3.) Съгласно чл. 16 ал. 2 от Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск, одиторите извършват проверка и дават заключение за съответствието на изготвените от банката надзорни отчети по наредбата. Тази разпоредба е със заглавие “контрол на верността на данните”, и ал. 1 касае извършването на проверка за верността на същите надзорни отчети от органите на банков надзор. Т.е. наредбата изисква контролът на верността на данните, свързани с оценката на експозициите и провизиите за риск да се осъществява едновременно и от банков надзор, и от одиторите, като и двамата да проверят поотделно изготвените отчети. Наредбата дава конкретни критерии за класификация на експозициите и минимален размер на специфичната провизия. Например, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 на наредбата длъжникът използва заема за цели, различни от предвидените в договора, тази експозиция се класифицира “под наблюдение” и й се начислява провизия за загуба съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 не по-малко от 10 %. Тази провизия не се осчетоводява, но се приспада при определяне на капиталовата адекватност на банката съгласно Наредба № 8, а когато собственият капитал на банката е неадекватен, следа да й бъде отнет лицензът.

4.) Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7 на БНБ за големите експозиции на банките, одиторите следва да извършват проверка и дадат заключение относно концентрацията на експозиции – отново, ал. 1 касае същата проверка да се извършва и от банков надзор, и отново – точката е именувана “контрол”. Този отчет идентифицира големите експозиции на банките – съгласно чл. 44 от ЗКИ, действал до м. април 2014 г. голяма е експозицията, ако е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката (ал. 3), като експозицията към едно лице или група от икономически свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката (ал. 5). Собственият капитал на банката към 31.12.2013 г. например е 606 млн. лева, така че 25 на сто са 152 млн. лева – или, експозицията към едно лице или група икономически свързани лица не може да надвишава 152 млн. лева. Съгласно §1, т. 5 от ЗКИ, икономически свързани са две или повече лица, носители на общ риск, финансово или делово обвързани по такъв начин, че ако едното от тях има финансови проблеми, има вероятност другото или всички останали също да изпитат такива. Точно този отчет, идентифициращ тези експозиции, трябва да се провери от одитора и докладва на БНБ по реда на Наредба № 14.

5.) Съгласно чл. 9 ал. 4, Глава пета “Надзор върху ликвидността” от Наредба № 11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките, одиторите следва да извършат проверка за изготвения годишен отчет за ликвидността. Този отчет посочва кои са ликвидните активи на банките, в състава на които се включват и паричните средства в брой, вземанията, задълженията и коефициентите на ликвидност.

Следователно, ако органите на банков надзор и регистрираният одитор съвестно изпълнят ангажиментите си (свързани със надзорните отчети на банката а не става въпрос за финансовите такива), дейността на банката ще бъде подходящо надзиравана и контролирана. Предоставянето на невярна информация на БНБ и нейното непроверяване или потвърждаване от регистрирания одитор, безспорно препятства извършването на банковата надзорна дейност.

Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗКИ, отчетите на банките се “проверяват и заверяват” от специализирано одиторско предприятие. Разбира се, самото предприятие не извършва проверката, това правят одиторите в него, като съгласно чл. 13, ал. 5, т. 2 от Закона за кредитните институции, одиторския доклад се подписва от представляващия предприятието и от регистрирания одитор, отговорен за одита, наричан още в закона и ключов одитор. В МОС 220 “Контрол върху качеството на одита на финансови отчети”, регистрираният одитор, отговорен за одита се нарича “съдружник, отговорен за ангажимента”, като същият съгласно т. 7 от стандарта “носи отговорност за одиторския ангажимент и неговото изпълнение, както и за одиторския доклад, издаван от името на фирмата”. Отговорностите на съдружника, отговорен за ангажимента са различни, като едно от тях например съгласно чл. 15, б. “а”, той носи отговорност за инструктирането, надзора и изпълнението на одиторския ангажимент в съответствие с професионалните стандарти и приложимите законови и регулаторни изисквания.

2.Одитите, изпълнени от „КПМГ България“ ООД

В хода на изпълнение на международната експертиза са прегледани работните книжа на „КПМГ България“ ООД, изготвени като част от техните одити на годишните финансови отчети на КТБ АД съгласно МСФО за разглеждания период. Прегледът обхваща тези работни книжа, които имат отношение към кредитите в обхвата на възложената международна експертиза.

