Финансирането от КТБ АД на тези т.н. „инвестиции" и „разходи" на свързаните с обв. Василев фирми със средства на Банката предполага заплащането от кредитополучателите на лихвите и главниците по отпуснатите кредити. Предвид липсата на каквито и да са собствени средства от страна на фирмите кредитополучатели, необходими за обслужване на отпуснатите кредити (дружествата, в основната си част не осъществяват стопанска дейност и не реализират приходи), паричните средства за заплащането на лихвите и на погасителните вноски се осигуряват отново от КТБ АД чрез отпускане на нови кредити. В резултат на това с пари на Банката се погасяват лихвите и вноските по главницата на задълженията на свързаните с обв. Василев фирми кредитополучатели. Това се осъществява чрез кредитиране на т.нар. „кухи дружества” – фирми без съдържание и активи, които предоставят средствата по получените кредити на други „кухи дружества”–фирми, получили кредити по-рано. По този начин се създава невярна представа, че кредитите на тези по същество „кухи” фирми са редовни (плащанията по задължения за лихви и главници са в срок), както и че произходът на средствата за погасяването на задълженията е с произход от стопанска дейност, а за Банката - че реализира доход от обичайната си дейност по кредитиране.

В резултат обв. Василев чрез указанията си и чрез контрола си върху подставените лица и свързани дружества участва активно и от двете страни на кредитните правоотношения – от една страна е фактическият разпоредител на кредитирането в КТБ АД, а от друга – фактическият бенефициент (получател) на паричните средства (чрез свързаните с него фирми).

В резултат се симулира една кредитна дейност, при която фирмата-кредитополучател връща получения заем, но – това е една привидност, тъй като сумите са с произход от самата банка.

Такива фирми са следните:

