НАТО сменя приоритете - битката срещу Русия вместо мисиите в чужбина

Съюзниците от НАТО обмислят най-голямото преразглеждане на военното си планиране от поне две десетилетия — с приоритет воденето на война срещу Русия пред предоставянето на допълнителни войски за места като Ирак и Афганистан.

32-те държави членки на НАТО са започнали преговори за следващите цели на алианса по отношение на възможностите, които определят силите и оръжията, които съюзниците биха предоставили в случай на конфликт — и кой ще плати за тях, пише брюкселското издание POLITICO.

Съгласно проектоплана от съюзниците вече няма да се очаква да предоставят достатъчно сили едновременно за водене на голяма европейска война и за провеждане на няколко по-малки мисии за управление на кризи. Това съобщават четирима дипломати от НАТО, запознати с текста. Вместо това държавите ще трябва да отговорят на изискванията на единия или на другия сценарий.

Предложението отразява „много ясното разбиране, че каквото и да се случи, за НАТО голямата криза в Европа ще надделее над всякакви други приоритети или събития“, заяви Камил Гран, бивш заместник-генерален секретар на НАТО по въпросите на отбранителните инвестиции.

Това съвпада с натиска на САЩ върху алианса да пренасочи основната си мисия към отбраната на Европа — проект, който Вашингтон нарича „НАТО 3.0“.

Преговорите се водят по документ, известен като „Политическо ръководство“, част от четиригодишен процес, който ще завърши с одобряване от съюзниците на нови изисквания за военните възможности до 2029 г. Очаква се съюзниците да финализират споразумението до февруари.

На карта е поставено какво оборудване ще имат съюзниците на разположение и доколко убедително е тяхното възпиращо въздействие спрямо Москва, тъй като европейските официални лица многократно са предупреждавали за възможно руско нахлуване на територията на НАТО до 2029 г. Нарастващите бюджетни ограничения за разходите за отбрана също вероятно ще затруднят процеса.

„Този цял цикъл ще бъде много по-строго анализиран от предишните цикли… правителствата искат да знаят, че парите им се харчат разумно“, каза висш официален представител на НАТО. „Това е важно в сегашния геополитически контекст на възстановяваща се Русия.“

Две думи, много последици

Съюзниците са изправени пред труден избор: да премахнат ли изискването да предоставят достатъчно сили едновременно за голям европейски конфликт и за няколко операции за управление на кризи извън територията на НАТО. Проектът би заменил това „и“ с „или“, изисквайки сили за единия или другия сценарий, а не и за двата.

Засега проектният текст е избрал „или“, съобщават дипломатите от НАТО, като отбелязват, че преговорите все още са в много ранен етап.

„Ще бъде трудно“, каза друг висш дипломат от НАТО. „Голяма разлика има дали избереш „и“ или „или“. Никой не предполага, че се отдалечаваме от възможността да провеждаме операции за реагиране при кризи. В крайна сметка това е политическо решение къде ще отидат [войниците].“

Промяната няма автоматично да засегне текущите операции в чужбина, като мисиите на НАТО в Косово или Ирак. Но дебатът има сериозни последици за алианса, тъй като изискването и за двата сценария съществува от поне 20 г.

След Студената война алиансът се насочи основно към операции извън своята зона, като тези в Косово, Ирак и Афганистан. Въпреки това пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. принуди алианса да пренареди приоритетите си към европейската отбрана.

„НАТО се върна в началната си точка“, заяви Оана Лунгеску, изтъкнат сътрудник в лондонския Royal United Services Institute и бивш говорител на НАТО. „Има смисъл основната цел на НАТО като отбранителен алианс да бъде да възпира агресивна Русия и да поддържа Европа в безопасност, особено когато САЩ намаляват ангажимента си.“

Исторически южноевропейските страни са подкрепяли партньорствата на алианса и управлението на кризите, казват двама дипломати от НАТО, докато САЩ, скандинавските страни и страните на предната линия са по-склонни да приоритизират отбраната срещу Русия.

От 2010 г. НАТО официално определя трите си основни задачи като колективна отбрана, партньорства с трети страни и сътрудничество в областта на сигурността и управлението на кризи.

Привържениците на запазването на двойната амбиция я виждат като сигнал, че НАТО не пренебрегва другите си основни мисии, казват двамата дипломати. Тези, които подкрепят преразглеждането на допълнителните изисквания, посочват ограничените отбранителни бюджети, необходимостта да се съсредоточат върху възпирането на Русия и приоритизирането на ресурсите, докато САЩ обмислят намаляване на войските си в Европа.

Вашингтон е подтиквал съюзниците да премахнат операциите извън зоната, като консултативната мисия в Ирак. Вместо това иска европейците да плащат повече за собствената си отбрана и да се съсредоточат върху отбраната на територията на алианса.

Предстои Пентагонът да направи преглед на присъствието си в Европа следващия месец, който може да включва изтегляне на някои войски.

Гран, който днес оглавява отбранителното лоби ASD, сравни баланса на НАТО между трите му основни задачи с табуретка на три крака, като предупреди, че предложената промяна може да го направи „леко неустойчив… Не съм сигурен, че бих искал да седна на нея“, казва той.