2. Начини за осигуряване на пари в брой от КТБ АД за нуждите на обвиняемия Цветан Василев

Наред с изпълняването на плащания по банков път от средствата, осигурявани чрез кредити през годините „Моделът КТБ“ се използва за изпълняване на нареждания на обв. Василев за осигуряване на пари в брой. Механизмът на осигуряване на същите се осъществява по два начина като първият от тях е следният начин: Обв. Цветан Василев лично дава нареждане да му се осигури съответна сума в брой, която той да ползва по някакво негово лично предназначение. Сумата се осигурява чрез изтегляне от банковата сметка на някое от контролираните от него “кухи дружества”, като в счетоводството на съответното дружество парите се осчетоводяват като постъпили в касата. Реално обаче те се предавали на обв. Василев. Наличността по банковата сметка се осигурява или директно, чрез отпускане на привиден банков кредит на съответното дружество, и/или чрез претрансферирането на парични средства от привидни банкови кредити към други дружества контролирани от обв. Василев, основно на формално основание „договор за заем“.

Подобен на горния механизъм е бил използван, за да бъде „изчистена“ натрупана липса в Главна каса на КТБ АД в периода 2008 – 2011 г. Същата е формирана чрез реално изнасяне на пари от ГК на КТБ АД и предаването им на обв. Василев. За времето между Коледа и Нова година на 2011 г., чрез отпускане на кредити и масово фиктивно (т.е. само по документи) теглене на пари в брой от каса, е прикрита тогавашната липса на приблизително 120 млн. лева (30 млн. евро, 1 млн. лева и 32 млн. щатски долара). Вероятно, ако не беше поставена под особен надзор, по същия начин и тази липса от 206 млн. лева, щеше да се прикрие чрез фиктивно привидно усвояване на отпуснатите кредити на каса, като липсата от ГК на КТБ АД се прехвърля счетоводно като липса в касите на съответните дружества, „усвоили” кредита на каса, в брой от Банката.

Вторият начин, по който обв. Цветан Василев си е осигурявал пари в брой от Главна каса на КТБ АД е като те директно са изнасяни от банковия трезор и присвоявани, без фактически извършеното намаляване на паричните средства в Главна каса да е отразено в първичен документ и в касово-счетоводната операционна система на Банката. Видно от заключението на изготвената четворна комплексна съдебно-икономическа експертиза, към 20.06.2014 г. в Главна каса на КТБ АД по този начин е била формирана липса в обща левова равностойност на 205 887 223,29 лева или 93 139 500 евро, 23 657 575 лева и 45 000 щатски долара.

Така формираната липса на наличност в Главната каса на КТБ АД по своята същност е един всеизвестен факт за всички пряко отговорни длъжности лица в Банката. Паричните средства са изнесени от банковия трезор без фактически извършеното им намаляване в Главна каса да е отразено в първичен документ за изплащането им и в касово-счетоводната операционна система на Банката. При това положение, няма практическа възможност това да не бъде установено от задължителните ежемесечни проверки на касата, които банката трябва да извършва съгласно закона. Главният счетоводител или лицето, изпълняващо тази функция, е отговорен за съответствието между величините по салдата на сметки „каса” и фактическите касови наличности. Това съответствие се установява периодично чрез ревизии на касовата парична наличност и проверки съгласно вътрешните правила на КТБ АД и съставянето на протоколи за резултатите от тях. Не е възможно главният касиер да изважда пари в какъвто и да е период от време (което се е случило в КТБ АД) и този факт да не бъде установен от отговорни длъжностни лица в Банката. Разбира се, освен ако съответното отговорно за касовата дейност длъжностно лице умишлено не е подпомагало това изнасяне на пари, прикривайки несъответствията чрез създаване и подписване на документи с невярно съдържание. Подпомагане е извършено и от контролните органи, обследващи дейността на Банката – звеното за специализиран вътрешен контрол и външния независим одитор, които услужливо или не трябва да проверяват въобще наличността в касата (за да не установят липсата), или ако я проверят, трябва да констатират наличността (но по-удобно и невинно изглежда, ако просто констатират, че дейността на Главна каса е ниско-рисков обект и я изключат от обхвата на проверки за фактическо съответствие, което е и станало). В допълнение, периодични отчети за касовата наличност, касовата дейност и ликвидността задължително се изпращат и в БНБ, но при надзорните проверки на място, също не е проявен интерес дали декларираните в отчетите за ликвидността наличности реално присъстват в трезора. Следователно фактът, че слабостите на касовата дейност, в това число действията на Главния касиер и фактическата липса на пари в банковия трезор, не са били установени навреме чрез механизмите и документите за контрол от определени длъжностни лица, участващи в контролния механизъм, показва, че в съвкупността си целият контролен механизъм умишлено е прикривал и подпомагал присвоителните действия.