№ Име на дружество

1. EM ПРОДЖЕКТ 1 ЕООД

2. EM СТЕЙТ ЕООД

3. XECT ТРЕЙД АД

4. АВЕСТА КЕПИТЪЛ АД

5. АЗПАРС ЕООД

6. АКВАНАДА ЕООД

7. АЛФА КЕПИТЪЛ АД

8. АРЕСКОМ ЕООД

9. АУТО ИНВЕСТМЪНТ ЕООД

10. БАГИАНА ЕООД

11. БГ КОРПОРЕЙШЪН ЕООД

12. БИЛДИНГ РИСОРТ ЕООД

13. БОЛКАН ГЛАС АД

14. БУЛИТ 2007 ЕООД

15. БУРГАС МИЙТ ЕООД

16. ВАРНА ТАУЪР ООД

17. ВЕЛЕС ГРУП АД

18. ВЕЛИНГРАД ПРОПЪРТИЗ АД

19. ВИП ПРОПЪРТИЗ ЕООД

20. ВИТРО ИНВЕСТ АД

21. ВРАЧАНСКИ ТЕРИТОРИАЛЕН КАДАСТЪР ЕООД

22. ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙД ЕООД

23. ГЛОБАЛ ЮНИЪН АД

24. Сън Сити 03 АД

25. ДИВАЛ 59 ЕООД

26. ЕВРОБИЛД ПРОЕКТ ЕООД

27. ЕВРОБИЛД СОФИЯ АД

28. ЕЛИЗЕР ООД

29. ЕЛТАУЪР ЕООД

30. ЕФ ЕМ ДЖИ АД

31. ИНВЕСТМЪНТ ПРОДЖЕКТС АД

32. ИПС АСФАЛТИ ЕООД

33. КАРНЕ М 1 АД

34. КАРНЕ М ЕООД

35. КЛОВИЛ АД

36. КОНСУЛТ АВ ЕООД

37. КООП ИНВЕСТМЪНТ ЕАД

38. КОРЕКТ ФАРМ ЕООД

39. КОРСИ МАУНТИН РИСОРТ ЕООД

40. КРИТИЕ ООД

41. НИККОМЕРС 01 ЕООД

42. НУРТС БЪЛГАРИЯ АД

43. НЮ ЕЙДЖ ПРОДЖЕКТС АД

44. ОНКА ИНВЕСТМЪНТ АД

45. ОПТИМА ИНТЕРТРЕЙД АД

46. ПАСИФИК ИНВЕСТ АД

47. ПИРИН ГОЛФ ПРОПЪРТИЗ АД

48. ПОРТ ИНВЕСТ РУСЕ ЕАД

49. ПРИНТ ИНВЕСТ 1 ЕООД

50. ПРИСТА ШИПИНГ АД

51. РАВАС ИНВЕСТ АД

52. РАЗГРАДСКИ ТЕРИТОРИАЛЕН КАДАСТЪР ЕООД

53. РЕНТ МЕНИДЖМЪНТ АД

54. РИЪЛ ЕСТЕЙТ ПРОДЖЕКТС АД

55. РОДИНА ПРОПЪРТИС ЕАД

56. САГАРА ТРЕЙД АД

57. САЙГА КОНСУЛТ ЕООД

58. САНА ПАРК РИЗОРТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД

59. САРИСА КЕПИТЪЛ АД

60. СЕНТРЪЛ ТЕХНО ИНВЕСТ ЕАД

61. СЕНТРЪЛ ТЕХНО ПРОПЪРТИС ЕАД

62. СИ ДИ ДИВЕЛОПМЪНТС АД

63. СИ ДИ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД

64. СИ ЕНД АР ПРОДАКШЪН ДЗЗД

65. СИТИ ПРОПЪРТИЗ АД

66. СЛИВЕНСКИ ТЕРИТОРИАЛЕН КАДАСТЪР ЕООД

67. СНЕЖИН 2003 ЕООД

68. СТАРОЗАГОРСКИ ТЕРИТОРИАЛЕН КАДАСТЪР ЕООД

69. ТЕРИТОРИАЛЕН КАДАСТЪР ЕООД

70. ТЕХНО РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК 2 АД

71. ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ АД

72. ТИ СИ ИНВЕСТ АД

73. ТП ТРАКИЯ ЕАД

74. ТРАНСТРЕЙДИНГ ЕООД

75. ТЦ-ИМЕ ВЕСТ АД

76. ФЪРСТ ДИДЖИТЪЛ ЕАД

77. ХИДРОЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ ЕООД

78. ШИП ИНВЕСТ АД

79. ШИПБИЛДИНГ КЪМПАНИ АД

80. ЮЛИТА 2002 АД

Третата група фирми са такива, които притежават активи, незаложени в банката, срещу които в пасива стои собствен капитал. Тези фирми са атрактивни и без възможност банката да претендира за техните активи. Собственикът на капитала обикновено е фирма от първи ред или съдружие от такива фирми, които имат обаче задължения към фирми кредитополучатели. Такива са например “Бромак телеком инвест” АД (притежаваща част от акциите от БТК АД ), “Инвест мениджмънт” АД (където са повечето лични имоти на семейството на обв. Василев). Това са т.нар. “имотни дружества” на обв. Цветан Василев, които съсредоточават реалното имущество, придобито чрез присвоените с привидната банкова дейност средства от КТБ АД.

Такива фирми са следните:

№ Име на дружество

1. БАЛКАН БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ ЕАД

2. БРОМАК ГАБРОВО ООД

3. БРОМАК ЕООД

4. БРОМАК ИВЕНТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД

5. БРОМАК ТЕЛЕКОМ ИНВЕСТ АД

6. БРОМАК ФИНАНС

7. ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ ООД

8. КЕМИРА ЕООД

9. МЕЛ ФИНАНС ЕАД

10. СЕНТРЪЛ ПРОПЪРТИС ЕООД

11. СЪНЛАЙТ ЕЪР ЕАД

12. ТРЪСТ ВАСИЛЕВИ ООД

13. ТЦ ИМЕ АД

14. ФИНА-С АД

15. ФИНА-Ц ЕООД

16. БТК АД

17. INTER V IVESTMENT

18. ВИВА ТЕЛЕКОМ БЪЛГАРИЯ

19. КООП ЮГ КОМЕРС

20. НЮ КООП ИНВЕСТ

21. ПАЙН БОТАНИК РИЙЛ ЕСТЕЙТ

6. Реалната технология на т.нар."кредитиране" в „Моделът КТБ“

„Моделът КТБ” по своята правна и фактическа същност се осъществява чрез конкретна технология на привидно кредитиране, позволяваща средствата на банката да се присвояват по разпореждане и в полза на целево предназначение, разпоредено от обв. Цветан Василев.

