Евгений Дайнов: Погромът над Тръмп - американците отново станаха граждани

С погрома, който сториха над Републиканската партия на междинните избори, американците започват да изпепеляват идейната чума, която преди време тръгна от Америка и зарази целия свят. Всички в този свят ще усетим резултатите от това усилие и затова тези избори бяха най-важните в света, поне за този век.

Иде реч за изкореняването на зло, загнездило се в най-дълбоките пластове на представите за това, що е човек. А онова, което е в представите, винаги се превръща в действие и поражда реалността, в която живеем.

Заразата тръгна от крайнолевите кръгове в американските университети. В края на миналия век те прегърнаха – а сетне радикализираха допълнително – пакет от идеи, според които човешките същества не са способни да бъдат граждани и следователно – да градят и поддържат демокрация.

Гражданите са единственият вид човешки същества, които са способни да се самоуправляват, т.е. да уреждат помежду си отношенията на власт по демократичен начин.

Гражданинът, това е индивид, който е свободен в смисъл, че не е длъжен да изпълнява чужди разпореждания и да се подчинява на чужда воля. Той няма господари, защото е господар на себе си: сам взема решенията за своя живот на основата на независими собствени съждения.

Бидейки свободни, гражданите са равни помежду си (никой никому не се подчинява). Как тогава да има ръководство в обществото, т.е. някой да издава нареждания, а други да им се подчиняват? Още по времето на древна Атина гражданите са измислили начин: дават част от своята власт над себе си на други граждани, които да я упражняват за общото благо. После си я вземат обратно и дават на друг. Демокрация.

В края на миналия век обаче, американските университети се отдадоха на модните тогава френски мислители, наричащи себе си ту деконструктивисти, ту постмодернисти, ту дискурсисти. Според тях нито съществува, нито може да съществува такова явление като автономен индивид – гражданин, стигащ до независими съждения и подреждащ живота си според тях. Защото (внимание!) ползва език. Но не той говори на езика, за да изрази съжденията си – а езикът говори чрез него. А езикът говори онова, което е монтирала в него доминиращата в обществото група. В крайна сметка всеки говори (и следователно – мисли) онова, което му казва властта. Всички са роби и няма как да не бъдат такива – освен шепа университетски преподаватели, разбира се.

В началото на този век в американските университет отидоха по-далеч: отрекоха възможността изобщо да съществуват индивиди, та макар и роби. Според пишман-философията на „политиката на идентичност“ всеки човек, когато говори, не дава израз само на това, което от него иска властта. Той може да дава израз и на друго, но в никакъв случай – на собствената си свобода като индивид. Той дава израз на своята „природа“, на „идентичността“ на човешката група, в която се е родил: мъж, жена, бял, черен, християнин, мюсюлманин, хетеро, гей. Аз, например, никога не бих могъл да се изказвам като отделно взет професор, анализатор или музикант. Както ми бе обяснено преди 7-8 години, в разгара на „идентичностната политика“ (тогава май вече се казваше „интерсекционалност“ или някаква такава нелепост) всяко мое изказване може да бъде единствено и само израз на моята „идентичност“ на (цитирам): „голям бял мъж, по природа насилник на жени и колонизатор на черни и кафяви хора“.

Тези, да ползвам термина на колегата Александър Кьосев „глупости“, направиха демокрацията по дефиниция невъзможна. От едната страна стои еднородна маса, която мисли и говори само онова, което властта иска от нея. От другата страна са се подредили еднородни племена, населени с взаимозаменяеми биологични единици, които никога не могат да станат повече от онова, което са се родили. Няма индивиди, камо ли – такива, които да имат власт върху себе си, т.е. да са граждани. Демокрацията е илюзия и живеем в перманентно Средновековие, където всеки е онова, което са били родителите му.

По някакви, все още неизследвани причини, ковид пандемията уби всички тези глупости. Дори най-върлите интерсекционалисти отдавна са забравили, що за животно беше тази интерсекционалност. Но още преди ковида белята беше сторена. Глупостите на крайната американска левица се превърнаха в оръжие на крайната световна десница. Щом няма индивиди и всичко е племена, казаха си десните, за нас става много лесно: Америка за американците, Унгария за унгарците, Англия за англичаните, а всички други племена са врагове. И на власт се оказаха всякакви средновековни типове като Тръмп, Орбан, Вучич, Фицу, докато техният духовен гуру Путин тръгна на война с не-руснаците. Дори по-уравновесените англичани направиха върховната глупост да напуснат ЕС.

Всичко това рухна в нощта на 3 срещу 4 ноември 2026 година. Огромно количество американци демонстрираха, че са граждани; и че им е писнало от тези глупости, които ликвидираха демокрацията и веднага доведоха до рязко влошаване на живота. На тези избори гражданите изгониха феодалите и олигарсите и изметоха от сцената последните остатъци от интерсекционалистите. Заявката е ясна: граждани сме. Свободни сме. Няма да търпим всякакви средновековни мошеници да ни ходят по главите. Защото, бидейки граждани, сме си направили демокрация и живеем и свободни, и равни.

Последиците за нас като европейци са очевидни. Интерсекционалистката левица, вече доста издъхнала, няма шанс да възкръсне. А десните популисти тепърва ще наблюдават, как възстановяването на гражданската „идентичност“ стопява тяхната подкрепа като лански сняг. По-хилавите популисти, като например Радев или Фицу, ще се снишат (в Чехия Бабиш вече стори това дори преди изборите в САЩ). По-ербап популистите, като Льо Пен във Франция, ще видят власт, когато видят ушите си без огледало; Фараж в Англия е вече бивша звезда. Внезапно нормалните политици ще престанат да се ослушват, дали Тръмп няма да им се скара, и ще направят онова, която трябва да бъде правено, за да бъдат счупени апетитите на Путин.

А Доналд Д. Тръмп? Вече виждаме, как му се отразява нокаутът, който му нанесоха американците, внезапно превърнали се наново в граждани.

Както Орбан и Вучич преди него, той е замаян, кротък и уплашен. Ще престане да пречи не само на собствените си граждани, но и на гражданите на много други държави, на които правеше всячески мизерии в последните две години.