти един от петимата мюсюлмани в управителния орган Исмаил Местази.

Това изявление имаше ефекта на бомба, то не остави равнодушен никого в Дания, да не говорим за десните партии. Включилите се в дебата защитници на датските традиции от националистическата Датска народна партия заявиха, че в исканията си мюсюлманите са отишли твърде далеч. Представителят на датските консерватори Том Бенке бе категоричен: "Хората трябва да имат право да отбелязват своите празници, но и вие сте длъжни да уважавате тържествата на страната, в която сте дошли. Не бива да се опитвате да превърнете Дания в мюсюлманска страна единствено защото вие изповядвате тази религия. Това никога няма да се случи. Напротив, нужно ни е взаимно уважение. А това е пример на отсъствие на уважение към датските традиции и култура".

В същото време ситуацията в "Егедалсвенге" прие драматичен обрат - група обитатели започнаха подписка за гласуване на вот на недоверие на управителния орган. Когато екип на тв канал TV2 се опита да заснеме репортаж по темата, банда млади имигранти разби стъклата на микробуса на телевизията и журналистите бяха принудени да си тръгнат. Скоро обект на нападение стана и председателката Карин Лигорд Хансен - неизвестни изпочупиха всички прозорци в жилището й. Полицията се зае с разследването, избягвайки всякакви коментари.

Ситуацията в малкото градче е далеч от разрешение и това няма нищо общо с факта дали има и ще има занапред елха в квартала или не

22.09 2015 в 18:16

"Дойче веле" или се прави,че не разбира за какво става дума или наистина не е "в час".
Индивидите, които се стремят към Европа и в частност към Германия са първата вълна, която започва ислямизацията и плавното съсипване на европейския континент - това е важен елемент от новия световен ред. Пример: пришълци в Норвегия с ислямско вероизповедание вече искат свой обособен, управляван по техните правила квартал в Осло !
Повечето от "емигрантите" към Европа са млади здрави мъже с добри финансови възможности, бягат от Турция, която не ги гони. Има и други смущаващи компоненти, които по-скоро говорят за целенасочено преместване на все по-големи групи ислямисти към Европа. Каква е истинска цел на това преселение - предстои да видим.

22.09 2015 в 17:48

.

Като се сетя, че Иван Бедров им е топ анализатора на ДВ, та и тая глупост си е съвсем "на място".

22.09 2015 в 17:39

Умът на глупака е изпълнен със страхове. България е пълна с глупаци.