3. Фактически механизъм на присвояване на парите от Главна каса

Механизмът за присвояване на парите от Главна каса без фактически извършеното намаляване на паричните средства в Главна каса да е отразено в първичен документ за изплащане на сумата и в касово-счетоводната операционна система на Банката е бил еднотипен и се е изразявал в следното:

Обв. Цветан Василев лично, а в последните години и чрез св. Бисер Лазов, нареждал на св. Русев да се осигури „едни пари”, чрез създадения от него механизъм за получаване на пари в брой от Главна каса на КТБ АД, включващ лицата св. Орлин Русев, обв. Мария Димова, обв. Борислава Тренева-Кючюкова. Св.Русев от своя страна се е обаждал на обв. Мария Димова и е предавал разпореждането. За физическото предаване на парите обв. Мария Димова се е разпореждала на обв. Маргарита Петрова да приготви исканата сума (с изкл.на случаите, когато е била замествана от зам. главния счетоводител обв. Тренева- Кючукова), която е предавана на касиерката на обв. Василев, св. Юлия Илиева (в отделни случаи и на св. Бисер Лазов). След това парите са стигали до обв. Цветан Василев и той ги е използвал както прецени.

За тези фактически взети парични средства от Главна каса на КТБ АД обв. Цветан Василев е подписвал нареждания разписки, които са давани за съхранение при обв. Мария Димова. За това св. Русев е сигурен, защото му се е случвало обв. Димова да го помоли за подпис от обв. Василев за взети от него суми, за които на момента не й е дал разписка. В период от 3 – 4 години преди поставянето на Банката под специален надзор, се е случвало и той да подпише нареждания разписки, за да е спокойна обв. Димова и за да може да изпълни своевременно указанията на обв. Василев за някакво плащане от Главната каса на Банката (без изготвяне на необходими документи). След това св. Русев ги е носил на обв. Цветан Василев за преподписване. Тези документи представлявали обикновено бланково нареждане разписка на обикновен касов ордер, на който са отбелязани дата, сума и подписи на обв. Василев. Тези разписки са правени според св. Русев само и единствено за спокойствие на обв. Димова и обв. Тренева-Кючукова и главната касиерка обв. М. Петрова, защото не са счетоводен документ. По този начин е ясно, че не са взели парите за себе си и не могат да бъдат обвинени от обв. Василев, че те са ги присвоили за себе си. В последствие св. Русев преустановил тази практика да преподписва такива документи. В повечето случаи тези разписки ги е занасяла за подпис самата обв. Мария Димова. Св. Русев лично не е водил точния размер на взетите от обв. Василев суми в брой, защото бил уверяван от него, че парични средства в брой са внасяни периодично на каса, с което се е намалявало задължението на обв. Василев по обратния ред. Затова св. Русев смятал, че обв. Василев своевременно ги връща след кратко ползване. Св. Русев е знаел за сериозния извънбанков бизнес на обв. Василев и не е имал съмнение, че същият има възможност да възстановява взетите пари в брой редовно. А и самият обв. Василев нееднократно е декларирал за своя ангажимент към тях, че периодично ще изплаща тези си задължения, като връща парите в ГК на Банката. В последен разговор на тази тема, през зимата на 2014 г., обв. Василев декларира пред св. Русев, че всеки момент очаква продажба на някакви свои активи с огромна печалба, с която ще закрие „дупката”– това му били думите. Тук визирал евентуална продажба на БТК АД.