„КПМГ Бългрия ООД“ е възприело подход, при който се разчита на вътрешния контрол на Банката по отношение на кредитния портфейл и съответно е извършило както тестове на вътрешния контрол, така и тестове по същество за извадка от кредитите. За всички одитирани години всички контролни процедури по отношение на процеса по одобряване на кредити, тествани от одитора, са намерени за „ефективни“ въз основа на липса на установени несъответствия. Също така, за всички одитирани години не са идентифицирани корекции в резултат на тестовете по същество на оценката на кредитите. Качеството на кредитите и финансовото състояние на кредитополучателите в обхвата на настоящата международна експертиза във всички случаи е оценено като „добро“.

За целите на тестването на вътрешния контрол, одиторите са прегледали главно непреки доказателства за извършване на контролните процедури, като наличие на подписи на изпълнителните директори на Банката, без да повтарят самите контролни процедури. Документираните одиторски процедури не са били достатъчни, за да могат одиторите обосновано да заключат, че тестваните контролни процедури са били извършвани ефективно.

Също така, не са били тествани всички видове контролни процедури, които участват в процеса по одобрение на кредитите. В резултат на ограничения обхват на тестовете на вътрешния контрол, одиторите не са констатирали несъответствията с Правилата за кредитна дейност при процеса на одобрение на кредитите, които международната експертиза е констатирала при прегледа си на кредитните досието за същите кредити.

Размерът на одиторските извадки от кредити, тествани по същество, намалява значително през разглеждания период, въпреки че същевременно кредитният портфейл нараства.

Въпроси, повдигнати в работните книжа на одиторите за тестовете по същество на кредитите, не са третирани като индикации за проблеми или несъответствия при обобщаването на тестовете. В резултат на това, заключенията на одитора от тестовете са, че не възникват корекции, въпреки че са направени констатации, водещи към корекции.

Направените в работните книжа за тестовете по същество заключения (напр. по отношение на финансовото състояние на кредитополучателите и коректността на определените от Банката кредитни рейтинги) не съответстват на финансовите данни за кредитополучателите, документирани в същите работни книжа.

При прегледа на кредитните досиета на кредити в рамките на извършената международна експертиза е установено, че не са направени фактологическите констатации за липсващи процедури или процедури, извършени формално, без да са спазени всички изисквания на Правилата за кредитна дейност, неучредяване на договорените обезпечения, липса на парични потоци от оперативна дейност, отрицателен собствен капитал на кредитополучателите и други.

Установени са явни отклонения във функционирането на контролите, което е в противоречие на направените заключения, че в резултат на извършените тестове на оперативната им ефективност, се е уверил, че същите функционират така, както са разписани в одобрените от ръководството политики и процедури. Тези отклонения са индикатори, че одиторът не може да разчита в пълна степен на вътрешния контрол с цел намаляване на риска на ниво твърдения за вярност, което налага събиране на допълнителни одиторски доказателства. Констатираните пропуски и несъответствия във функционирането на вътрешния контрол по своето съдържание са съществени, но не са докладвани в БНБ – в докладите на БНБ е посочено, че само в отделни изолирани случаи е констатирано ненавременно учредяване на обезпечения или ненавременно попълване на документи, но не и липсващи документи в кредитните досиета.

Одиторът е констатирал наличие на несъответствие на информация относно крайната дата на кредити между договори и анексите към тях и информационната система на банката. Установил несъответствие на отразените плащания по кредитите спрямо погасителния план по договора в кредитното досие.

Одиторът е установил загуба, декапитализация, отрицателни парични потоци, но е направил заключение за “добро финансово състояние”, съответно не е отразил информация за актуален кредитен рейтинг, който следва да се има предвид при определяне процента за провизиране на кредитите. Многократните предоговаряния на срокове и данни за влошено финансово състояние говорят за повишен кредитен риск и вероятни проблеми с обслужване на кредита, което води до необходимостта от рекласифициране в по-високорискова група и начисляване на адекватни провизии за загуби от обезценка.

Одиторът е установил и множество индикатори за измама – липса или ненавременно учредяване на обезпечение, липса на оценка по справедлива стойност на обезпеченията, многократно предоговаряне на кредитите непосредствено преди края на гратисния период, липсата на анализ на паричните потоци, който да подкрепи генерирането на доходи и способността за заплащане на кредита.

