Доц. Ангел Кунчев vs здравния министър: Реформи се правят с обществена подкрепа, не с медийни димки и нападки

Интервюто с министъра на здравеопазването Катя Ивкова пред бТВ, в което тя обвини в няколко прегрешения бившия главен държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, предизвика острата му реакция. Според него те съдържат неверни твърдения, манипулативни внушения и накърняващи доброто му име изявления.

"Изказаните внушения, намеци и едностранчиво представяне и изопачаване на факти, целящи да дискредитират мен и моята професионална позиция, предизвикаха искрено възмущение и ме оставиха омерзен. Вероятно разбирането ми, че когато един експерт с над 40 години трудов стаж в системата не е съгласен с публично обявени „реформи“ и политики, трябва да подаде оставка, е твърде старомодно. Но вярвам, че е единствената възможна и достойна постъпка", посочва Кунчев в позиция до медиите.

По думите му разбиранията за достойнство и смелост на министъра са съвсем други - изглежда хората, които изразяват несъгласие с дадено предложение или политика чрез излагане на професионално аргументирана позиция, се превръщат в удобен враг. И когато не са налице ясни и точни аргументи, които да оборят позицията, са прибягва до стар, отработен похват - чрез лични нападки, внушения, манипулации се прави опит да се зачеркне репутация, израждана с години. В това няма нищо прогресивно, смята Кунчев.

Той оборва пункт по пункт здравната министърка. Ето какво посочва доцентът, който подаде оставка в знак на несъгласие в реформите на Ивкова:

Първо твърдение: имал съм сключен договор с Националния център по заразни и паразитни болести, който факт изненадал министъра и представлявал конфликт на интереси.

Отговорът: Имам сключен договор с Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), като това не представлява сензационно разкритие, а е добре известен факт, който нито съм крил, нито имам причина да крия. Назначен съм на 0.25 щат като доцент по епидемиология с възнаграждение от около 300 евро и извършвам преподавателска дейност. Това възнаграждение е декларирано и публично известно чрез декларациите, които съм задължен да подавам ежегодно. Ако се познаваше Правилникът за устройството и дейността на НЦЗПБ, както и правомощията на държавния главен инспектор и на ресорните си заместник-министри, щеше да се знае, че не съм държавен служител, че няма пречки да заемам длъжността „доцент“ в НЦЗПБ, както и че нямам никакви правомощия, чрез които да влияя върху решения и процеси, касаещи НЦЗПБ.

Второ твърдение: Имало сигнал срещу мен за евентуална намеса при провеждане на обществена поръчка за дезинсекция (за комари).

Отговорът: На мен не ми е известно да има такъв сигнал срещу мен, нито понастоящем съм търсен от органите на МВР или на съдебната власт по повод въпросната обществена поръчка. Разбира се, допускам, че при липса на аргументи, неудобните тези и становища често се „борят“ със сигнали, в които всеки може да напише всичко. Утре някой би могъл да подаде сигнал и срещу г-жа Катя Ивкова. Значи ли това, че не трябва да се придържаме към фактите?

А те са следните - не съм участвал по никакъв начин в подготовката на документация, не съм оценявал оферти, не знам какъв е бил съставът на комисията и не съм имал и нямам никакви правомощия по провеждането на тази обществена поръчка. Как бих могъл да влияя върху нея при това положение следва да обясни министърът на здравеопазването. Интересът ми към провеждането на тази поръчка е бил единствено професионален и по изрично разпореждане на тогавашния министър доц. Силви Кирилов и се състоеше в това да настоявам процедурата да бъде приключена своевременно, с оглед необходимостта да се осигури своевременна дезинсекция, както и да се гарантира, че контролът от РЗИ ще бъде реален и на всички етапи от изпълнението, за да се похарчи публичен ресурс само за извършена работа.

В периода, в който поръчката е била прекратена, аз дори не съм бил на работа поради временна неработоспобност (от февруари до средата на август), заради онкологично заболяване. Намирам, че използването на евентуални злонамерени сигнали с неясни автори (защото такива не бяха съобщени) е не само тежко потъпкване на презумпцията за невиновност, която е гарантирана на всеки гражданин, но е и злоупотреба с право, защото видимо се извършва с цел публичното ми дискредитиране.

Трето твърдение: Неясни намеци относно отговорности, свързани с инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), което е правилният термин за означаване на т.нар. вътреболнични инфекции.

Отговорът: Използването на тази така чувствителна за здравеопазването тема за спекулации издава пълна липса на познания и чувствителност към сериозността на проблема. ИСМО представляват изключително сериозен научен и медицински проблем, който не търпи некомпетентна намеса и демагогия. Такива инфекции има в целия свят, дори в най-подредените, най-чисти и добре организирани болници. Причината е, че болницата е особено място – в нея по обективни причини има много бактерии и вируси, много антибиотици и хора – пациенти, с увреден имунен статус. Дори най-добре организираната профилактика може да намали броя на тези инфекции с около 30%. Да прехвърляш цялата вина върху болници, лекари и сестри е опасен популизъм, който само задълбочава кризата при отдавна съществуващ тежък дефицит на медицински кадри.

Разбирам, че най-лесният начин да прикриеш липсата на експертни аргументи, е като атакуваш личността на онези, които умеят да защитят позициите си. Работил съм 40 години в сферата на общественото здраве, като съм започнал от редови епидемиолог в ХЕИ–Хасково и съм стигнал до позицията на Главен държавен здравен инспектор и имам намерение да защитя името си от нескопосани намеци, медийни димки и нападки. Съгласен съм, че цялото ни здравеопазване се нуждае от дълбоки и сериозни реформи, включително и системата на общественото здраве. Но такива реформи се правят с обществена подкрепа, с убеждаване и спечелване на работещите за тази кауза. Не с търсене и заклеймяване на врагове, не със създаване на хаос и отваряне на фронтове по всички направления.