4. Опитът за прикриване на липсата на 206 милиона лева в Главна каса на КТБ АД

Резултатът от цялата тази безконтролна присвоителна дейност става ясен в деня на поставянето на КТБ АД под специален надзор – 20.06.2014 г. В този ден, към 11,45 ч., компютърната информационна система на КТБ АД спира да работи и да обработва стопански операции. Към този момент КТБ АД има касова наличност, която реално е била вече изтеглена в дълъг период преди това и представлява фактическа липса в касата. Величината на касовата наличност по балансови данни и реалната касова наличност в касата на КТБ АД се разминава с около 206 млн. лева в левова равностойност, а именно около 93 млн. евро, около 23 млн. лева и относително малко количество доларова наличност. Тази информация със сигурност е известна на всички изпълнителни директори още от вторник, 17.06.2014 г., а главната счетоводителка, заместник главната счетоводителка и главната касиерка са знаели винаги. Във вторник (17.06.2014 г.) на обяд св. Орлин Русев среща св. Бисер Лазов в КТБ АД и му разказва за негова среща в БНБ със св. Димитър Костов – подуправител на БНБ. На тази среща, св. Димитър Костов е изразил позицията на БНБ по въпроса с кризата в КТБ АД, като е дал предложение или буквално до три дни обв. Цветан Василев да организира негови или по негово искане капитали, минимум милиард и половина лева да се внесат в Банката, или в противен случай позицията на БНБ ще бъде поставяне под специален надзор на КТБ АД. Същият ден – 17.06.2014 г., св. Лазов и св. Русев искат информация от счетоводителката – обв. Борислава Тренева-Кючукова за касовата наличност и евентуално липсващи суми в касите на КТБ АД. След като взема поисканата информация, св. Орлин Русев събира останалите изпълнителни директори, а именно обв. Александър Панталеев, обв. Илиян Зафиров и обв. Георги Христов, присъства и св. Бисер Лазов. На тази среща в малката заседателна зала в сградата на КТБ АД, св. Русев информира останалите за срещата си в БНБ и за величината на касовата наличност. За св. Лазов и св. Русев точната величина на липсата в касата е станала ясна именно този ден. Но и двамата по принцип са знаели, че в Банката се практикува ползване на парични средства от касата, без да се осчетоводяват, по нареждане на обв. Цветан Василев, като главната счетоводителка обв. Мария Димова или нейната заместничка обв. Борислава Тренева-Кючукова, след обаждане по телефона от обв. Цветан Василев, осигуряват паричните средства. И на двамата им е известно, че при обв. Мария Димова или при обв. Тренева-Кючукова се съхраняват и множество разходно-касови ордери с подписите на обв. Цветан Василев за предадените му суми, които кореспондират с извадените и неосчетоводени суми от касата на Банката.

След научаването на новината за голямата касова липса на 17.06.2014 г., св. Бисер Лазов и св. Орлин Русев отиват да разговарят по стационарен телефон с обв. Цветан Василев, който по това време е в Австрия. За тази цел двамата напускат централата на Банката на пл. „Гарибалди“ към 19,30 часа. Същият ден биват оставени след работно време по заповед на директорите служители от отдели – каса, обслужване на клиенти, кредитиране, с цел да бъде осигурена възможност евентуално да се осчетоводят операции, които по своя характер да представляват отпускане на банкови кредити на дружества от групата на “кухите” под контрола на обв. Василев, усвояване на сумите от кредитите, трансфери от дружествата-кредитополучатели към нова поредица дружества и в крайна сметка теглене от дружествата, които получават наличности по сметките, без реално да се изважда касова наличност срещу това теглене, т.е липсата да се премести документално от Банката в касите на множеството дружества, с което да се „изчисти” касата на КТБ АД. При този разговор по телефона обв. Василев настоява св. Лазов и св. Русев да извършат операциите, с които да „изчистят” касовата липса на КТБ АД по описания начин. След разговора, св. Орлин Русев се прибира, а св. Лазов се връща до КТБ АД, когато вече е 22,30 часа. Тримата директори, които са там, му заявяват, че не са съгласни с указанията на обв. Василев и осчетоводяването на подобни операции. Освобождават служителите от Банката и всички се прибират по домовете.