Като цяло, основанията за възприемане на определен одитен подход и стратегии за тестване от страна на одиторите по отношение на отпуснатите кредити не са документирани в достатъчна степен в досиетата за одитите. Документирането на извършените тестове на вътрешния контрол също е много ограничено, като не дава възможност да се разбере в достатъчна степен какви процедури и проверки са извършени, както и защо тестването на контрола е ограничено само до две от петте контролни процедури през 2012 г. и 2013 г.

Въз основа на горните заключения се налага изводът, че извършените от „КПМГ България“ ООД одиторски процедури във връзка с кредитния портфейл на КТБ АД и съхранената за тях одитна документация за периода 2009 – 2013 г. не подкрепят направените от одиторите изводи за ефективен вътрешен контрол при процеса по одобряване и отпускане на кредитите и за липса на необходимост от корекции по отношение на балансовата стойност на кредитния портфейл. Освен това, конкретно по отношение на кредити в обхвата на извършената международна експертиза, одиторите са пропуснали да направят очевидни констатации, които биха довели до или подсилили основанията за необходимост от одиторски корекции.

3. Отговорните одитори от „КПМГ България“ ООД и тяхната вина

В хода на извършваните одити одиторите на „КПМГ България“ ООД констатират нарушения на съответните наредби на БНБ. Въпреки това в докладите за надзорни цели подписани от обв. Маргарита Голева и обв. Красимир Хаджидинев – отговорни одитори в „КПМГ България” ООД, ръководещи одитите на КТБ АД, същите не са отразени. Тези обстоятелства се потвърждават и от данните, събрани в хода на разследването на КПНРО и констатациите на тази комисия, отразеното в извънредната надзорна инспекция на БНБ през 2014 г. и докладите за фактически констатации на одиторските предприятия.

ЗКИ възлага на одитор на банката задължения, които надхвърлят обичайните ангажименти за проверяване и заверяване на годишните финансови отчети. Според чл. 76, ал. 7 се изисква преглед и одиторско мнение относно надеждността на системите за вътрешен контрол, както и относно съответствието на изготвените от банката годишни финансови и надзорни отчети с изискванията на банковия закон и актовете по прилагането му. Резултатите от тази проверка се отразяват и в специален доклад за надзорни цели, който се предава на БНБ (ал. 7). Съдържанието на този надзорен доклад е регламентирано в специална Наредба № 14 на БНБ от 2010 г. Според чл. 4, ал.1 от тази Наредба одиторът трябва да провери и да изрази мнение за съответствието на надзорните отчети, които банката представя в БНБ с регулативните изисквания, отнасящи се, обобщено казано, до капиталовата адекватност, качеството на кредитния портфейл, ликвидността и вложенията на банката. Наред с това одиторът е задължен по силата на чл. 77, ал. 1 от ЗКИ да уведомява незабавно и писмено централната банка за широк кръг обстоятелства, отнасящи се до нарушения на изискванията на закона и на актовете по прилагането му. Такова задължение се възлага и на одитори на дружества, с които банката се намира в тесни връзки (ал. 3).

Очевидно е, че посочените нормативни разпоредби превръщат одиторите на банките в помощници на централната банка, в качеството й на институция, упражняваща функцията за банков надзор. Законово определената система за пруденциален банков надзор вменява на специализираното одиторско предприятие, ангажирано с одита на финансовите отчети на банката – “КПМГ България” ООД, конкретни контролно-установителни задължения. Изпълнението на тези задължения е отговорност на физическото лице - съдружник, отговорен за ангажимента, определен като такъв от самото специализирано одиторско предприятие, а именно обв. Маргарита Голева и обв. Красимир Хаджидинев. Специализираното одиторско предприятие, в лицето на съдружника, отговорен за ангажимента, е законово задължено да осъществи контрол върху верността на съставените и подадени от банката надзорни отчети, да установи надеждността на системите за вътрешен контрол в банката, да докладва за установеното пред БНБ и да информира незабавно БНБ за всякакви обстоятелства, касаещи законосъобразността на дейността на банката, нейни администратори, възможността за нейното обичайно функциониране и изпълнение на парични задължения. Докладването на определените по закон обстоятелства предизвиква прилагане на мерки за въздействие от страна на БНБ за прекратяване на незаконосъобразните и нефункционални дейности.