В рамките на вътрешното разпределение на функциите между изпълнителните директори за кредитирането отговарят основно обв. Александър Панталеев, както и обв. Георги Христов (в частта правно обслужване).

Прякото кредитиране се осъществява от управление „Кредитиране”, в което основна роля е имал обв. Георги Зяпков. Служителите там (към 20.06.2014 г.) освен обв. Зяпков (началник управление „Кредитиране“) са обв. Елка Стойкова, обв. Рангел Стойчев, обв. Елена Инджева, св. Мария Апостолова, обв. Светлана Георгиева, св. Росен Кънев. За кредитите на фирми, обслужващи извънбанковия бизнес на обв. Цветан Василев е отговарял основно обв. Георги Зяпков. Това обяснява и плачевното, от страна на изискуеми документи, състояние на повечето кредитни досиета и в частност липсата на такива. Системата е функционирала така, че отпускането на който и да е свързан кредит за извънбанковия бизнес на обв. Василев няма как да стане без негова изрична оторизация под формата на резолюция. Всички структури на Банката, свързани с кредитирането (включително в един момент има по документи и Кредитен комитет), са функционирали само на хартия. Практически кредитите по „друга линия” за обв. Цветан Василев се отпускат по негово нареждане на контролирани от самия него търговски дружества (от кръга на вече посочените) с оглед постигане на формирани също от него решения и цели.

Технологията за това е следната:

Обикновено сутрин обв. Цветан Василев нарежда на св. Бисер Лазов или му се обажда по телефона по някое време през деня, като му казва, че днес за определени негови (на обв. Василев) цели ще му трябва осигуряване на определен размер парични средства. За св. Лазов това означава, че Банката ще отпусне на някоя от фирмите кредит в този размер, а обв. Василев ще уточни къде точно да се насочат като краен получател тези пари. Обв. Василев е разпореждал и информирал и хората от Банката, отговарящи за кредитирането, че му трябва определения размер от средства, които Банката да отпусне като кредити, защото в разговорите си с тези хора в последствие – обв. Георги Зяпков, обв. Александър Панталеев, обв. Елка Стойкова, обв. Рангел Стойчев, обв. Елена Инджева св. Мария Апостолова, обв. Светлана Георгиева и други св. Лазов разбира, че те са информирани за това. От св. Лазов и отговорните за кредитирането в Банката лица се изисква единствено осигуряването на фирма, която да получи кредита и която да има собственик и управител, формално несвързани с Банката или обв. Василев лица, но фактически под негов контрол. Името на фирмата, която да получи кредит, се коментира първоначално със самия св. Лазов, а след това – и с юристите, които поемат в последствие работата по правно обслужване на всички тези фирми, включващо и създаването на самите фирми, създаване на документите за оправдаване на извършваните разплащания и сделки, представителство при извършване на нотариалните сделки и т.н.

След като се между св. Лазов и отговорните за кредитирането лица от Банката се уточнява коя ще е конкретната фирма – кредитополучател, от Банката парите се отпускат практически веднага, служителят по разплащанията – обикновено св. Венета Николова или този, който я замества, извършва разплащанията по възложените задачи чрез установения механизъм незабавно и още същия ден парите, излезли от банката, стигат до крайното си предназначение, наредено от обв. Василев. Информацията за така извършеното движение на парите същия ден се отразява в ежедневната справка с натрупване, която св. Лазов и св. Николова представят всяка вечер на обв. Василев. Фактически, още в края на деня, обв. Василев добива пълна информация за движението на парите и за случилото се – от една страна, получава информация от Банката за отпуснатия кредит и неговото усвояване, от друга страна, от ежедневна справка на св. Лазов и св. Николова получава информация, че някоя от фирмите е получила кредита и се е задължила към Банката, и след това го е наредила на друга фирма, като от справката ясно се вижда къде точно са отишли парите като крайно предназначение. От трета страна, обв. Василев е получавал и информация по негови канали или чрез допълнителни справки от самите крайни получатели на парите. Тези крайни получатели, също са представяли определени справки на обв. Василев, като самият св. Лазов е получавал копия от такива справки с указания и резолюции, написани саморъчно от обв. Василев за изпълнение. От това, което св. Лазов е виждал по тези справки, същите много ясно показват коя фирма от контролираните от обв. Василев е осигурила финансирането. Така че, още в края на деня обв. Василев има възможността да засече информацията отпуснатият кредит къде е отишъл.