На 20.06.2014 г., след 11,45 часа, обв. Цветан Василев изрично разпорежда на св. Бисер Лазов и св. Орлин Русев по телефона да намерят начин при физическото броене на касата да не се открие огромното разминаване и липсата на парични средства. Тогава обв. Борислава Тренева-Кючукова казва, че единственото решение е да се осчетоводи операция, с която парите да се отнесат от касова наличност като разчет с някое дружество, свързано или подчинено на обв. Василев. Тъй като самият обв. Василев отсъства физически, това на практика може да стане само към неговата еднолична собствена фирма „Бромак” ЕООД. Тогава, около 19,00 часа, по искане на обв. Борислава Тренева-Кючукова е възложено на св. Георги Кортенски да отрази със стара дата - 19.06.2014 г. счетоводна операция, чрез която салдото по счетоводната сметка „Каса” да се намали със сумата около 206 млн. лева, срещу което да се посочи разчет (вземане) на Банката от „Бромак” ЕООД. За тази операция св. Кортенски уведомява, че задължително ще остави следа, че е въведена на 20.06.2014 г., т.е. много след затваряне на системата на Банката. От показанията на св. Георги Кортенски – Началник отдел “Приложен софтуер” в Дирекция “Приложен софтуер и база данни” се установява, че заместник-главния счетоводител обв. Тренева-Кючукова е потърсила съдействие от служители в Дирекция “Приложен софтуер и база данни” относно промяна на часа при осъществяването на евентуална счетоводна операция, но те отказали. Св. Кортенски е присъствал на срещата с квесторите, като след приключването й е потърсен от обв. Тренева-Кючукова по същия въпрос два пъти. Тя не е дала информация на св. Кортенски каква е счетоводната операция, чиято промяна на часа се иска. Той е отказал да извърши промяна в системата на Банката с довода, че не е редно да се манипулира по този начин банковия софтуер. Заявил е, че такава промяна би могла да се направи само при грешка в софтуера. Въпреки отказа на св. Кортенски, обв. Тренева-Кючукова лично е взела счетоводна операция “разчет на каса” на базата на документ Протокол - разписка от дата 19.06.2014 г.

Оформянето на операцията се извършва с нарочно съставен Протокол - разписка, датирани и резолирани от 19.06.2014 г., но по същество документа е съставен на 20.06.2014 г. Целта на този документ, неговото изготвяне и осчетоводяване е единствено постигане на някаква привидна документална форма за намаляване на салдото по счетоводната сметка „Каса” и привеждането й до действителните размери на касовата наличност, срещу отразяване на разчет към “Бромак” ЕООД, доколкото това максимално кореспондира с действителния поръчител и ползвател на тези суми обв. Цветан Василев. Между другото, самият обв. Василев на 20.06.2014 г., преди да се изготви този документ, обещава панически, че още в първия работен ден – 23.06.2014 г., ще осигури по сметки на “Бромак” ЕООД съответната сума чрез превод от чужбина, което не се случва. Допълнително, приятелски дружества на самия обв. Василев депозират в Банката нареждания разписки. Става въпрос за дружества с наличности по сметки, които уж ги били депозирали за осчетоводяване и са си взели парите, а самите документи не са осчетоводени именно поради специалния надзор. Неверността на тези документи е явна, тъй като в Банката винаги първо се осчетоводява документа и после се дават парите, няма случай първо да се дадат фактически парите, а после да се осчетоводят. Освен това, касовата липса се води в т. нар. Главна каса, от която не се изпълняват тегления и внасяния към клиенти на Банката, а тя получава и внася парични наличности само към оперативните каси.

По отношение на документа Протокол-разписка, целящ да оправдае липсата в Главната каса, същият е съставен от обв. Георги Христов, изпълнителен директор на КТБ АД по искане на св. Орлин Русев и обв. Борислава Тренева-Кючукова на 20.06.2014 г. след 19,00 часа, т.е след поставяне на Банката под специален надзор и след влизане на квесторите. Самият св. Русев на 19.06.2014 г. пътува до Виена, Австрия – полетът му е в 13,40 часа, с него пътува и Димитър Въртигов от КТБ АД. Връща се с вечерния полет към 23,45 часа. Следователно, св. Русев физически няма възможност да резюлира документа на 19.06.2014 г.

Заместник-главната счетоводителка обв. Борислава Тренева-Кючукова лично е взела счетоводна операция ”разчет на каса” на базата на този документ, в който е записано, че: „Днес 19.06.2014 г. Бромак ЕООД потвърждава получаването и задължението си към дата 20.06.2014 г. към КТБ АД със следните суми: 93 139 500 евро, 23 657 575 лева и 45 000 долара на САЩ”. Записано е още, че обв. Цветан Василев в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Бромак“ ЕООД, потвърждава и оторизира св. Иван Стойков – управител на „Бромак“ ЕООД с правото да подпише настоящия ангажимент срещу възстановяване в срок до 30.06.2014 г. на дължимите суми. В горния ляв ъгъл е поставена резолюция „ДА” и под нея има подпис на св. Орлин Русев. С това си действие, обв. Тренева-Кючукова счетоводно е задължила дружеството „Бромак“ ЕООД към касата на КТБ АД със следните суми: 93 139 500 евро, 23 657 575 лева и 45 000 долара на САЩ.