Посочените нормативни текстове дават сериозни основания за извода, че външните независими одитори упражняват надзорни правомощия, а не са просто съдействащи на органите на БНБ лица. Законът за кредитните институции по същността си е закон за административно регулиране и надзор върху банковата дейност. В регулативната си част този закон съдържа ред императивни изисквания, които трябва да се спазват при осъществяване на банковата дейност. Такива са изискванията по Глава четвърта и Глава шеста на закона, отнасящи се до собствения капитал (капиталовата адекватност), ликвидността, качеството на кредитния портфейл, големите и вътрешните кредитни експозиции, разкриването на конфликти на интереси и доверителността. За спазването на тези изисквания се упражнява надзор, който е уреден като правомощия на органите на БНБ и като производства (процедури) в надзорната част на ЗКИ. Анализът на разпоредбите на ЗКИ показва, че надзорната функция е уредена по типичния за всеки административен надзор и контрол начин, като състояща се, на първо място, от установително-доказателствена фаза, и на второ място, от фаза на надзорното въздействие. В първата фаза на надзора се извършват регулярни и инцидентни проверки по документи и на място, събират се доказателства, за да се установи реалното състояние на банката. Тук действат оправомощените инспектори и служители в управление „Банков надзор”. Те разполагат именно с правомощия за проверяване, т.е. за установяване и доказване. Във втората фаза на надзора на основата на събраната информация и доказателства се прилагат мерки за въздействие от висшите органи на БНБ (подуправител, управител, управителен съвет). Прилагат се принудителни административни мерки, налагат се административни наказания, издават се лицензи, разрешения и одобрения. Така очертаният накратко банков надзор е продължение на административното регулиране на банковия бизнес и притежава типичните общи характеристики на всеки административен контрол върху стопанската дейност, уреден принципно в легалното определение на чл. 1, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанска дейност.

В този контекст трябва да се разгледа особеният статус на банковите одитори. Задължаването им да следят и да проверяват за спазването на регулативните изисквания на банковото законодателство и да докладват на централната банка практически според нас ги приравнява на инспекторите в БНБ, които упражняват установително-доказателствени правомощия в първата фаза на банковия надзор. Очевидно е, че така договореният одитен контрол става част от установителния банков надзор с цел да се гарантира допълнително надеждността и достоверността на информацията, събрана и анализирана от инспекторите и проверителите от управление „Банков надзор”. Несъмнено законодателят цели чрез задължаване на одиторите за контрол за спазване на банковото законодателство да „уплътни” установителната фаза на надзорната функция, да я направи по-ефективна. Но публичноправното задължаване на одиторите да упражняват контрол за спазване на регулативните изисквания на ЗКИ и на наредбите за прилагането му означава и овластяване, т.е. натоварване с правомощия, които надхвърлят поетите по договорен път ангажименти за одитен контрол. Одитираната банка не може да откаже и да се противопостави на упражняването на тези правомощия. Не може например да се откаже достъпа до документи и каквато и да е друга информация, свързана със спазването на изискванията на ЗКИ и наредбите за прилагането му. В този смисъл изготвяният от одиторите отделен доклад за надзорни цели, в който се съдържат констатации и изводи за спазване, съответно за неспазване на регулативните изисквания на банковото законодателство, както и задължаването на и да сигнализират БНБ за нарушения ясно разграничават задължаването и съответно оправомощаването за установителен надзор, от обичайната одиторска контролна дейност, отнасяща се до надеждността и достоверността на информацията, съдържаща се в годишния финансов отчет на банка. А задължаването и оправомощаването на банковите одитори да изготвят доклад именно за надзорни цели означава и това, че на основата на този доклад непосредствено могат да се приложат надзорни мерки за въздействие, без да е необходимо констатациите и изводите в този доклад да се дублират в отделен инспекционен доклад, изготвен впоследствие.

Отговорните одитори – обв. Голева и обв. Хаджидинев от специализираното одиторско предприятие „КПМГ България” ООД не са изпълнили тези свои задължения, въпреки, че изходните данни, събрани от действащите на терен помощник-одитори и старши одитори са събрани обективно и в пълнота и са предполагали предприемането на действия от страна на тези двама обвиняеми в случай на изпълнение на задълженията им.

И двамата отговорни одитори са допуснали извършването на съществени слабости на одитите, довели до неизпълнение на публично-правните им задължения да уведомяват БНБ при установяване на слабости в дейността на Банката.

По-конкретно, слабостите на извършените одити обхващат следното:

За 2012 г. и 2013 г. тестът на оперативната ефективност на контролните процедури при процеса на одобряване и отпускане на кредити е сведен до тест само на две контролни процедури (от общо пет идентифицирани). Основанията за ограничаване на тестването на контролните процедури не са документирани.