Банката КТБ АД, в лицето на обв. Георги Зяпков, обв. Елка Стойкова, обв. Рангел Стойчев, обв. Елена Инджева, обв. Светлана Георгиева, обв. Александър Панталеев, обв. Илиан Зафиров, обв. Георги Христов, знаейки ясно, че това е „специфичното“, „другото“ кредитиране по линия на “шефа” обв. Цветан Василев, успокоени и мотивирани от резюлирани от него или от други ръководители на Банката докладни, отпускат кредити на фирмите – кредитополучатели. По своята същност това са “кухи” фирми, без съдържание, без имущество, без реална дейност. Тяхното действително предназначение е да получат парите от кредита и да го преведат чрез привидни договори за заем или аванси за бъдещи доставки на други подобни фирми, за да стигнат парите до крайното им предназначение, съобразно разпорежданията на обв. Василев. Хора от Банката последващо работят по кредитните досиета, които се предават за подпис на фиктивни собственици на фирми, а реално служители или подчинени на обв. Василев като св. Александър Радев, св. Емил Галов, св. Юлия Илиева и други. Документите, съставляващи тези формални кредитни досиета се оформят, доколкото може, от служителите в Банката и се предават за подписване на формалните собственици. В последните две години има и конкретно назначен човек за координиране на процеса по подписване – св. Мая Славова. След като съответните документи се получат от КТБ АД в офиса на бул. „Цар Борис III“ № 159, св. Мая Славова осигурява подписването на документите от формалните представляващи фирмите, комуникира с тях и след подписване и подпечатване предава подписаните документи на оперативните счетоводители за осчетоводяване, а екземпляр от тях предава за връщане в КТБ АД.

Фактически, една голяма част от кадровия капацитет на банката по същество е ангажиран да „обслужва” тези кредити „по друга линия” - да пише договори за кредит с фиктивен предмет и обект, създаден по аналогия със съществуващо реално кредитиране с реален обект и предмет, да следи отпуснатите кредити на едно дружество да не превишава определен размер на експозицията, да генерира цялата останала документация, създаваща привидността, че се извършва реална кредитна дейност – някои служители, във формалната роля на юристи и аналитици, дават положително становище за отпускане на кредита, служителите от специализираното звено за вътрешен контрол услужливо или не проверяват кредитната дейност, или констатират колко добре функционираща е тя, външните одитори проверяват кредитните досиета и услужливо констатират, че работата на банката е нормална, безрискова и ефективна. В действителност, зад тази документална привидна дейност стои реалния факт, че на съответния кредитен инспектор се подхвърля просто името на едно дружество - „пощенска кутия” (съдържащо само регистрация без никаква кадрова, техническа или финансова обезпеченост), казва му се каква сума е необходимо да се усвои в този момент. Кредитния инспектор, с помощта на хора от юридическия екип, дава на юристите или други служители от извънбанковия сектор списък с възможните дружества /от кръга на контролираните /, които имат непопълнен капацитет за експозиция към едно лице. Избира се кое от тези дружества отговаря на математическите критерии да бъде поредния кредитополучател и след това започва работата по изготвяне на кредитни досиета, като обичайно това в повечето случаи се извършва след реалното привеждане на парите на избраното дружество. С това се цели да се облекат в документална и законова форма извадените вече от банката пари, които реално са без обезпечение и каквото и да е реално логическо и икономическо основание. Дейността се разгръща изцяло документално, без номиналния собственик-подставено лице да знае какво всъщност подписва обикновено последващо. По този начин един огромен капацитет от специалисти на банката се използва да създава порочни документи с цел прикриване на реалното изземване на пари от банката чрез нищо незначещи и нищо не осъществяващи дружества.