По думите на св. Орлин Русев, всички директори са били крайно и изключително неприятно изненадани от огромния размер на неплатения дълг (фактически получени от Главна каса пари, невърнати обратно въпреки уверенията му) на обв. Цветан Василев, който се явил като липса на Главна каса. След като тази огромна липса на касата била установена, всички колеги на св. Русев отказали да разпишат протокола – разписка. Той го подписал, защото смятал, че по този начин поема отговорност и защитава главния касиер, обв. Маргарита Петрова, която със сигурност не е отклонила тези средства в своя полза.

По този начин смятал, че защитава и останалите си колеги, обв. Мария Димова и обв. Борислава Тренева-Кючукова, които също нямат отношение към разходваните парични средства, за които всички знаели, че са ползвани от обв. Василев за негови лични и бизнес нужди.

Самият документ е изготвен от обв. Георги Христов с цел да даде оторизация за използването на липсващите суми за погасяването на част от дълга, а останалата част да погаси в определен кратък срок със суми от продажба на активи на фирмата или на други негови фирми.

Този документ не бил подписан, въпреки водените множество разговори на тази тема от св. Орлин Русев с обв. Цветан Василев. Това, според св. Русев, щяло да изчисти ситуацията и да облекчи положението както на банката, така и на служителите, които просто изпълнявали волята на самия обв. Цветан Василев.

Св. Русев не отрича, че резолюцията „Да“ и подписът на Протокола-разписка са негови.

След като привидно е разрешен проблема с липсата от касата на КТБ АД чрез съставянето на Протокол-разписката, обв. Цветан Василев започва да търси начин да освободи “Бромак” ЕООД от задължението за връщане на посочените в Протокола-разписка суми, в размер на 206 млн. лева. Това може да стане единствено, като се вземат фиктивни счетоводни операции, представляващи теглене на каса от дружества, които действително имат наличности по сметки в КТБ АД, без реално да бъдат получавани пари на каса, като впоследствие протоколът разписка от 19.06.2014 г. бъде унищожен, а счетоводната операция разчет на каса, с която е осчетоводен бъде сторнирана. По този начин сумата, предмет на длъжностното присвояване, би останала за търговските дружества и физическото лице от чиито сметки е извършена тази операция, тоест тези сметки биха били занулени.

В контекста на горното на 21.06.2014 г. – събота, обв. Теодора Танева се среща с главната счетоводителка на Банката обв. Мария Димова, като поводът за среща е бил получени инструкции по телефона от страна на обв. Цветан Василев към обв. Танева, а именно последната да съдейства при оформянето и написването на нареждания-разписки за теглене на суми в евро и лева от “Бромак” ЕООД, “Си Ди Дивелопмънтс” ЕАД, “Инфраструктурна компания” АД и от физическото лице Едуардо Миролио.

Информация за това какви трябва да са конкретните суми, обв. Теодора Танева получава от обв. Мария Димова. Това кореспондира с предоставените от обв. Танева 2 бр. листчета, с изписани цифри и посочени съкращения на наименования, дадени и от обв. Мария Димова. На обв. Танева й е било казано, че за да се събере максимално възможната сума, която може да бъде фиктивно изтеглена от сметките на горепосочените дружества и физическо лице, а разликата до пълния размер на липсата от касата на КТБ АД трябва да бъде оправдана чрез фиктивни тегления от сметки на БТК АД. Готовността на служители от БТК АД да участват в тази операция се потвърждава от факта, че на 21.06.2014 г. в сградата на КТБ АД е присъствал св. Златозар Сурлеков, член на УС на БТК АД, с когото е имало и други служители на БТК АД. В крайна сметка, оформени са нареждания-разписки за изтегляне на суми, както следва: 20 млн. евро от сметка на “Инфраструктурна компания” АД, 5 млн. и 645 хил. евро от сметката на “Бромак” ЕООД, 5 млн. 3 хил. и 800 евро от сметката на “Си Ди Дивелопмънтс” АД, 3 млн. 350 хил. и 700 евро и 12 757 575 лева от сметките на Едуардо Миролио.

