България тревожно изостава с изготвянето на Национален антираков план, който трябва да бъде завършен до края на 2021 г. Европейският здравен съюз, създаден по инициатива на ЕК, вече стартира първите инициативи, а подготовката на плана у нас е във фаза първа работна среща.

За ускорено изработването на антиракова стратегия призоваха медицински специалисти и представители на пациентски организации, по време на семинар за журналисти на тема „Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Националния раков план и възможности за иновативно лечение“.

Събитието се организира в рамките на информационната кампания „Иновация за живот“ с партньори Българското сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология (БМДДХО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Защо ЕК създава Европейски план за борба с рака

“През 2020г., докато всички се борихме срещу пандемията от COVID-19, много от нас водиха мълчалива битка. Битката срещу рака. През 2020г. загубихме 1,3 млн. европейци в резултат на тази болест. И за жалост  броят им нараства. Борбата на тези, които се борят с раково заболяване, е и наша битка в Европа“, обяви Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия при представянето на Европейски антираков план на 4 февруари 2021г.

"Тежестта на онкологичните заболявания в Европа става все по-голяма. От 1995 г. до 2018 г. честотата на злокачествените болести се е увеличила с 50% (от 2,1 на 3,1 млн. случая), а смъртността бележи ръст с 20% (от 1,2 на 1,4 млн. случая). В същото време се смята, че с конкретни политики и активни действия, около 30-40% от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени. Застаряващото население е една от основните причини за увеличаването на заболеваемостта от онкологични заболявания. Смъртността при хората под 65-годишна възраст намалява, което показва, че съвременните методи за лечение са ефективни – особено при по-младите", отбеляза Деян Денев, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

Деян Денев, ARPharM

По думите му Европейският антираков план предвижда 4 ключови области на действие: превенция, ранно откриване на рака, диагностика, лечение и подобряване качеството на живот на пациентите с рак. На базата на европейския документ, през 2021 г. България трябва да приеме Национален антираков план, чрез изпълнението на който, да се подобрят здравните показатели в онкологичната помощ у нас, добави Денев. Попитан на какъв етап е изготвянето на плана у нас, той уточни, че е била проведена първата среща на работната група.

проф. Бранимир Спасов

Защо е важен Националният антираков план

Разработването и най-вече прилагането на Националния раков план е от водещо значение за планирането и подобряването на диагностиката, профилактиката и лечението на онкологичните заболявания. Ранната диагностика на всяко заболяване е от основно значение за възможността за неговото навременно лечение и съответно за добрия резултат от терапията, подчерта проф. Бранимир Спасов, председател на БМСХ и изп. директор на Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания.

По думите му това предполага добри скринингови програми, в които да са включени и медицинските специалисти от извънболничната медицинска помощ. 

проф. Добрин Константинов

"... за да се преодолеят разликите в лечението на децата с онкологични заболявания"

 „Все още има разлики в лечението на децата с рак на кръвта в различните страни от Европейския съюз. Ако имаме български Национален раков план, интергриран към европейския, тези различия ще могат да се преодолеят“, каза проф. Добрин Константинов, председател на БМДДХО и началник на Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ.

Той подчерта, че у нас липсват базови, евтини лекарства, с които започва лечението на децата с рак на кръвта. Осигуряването им е дълъг процес, тъй като тези медикаменти не са в списъка на разрешените за употреба лекарства у нас. Проф. Константинов призова да се ускори регистрирацията на препаратите, за да се осигури равен достъп на малките пациенти до лечебните терапии, които се прилагат в другите европейски страни.

доц. Веселина Горанова

Продължителност на живота като при диабетици и хипертоници

„Новите лекарства, новите диагностични и терапевтични методи промениха съдбата на пациентите с с онкохематологични заболявания. Те вече имат достъп до съвременно лечение, както пациентите в европейските страни. При мултипления миелом има категорични данни за реално двукратно удължена преживяемост. Преди 20 години тя е била около 4,5 г., а сега достига 8-10 г. Преживяемостта при пациентите с хронична миелоидна левкемия е съизмерима с тази при захарен диабет или артериална хипертония. Пациентите с лимфом на Ходжкин имат много добра прогноза – над 90% в локализиран стадий и над 60% в авансирал клиничен стадий могат да бъдат излекувани", подчерта клиничният хематолог от УМБАЛ “Свети Георги” - Пловдив доц. Веселина Горанова. 

Евгения Александрова, АПОЗ

Починалите от COVID-19 през 2020 г. са 12 019, от рак - 16 000

В условията на пандемия раковите заболявания остават на заден план, въпреки че починалите от тях са много повече в сравнение с починалите от коронавирус, коментира Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ). По думите ѝ пациентите се сблъскват със затруднен достъп до диагностика. Отлагат се хирургични интервенции, труден е достъпът до лечебни процедури, затруднява се диалогът с лекуващия лекар. Това води до нарушаване на лечебния план и ритъма на вторична профилактика и проследяване, както и до липса на палиативни грижи. Според медицинските специалисти това ще доведе до повишена заболеваемост, късно открити заболявания, усложнени състояния на пациенти с иначе добра прогноза, повишени обществени разходи и загуби на човешки живот.

През 2020г. у нас от COVID -19 са заболели 303 423 пациенти, а починалите са 12 019. В същото време заболелите от рак са 30 000, а починалите - 16 000, подчерта Евгения Александрова.

4 милиарда евро за действия за борба с рака, включително 1,25 млрд. евро от бъдещата програма EU4Health плюс финансова подкрепа чрез Рамковата програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт Европа" и програмата "Цифрова Европа" - това са средства и програми, от които България би могла да се възползва, ако има Национален раков план и, разбира се, конкретни проекти, с които да кандидатства за финансиране.