Документацията, изготвена от одиторите за удостоверяване на техните тестове на контролните процедури, е много ограничена като обем и съдържание, като не дава възможност да се разбере в достатъчна степен какви процедури и проверки са извършени. Одиторите приемат за достатъчно доказателство за извършване на всички контролни процедури, предвидени от Правилата за кредитна дейност във връзка със съответните етапи от процеса, наличието на подписи на документите от отговорните лица, т.е. не са търсени преки доказателства за извършване на процедурите. Не е установена документация, удостоверяваща повтаряне от страна на одиторите на контролните процедури, за да се убедят в тяхното надлежно изпълнение от страна на Банката.

Констатации, отбелязани от одиторите в техните работни книжа за тестовете по същество на кредитите за 2009 г. и 2010 г., не са взети предвид при обобщаването на резултатите от тези тестове, т.е. не са били класифицирани като „изключения“. Тези констатации включват:

• неучредяване на предвидени в договорите за кредит обезпечения

• липса на оценки от страна на независими оценители на обезпеченията

• липса на регулярно актуализиране на кредитните рейтинги

• разминаване между информацията съгласно кредитните досиета и информацията, регистрирана в системите на Банката.

Констатирани от одиторите в техните работни книжа за тестовете по същество на кредитите за 2011 г. влошаване на или незадоволително финансово представяне на кредитополучателите не са анализирани допълнително и не са довели до подлагане на съмнение на рисковата класификация на съответните кредитни експозиции, направена от Банката.

Тестовете по същество на кредитите са променени за 2012 г. и 2013 г., така че в работните книжа вече не се отбелязват „изключения“ и/или незадоволително финансово представяне на кредитополучателите.

Одиторите не са коментирали и/или не са анализирали допълнително в техните работни книжа за тестовете по същество на кредитите за 2012 г. и 2013 г. незадоволителното финансово представяне на отделни кредитополучатели, видно от документираните в същите работни книжа основни финансови показатели като реализирани нетни загуби и отрицателен собствен капитал. Въпреки данните за незадоволително финансово представяне, в същите работни книжа одиторите са оценили финансовото състояние на тези кредитополучатели като „добро“ и не са подложили на съмнение на рисковата класификация на съответните кредитни експозиции, направена от Банката.

Броят на тестваните по същество кредити (размерът на одиторската извадка) е намален съществено след 2010 г.

При тестването по време на одитите на кредити, прегледани и в рамките на изпълнената международна експертиза, одиторите са пропуснали да направят констатациите, направени от международната експертиза въз основа на същата информация, налична в кредитните досиета – липсващи процедури или процедури, извършени формално, без да са спазени всички изисквания на Правилата за кредитна дейност, неучредяване на договорените обезпечения, липса на парични потоци от оперативна дейност, отрицателен собствен капитал на кредитополучателите и други (описани подробно в международната експертиза).

Като резултат, от страна на отговорните одитори обв. Голева и обв. Хаджидинев не са установени, а когато са установени – не са незабавно докладвани обстоятелства, подлежащи на задължително докладване пред БНБ, управление „Банков надзор“.

Тези нарушения от страна на отговорните одитори имат своето обяснение. Според показанията на св. Орлин Русев, обв. Маргарита Голева е близка с обв. Василев и са ходили на екскурзии заедно, виждал я е на тържества на Василеви, на които и той е присъствал. На св. Русев му е било известно, че чрез консултантски договори „КПМГ България“ ООД са получавали парични средства от дружества – контролирани от обв. Василев.

Това се подкрепя и от резултатите от извършена проверка от НАП, ТД “ГДО”, обективирана в Протокол № П-29002915073853-073-001/15.06.2015 г. В резултат на тази проверка се установява, че множество дружества, свързани пряко или непряко с обв. Цветан Василев, са възлагали одиторски и консултантски ангажименти на “КПМГ България” ООД. Общият размер на тези възнаграждения превишава многократно възнаграждението за одит, което дружеството е получило за проверка и заверка на финансовите отчети на КТБ АД – ако за целия инкриминиран период възнаграждението за одит на КТБ АД възлиза общо на 1 464 300 лева, то общата стойност на консултантските договори за оказани услуги на контролираните от обв. Василев дружества възлиза на 4 154 123 лева. Това показва, че е била налице финансова зависимост по отношение на резултатите от извършваните одити на КТБ АД – ако тези одити приключат със законосъобразни за установеното при тях действия, финансовата загуба на “КПМГ България” ООД ще се изразява не само в загубата на хонорара от одита на самата банка, но и в загубата от хонорарите от всички други дружества, свързани с обв. Цветан Василев, което би подложило на риск финансовата стабилност на съществуването на самото одиторско дружество. На практика, одиторите не са имали свободата независимо да извършат своята работа и да изразят своето мнение, тъй като са били финансово зависими от възнагражденията, които обв. Цветан Василев им е осигурявал чрез контролираните от него дружества.