5.Финансиране с пари в брой на политическата дейност на Николай Бареков

Парите за финансиране на политическата дейност на св. Николай Бареков се осигуряват винаги чрез технологията на „Моделът КТБ“, като резултат от присвояването им от обществените пари, поверени на Банката за пазене и управляване. Присвояването започва с предоставянето на привиден кредит на свързано и контролирано от обв. Василев дружество, без реална дейност и значение (“Карне М“ ЕООД, „Корект фарм“ ЕООД, Ем стей). Следва трансфер и директно този кредитополучател, или неговия контрагент чрез нареждане разписка, изтеглят от получените по сметката им паричните средства наличност, които се осчетоводява като постъпили в касата на дружеството, докато реално се предават от св. Бисер Лазов или св. Юлия Илиева на св. Христо Цирков. Има случаи и когато директно парични средства за нуждите на св. Бареков се осигуряват от касата на КТБ АД, без да се използва способа да се кредитира свързано дружество, която да ги изтегли от своите сметки. Тези изтеглени пари са част от липсата в размер на 206 млн. лева, установена в Главната каса на Банката след поставянето й под специален надзор, и самото присвояване на парите се извършва по обичайния за това модел: св. Бисер Лазов отива в Централното управление на Банката, в кабинета на св. Орлин Русев, по изрично предхождащо нареждане от страна на обв. Цветан Василев. Св. Лазов казва на св. Орлин Русев, че трябва да се осигурят касови пари и обв. Василев знае за това и се е разпоредил и го е оторизирал. Св. Орлин Русев потвърждава, че и той е получил инструкция от обв. Василев. След това се обажда по телефона на обв. Мария Димова – главен счетоводител в КТБ АД. Физически св. Лазов получава парите от главната касиерка обв. Маргарита Петрова. Тя ги слага в чували или в сакове, които изнася до задната част на касата на банката, която през металната врата води към стълбите на трезора.

Освен сумите, предоставяни в брой по описания по-горе начин, на св. Бареков са предоставяни и други суми, по банков път, с цел осигуряване на парични средства за закупуване на офис за нуждите на бъдещата тогава партия ББЦ, както и за лична къща за самия св. Бареков, както е посочено в документа, изписан от св. Христо Цирков. Сумите са осигурени по банков път, за да имат съответните дружества, свързани със св. Бареков, свои реални съконтрахенти - купувачи, с ясен произход при осъществяване на сделките си. За покупката на офиса в хотел „Хемус“, парите са предоставени “на заем” от “Гипс трейд” АД на дружеството на Интериор Дизайн България. Сумата е 2 251500 лв. (два милиона 251 хил. и и петстотин лева). Договорът е от 20.09.2013 г. За финансиране покупката на къщата заемът е предоставен от дружеството на обв. Василев “Оптима Интертрейд” АД, а получател по заема от страна на св. Бареков е свързано с него дружество “Репрезент” ЕООД. Сумата по договора е 505 хил. евро. Лихвата е 10.25 % годишно. Датата на договора е 12.12.2013 г. Сумите са предоставени като фирмени заеми, за да се осигури произход на средствата, защото нито св. Бареков, нито неговите структури към момента имат стопанска дейност или друг източник, което да предполага получаване на тези средства или поне на част от тях като доход.

Самият св. Николай Бареков също получава безотчетни пари в брой, извън официалната му заплата в ТВ 7, от св. Бисер Лазов или св. Юлия Илиева, като обикновено тези безотчетни пари се предават в брой на шофьора на св. Бареков. Плащането на тези пари започва още след постъпването на св. Бареков в ТВ 7, след разпореждане и потвърждение от обв. Цветан Василев по технологията на „Моделът КТБ“. Размерът на предаваните пари нараства много след изборите през 2013 г. Първо се увеличава месечната сума, която се предава на св. Бареков извън официалната му заплата – до м. септември, видно от коментирания по-горе документ, тази сума е 50 хил. лева , а след това 100 000 лева. Съответно, започват и плащанията за политическите мероприятия на св. Бареков.

По делото е приобщена Декларация - разписка, документ е изпратен чрез пощата с подател – адв. К. Симеонов и адресиран до Главния прокурор на Република България. На 02.06.2015г. с Резолюция на Главния прокурор документът е изпратен по компетентност в СГП.

