България се бави с националния си антираков план

България се бави с приемането на антираков план, каза по време на онлайн дискусия евродепутатът Андрей Слабаков. Дискусията "Как да се борим срещу рака: Европейският план" е организирана от Бюрото за връзка на Европейския парламент в България, предаде БТА.

Онкологичните заболявания са обща борба и би трябвало да се обединим около нея, заедно с всички медицински специалисти, допълни Слабаков. По думите му не може да има политическо делене по тази тема и политическите пристрастия нямат никакво значение. Слабаков посочи, че до 2035 г. онкологичните заболявания ще се превърнат в основната причина за смъртност в Европа. По думите му трябва да има равен достъп на пациентите във всички страни членки до диагностика и лечение.

Необходимо е ускорено да се създаде фундамент, върху който да се надгражда и да има надеждни данни, каза депутатът Александър Симидчиев. По думите му в парламентарната комисия по здравеопазването е било обсъждано да се възстанови и надгради националният раков регистър. Симидчиев припомни, че вече има национална информационна система и са необходими прецизни данни, на базата на които да се вземат управленски решения. Според него безпорядъкът в здравеопазването трябва бързо да се преодолее.

Матиас Шупе, ръководител на работната група за Европейския план за борба с рака в Европейската комисия, посочи, че по време на пандемията се оказа, че някои държави са по-добре подготвени и независимо от кризата грижата към онкоболните продължи по същия добър начин. В редица страни скринингите бяха отложени заради пандемията и имаше и потенциално въздействие върху ваксинационния план, операциите бяха забавени, достъпът до медикаменти беше нарушен. Имаме мерки и подкрепа за държави, за да могат да се справят с евентуални бъдещи пандемии, увери Шупе.

Европейският план за борба с рака, приет миналата година, е с фокус върху холистичен подход към заболяването, профилактиката и качеството на живота на болните пациенти, посочи още Шупе. В плана се говори и за педиатричен рак, за иновации, за научни изследвания, за неравенства, допълни той.

Стартирали сме 12 предложения за съвместни действия с бюджет от 81 млн. евро и сме в процес на оценка на тези предложения. По думите му в плана за тази година са предвидени още 140 млн. евро за борба с рак и с фокус профилактика. Започнали сме инициатива, насочена към ваксинирането срещу рак на маточна шийка и работим с пълна сила върху предложение за актуализиране на препоръките за скрининг срещу рак, каза още той.

България не е готова да изпълни Европейския раков план, каза онкологът доц. Димитър Калев. По думите му доставчиците на онкологични грижи са хетерогенна общност от 15 специалности и още толкова подспециалности. В българската онкология съществува научен, практичен и организационен безпорядък и ако той не бъде организиран чрез национална антиракова мрежа, включваща всички експерти, никаква имплементация не би могла да се осъществи, добави доц. Калев. Моделът на политически назначения и политически интерпретации на раков план не би могъл да се осъществи, каза още лекарят.

Станимир Хасърджиев от Национална пациентска организация посочи, че пред България има много сериозни предизвикателства, тъй като иновативните технологии или лекарства навлизат в страната ни поне две-три години след като са одобрени за употреба в ЕС, а и след навлизането им в България няма гаранция, че пациентът ще има достъп до лечението с тях. Не се намери решение за по-справедлив и солидарен модел за ценовата политика на лекарствата, посочи още той.

Участниците в дискусията се обединиха около идеята за фокус върху профилактика и превенцията, достъпа до лечение, разумно харчене на ресурса за здравеопазване, единство сред институции, експерти и пациенти.

Следете новините ни в GoogleNews