4.Как и защо всъщност “КПМГ България” ООД помогна “Моделът КТБ” да се развива безпрепятствено

Формалната функция, която изпълнява външният независим одитор на финансовите отчети на КТБ през целия инкриминиран период, е независим финансов одит на тези отчети. Одиторът – “КПМГ България” ООД твърди, че е извършил законосъобразно своите одити, напълно независимо и в съответствие с всички изисквания на Професионално-етичния кодекс на професионалните счетоводители. Това обаче не е така. Нито одитите са извършени законосъобразно, нито одиторът е независим. Външният одитор всъщност е “зависим” финансов одитор, и то – финансово зависим.

Таблицата по-долу показва какви всъщност са фактическите суми, които независимият одитор “КПМГ България” ООД е получил в резултат от взаимоотношенията си с обв. Цветан Василев и свързаните с него дружества:

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Всичко:

Одит на КТБ АД

317,900.00

243,700.00

247,700.00

395,600.00

259,400.00

-

1,464,300.00

Други услуги на КТБ АД

-

11,700.00

-

232,500.00

191,000.00

-

435,200.00

Услуги на свързани дружества

1,058,759.24

73,343.65

802,454.61

747,224.85

1,113,886.72

358,453.93

4,154,123.00

ОБЩО:

1,376,659.24

328,743.65

1,050,154.61

1,375,324.85

1,564,286.72

358,453.93

6,053,623.00

Първият ред от таблицата отразява възнагражденията за независим финансов одит, които “КПМГ България” ООД е получило от КТБ АД. За петте години, размерът е почти 1,5 милиона лева. Както се вижда обаче, не възнаграждението за независим финансов одит е основният приход, който одиторът получава от свързаните с обв. Цветан Василев дружества. Основният приход произхожда от допълнителните услуги, които са извършвани както на самата банка, така и на дружествата, свързани с нея и обв. Цветан Василев – “Бромак” ЕООД (мажоритарен собственик на капитала на Банката), “Си Ди Дивелъпмънтс” АД (кредитополучател на Банката), БТК АД и собствениците на капитала му в Люксембург, “Елит петрол” АД (кредитополучател на Банката) и други. Общата сума на получените възнаграждения за ралични консултантски, данъчни, посреднически и одиторски услуги, извън тези за одита на самата Банка, е почти 4,5 млн. лева за инкриминирания период. От тях, платените от БТК АД и неговите собственици по вертикала – 1 316 671,56 лева, от дружествата, пряко притежавани от обв. Цветан Василев (Бромак, ТЦ ИМЕ, EFV) - 1 752 648,62 лева, от “Елит петрол” АД – 355 209,30 лева, от “Глас индъстри” АД (собственик на стъкларската фабрика в гр. Парачин, Република Сърбия) – 609 241,05 лева и др.

Следователно, от общо получените над 6 милиона лева от КТБ АД и свързани с нея дружества, едва 1,5 млн. лева са възнаграждения за одита на самата банка, която всъщност финансира дейността на всички останали дружества, заплащащи възнагражденията за услуги. Очевиден е финансовият интерес на независимият одитор – ако “независимият” финансов одит на финансовите отчети на Банката не завърши с чисто, неквалифицирано одиторско мнение и съответно одиторът бъде отстранен като такъв за следващата година, той ще загуби четири пъти повече, от колкото е самият одиторски хонорар – 1,5 милиона лева е едва 25 % от общо получения приход от 6 милиона лева от свързаните с обв. Цветан Василев дружества от “Моделът КТБ”. Останалите 75 % са от дружества и дейности, извън прекия одит. Три пъти повече, от колкото е хонорарът на одитора.

Още по темата

20/07/2017

Темида

Внасят 15 000 страници обвинителен акт за КТБ