Документът представлява Декларация – разписка със съдържание:

“Долуподписаният Орлин Русев, декларирам, че за периода от 12.05.2014 г. – 23.05.2014 г. съм получил от Мария Димова сумата от 5 500 000 лева, словом пет милиона и петстотин хиляди лева, и 10 300 000 евро, словом десет милиона и триста хиляди евро както следва:

- на 12.05.2014 г. 5 500 000 лева /от които 500 000 лева за господин Цветан Василев/;

- на 16.05.2014 г. – сума в размер на 2 500 000 евро;

- на 19.05.2014 г. 2 500 000 евро /от които 250 000 евро за господин Цветан Василев/;

- на 20.05.2014 г. 1 800 000 евро /от които 210 000 евро за господин Цветан Василев;

- на 23.05.2014 г. 1 500 000 евро;

Декларирам, че тези суми са използвани по предназначение съгласно разпорежданията на господин Василев. Горното е вярно, за което се подписвам.”

Във връзка с така представената Декларация – разписка е назначена и изготвена съдебно – почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът върху Декларация – разписка е положен от св. Орлин Русев. Обстоятелство, което не се оспорва от св. Русев. Няма данни подписаната от св. Русев декларация да е била част от документооборота на Банката, нито обяснение по какъв начин същата е била предадена на адв. К. Симеонов – защитник на обв. Цветан Василев. Процесуалното качество на защитника напълно изключва възможността да бъде проведен разпит в качеството му на свидетел, за да изложи обстоятелствата, които са му известни относно създаването на процесния документ. Тази забрана произтича както от българското законодателство, така и от ЕКПЧ.

Въпреки че Орлин Русев няма спомен да е подписвал този документ, в проведени разпити на 15.02.16 г. и на 16.02.16 г., той по същество потвърждава удостоверените в документа „декларация – разписка“ обстоятелства. Той свързва формираната по този начин липса от Главна каса на КТБ АД с незаконосъобразно финансиране от страна на обв. Василев на т. нар. проект „Бареков“.

В. ПРОЕКЦИИ НА ЩЕТАТА, ПРИЧИНЕНА ОТ „МОДЕЛЪТ КТБ”

1.Защо всъщност се стигна до фалита на КТБ АД

По своята дълбока икономическа същност „Моделът КТБ“ представлява една лоша банкова практика, чрез която рисковете от банковата дейност са изключително завишени, поради поставянето на решенията и концентрирането на кредитните ресурси под управлението на един единствен човек – самия обв. Цветан Василев. В резултат на това КТБ АД не постига обичайното за добрите банкови практики разсейване и намаление на кредитния риск, а го подчинява на волята, знанията, опита и емоционално-психическо състояние на обв. Василев. Като закономерен резултат рисковете се осъществяват на практика и банката “фалира” (българският еквивалент на “фалит” е несъстоятелността).

На практика през целия период от началото на 2008 г. до 20.06.2014 г., обв. Цветан Василев чрез подставените от него дружества, притежавани или контролирани от самия него, е реалният собственик на мажоритарния дял на акциите на КТБ АД. В същия период в Банката са упражнявани практики, които са в нарушение или са заобикалящи нормативните изисквания за банкова дейност - ЗБНБ, ЗКИ, Наредбите на БНБ и Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент. Целта на част от тези практики, наложени от обв. Василев, е била чрез финансиране (със средства от Банката) на дружества без реална търговска дейност, без кадрова и материална обезпеченост да бъдат придобити и контролирани дружества с реална търговска дейност, върху които активи обаче КТБ АД да няма контрол и реално обезпечение в своя полза. Дружествата с реална стопанска дейност са „Хедж Инвестмънт България” АД, БТК ЕАД, „Авионамс” АД, „Дунарит” АД, „Кемира” ЕООД, „Вива Телеком България” АД, „Нуртс България” АД, „Рубин Индъстри” ООД, „Рубин Инвест” АД, Srpska Fabrika Stakla (фабрика за стъкло в гр. Парачин, Република Сърбия), „Сана Спейс Хотел Хисаря” АД, „Русенска корабостроителница” АД, „Петрол” АД, „ТВ Седем” АД и др. Финансирани са също така и разходи на вече придобитите реални търговски дружества, както разходи от всякакъв характер по преценка на самия обв. Цветан Василев. През този период последният макар и формално да не би следвало да има функции, свързани с оперативното управление на Банката, реално е управлявал и ръководил еднолично същата от една страна и търговските дружества от друга.

В резултат на всичко това Банката е финансирала, представяйки тази дейност като кредитиране, със санкцията на съответните длъжностни лица, между които и обв. Александър Панталеев, обв. Георги Христов, обв. Илиян Зафиров, обв. Георги Зяпков, дейността на търговски дружества без реална дейност. Тези дружества са искали и получавали банкови кредити, без да имат бизнес проект, регистрирани са само на няколко адреса, ползвани от обв. Цветан Василев и ръководени от него лица и са с номинални собственици (подставени лица), много от които реално работещи в други дружества, свързани с обв. Василев (охранители, секретарки, шофьори, счетоводителки, юрисконсулти и др.)

По този начин действителен получател на отпуснатите от КТБ АД средства, оформени формално и привидно като кредити, се явява самият обв. Цветан Василев. Лицата, които формално са управлявали дружествата, са били със съзнанието, че с подписваните от тях документи поемат задължения към Банката или други ЮЛ (от кръга на дружества, близки до обв. Цветан Василев, пряко или опосредено финансирани от КТБ АД) в полза на самия обв. Цветан Василев и с ясното съзнание, че те са собственост или реално контролирани от него. Подставените лица са били с убеждението и са вярвали, че по този начин подпомагат дейността и начинанията на обв. Цветан Василев, без самите те да имат детайлна представа каква точно е тя. Всички те са били убедени, че действията им са били координирани, разпоредени или най-малкото известни на обв. Цветан Василев и са насочени към осъществяване на проектите, целите и нуждите на самия него.

Освен свързаните с него дружества без реална търговска дейност, КТБ АД кредитира – но в значително по-ограничен обем, дейността и на търговски дружества с реален бизнес, върху които обаче самият обв. Цветан Василев също осъществява контрол (посредством кредитната задлъжнялост на дружеството към Банката) или притежава влияние чрез други способи. По този начин, чрез фиктивното кредитиране, се създава впечатление, че се развива банкова дейност (съгласно нормативните изисквания), изразяваща се в пряко кредитиране на дружества кредитополучатели, а в действителност се финансират дружества без реална търговска дейност, контролирани от самия обв. Василев, с цел осъществяване бизнес начинанията и личните нужди на самия него. На практика, в процентно съотношение, кредитирането на тези „кухи” фирми представлява около 70% от целия кредитен портфейл на КТБ АД (който е около 5 млрд. лв.) - или по направление на свързаните с обв. Цветан Василев дружества фактически са присвоени от него под формата на кредити от Банката средства в размер на около 3 500 000 000 (три милиарда и петстотин милиона) лв. Самият обв. Василев разполага с ежедневна информация за този размер, който вижда от ежедневната справка, която св. Бисер Лазов, св. Венета Николова и св. Юлия Илиева изготвят и му представят – това число фигурира в последната справка, от 20.06.2014 г., като генезисът му е виден ден по ден от всяка предхождаща я справка.

След преустановяването на дейността на КТБ АД, механизмът на модела й губи първоизточника на средствата си и изпада в невъзможност да работи, поради което и свързаните „кухи” дружества, преустановяват погасяването на задълженията си към КТБ АД именно тогава, а не по-рано или по-късно. В периода след 20.09.2014 г. (нужната, съгласно договорите за кредит забава от три месеца за обявяване на необслужваните кредити за предсрочно изискуеми), Банката е изправена пред поетапното обявяване на необслужваните кредити на свързаните с обв. Цветан Василев дружества за предсрочно изискуеми, а с това и пред необходимостта да провизира отпуснатите 3,5 млрд. лв кредити, поради тяхната несъбираемост. Тези вземания на Банката не са обезпечени с адекватни обезпечения като материални активи, тъй като КТБ АД е предоставяла кредити към свързаните „кухи” дружества или без каквито и да са обезпечения, или изисквайки обезпечения, които обичайно в банковата практика се възприемат като акцесорни към главното обезпечение – особени залози върху вземания на дружествата-кредитополучатели. Това прави възможностите за принудително изпълнение срещу „кухите” фирми на практика нулеви.

Още по темата

20/07/2017

Темида

Внасят 15 000 страници обвинителен акт за КТБ