Документите за отпусканите кредити винаги се изготвят от служители на КТБ АД – обикновено често след самото реално отпускане и нареждане на сумата на кредита. Служителите от извънбанковия сектор /св. Бисер Лазов, св. Венета Николова, св. Албена Андреева, св. Теодора Танева и други/ никога не са имали специалисти или лица, които да са заети с изготвянето на документи за искане и отпускане на кредити, никога не са изготвяли и бизнес планове и други съпътстващи документи по оформянето на отпускането на един нормален банков кредит.

След отпускане на парите по сметките на дружеството - кредитополучател, следват движения и множество трансфери между него и други дружества, по няколко причини. Първата причина е прикриване на произхода на парите, като пътят им премине през едно или две нива до реалното дружество – ползвател на отпуснатите суми. Втората причина е: със средствата, акумулирани в едно дружество – кредитополучател, е нужно да се финансират други дружества от групата, контролирани от обв. Василев. Например, финансиране на погасяването на лихви в деня на лихвено плащане, или за изтегляне в брой от множество дружества, когато нуждата от сума в брой е по-голяма и по този начин така формираната счетоводна каса (т.е. липсата на парични средства в брой при дружествата) да се разпръсне на повече дружества, за да не изглежда счетоводното салдо за каса при тези дружества много голямо.

Тук идва ролята на юристите от извънбанковия сектор, които активно работят и съдействат за функционирането на този процес, съставяйки необходимите договори за оправдаване на съответните разчети между дружествата и подписвайки се върху така съставените от тях договори. Това се осъществява в комуникация с хора от счетоводството на самите дружества – съставители и оперативни счетоводители, като св. Анелия Меламед, св. Надежда Ананиева, св. Пенка Апостолова (съпруга на св. Мартин Апостолов), Мая Донева, Марина Марчева и други. Обичайният модел е, когато счетоводителката вижда определено плащане в системата за електронно банкиране, тя не се обажда и не търси дружеството или неговия собственик за пояснение, а директно изпраща електронно писмо до съответния отговорен извънбанков юрист, с искане необходимия договор или анекс да се състави. След това, юристът съставя договора, анекса или друг документ, парафира го, и го предава на св. Мая Славова за подпис от формалния управител на дружеството. Така подписания документ св. Мая Славова занася в счетоводството, или самият счетоводител периодично проверява при св. Мая Славова за подписани документи и си ги взема.

Участващите в кореспонденцията хора – юристи и счетоводители, са наясно, че тези дружества нямат реална стопанска дейност, имат фиктивни собственици и управители, а в действителност техния реален собственик е КТБ АД или обв. Цв. Василев, които като понятие за подчинените му са тъждествени.

Кореспонденцията на обв. Василев с външните, офшорни фирми, на практика се движи от св. Божидар Миладинов, с активната помощ на св. Зорница Блъскова и св. Боряна Василева, които владеят английски език. Комуникацията минава през електронната поща на св. Миладинов.

С оглед гарантиране на сигурността, голяма част от юристите са пълномощници на фирмите -„кухи дружества“, включително при теглене на суми в брой, като св. Стилиана Белова, св. Стела Йорданова, св.Васил Гунчев. Това има за цел формалния, фиктивен, номинален управител и собственик на дружеството да няма реален достъп до активите и фактическото управление на дружеството си – той или тя разписват някакви документи, но няма достъп до електронното банкиране, реално не отива в банката да изтегли пари в брой, в повечето случаи упълномощава извънбанковите юристи да изповядват необходимите сделки. Не му се дават и обяснения каква всъщност дейност извършва дружеството. Достатъчно е да знае, че това са “едни работи” на обв. Василев, шефските неща, и че обв. Василев си знае нещата и отговаря за тях.

Повечето от лицата, които се водят номинално като управители на такива дружества, нямат въобще образование, квалификация или опит самостоятелно да изготвят и да попълнят искане за отпускане на кредит, мотивировка, бизнес план и други съпътстващи отпускането на нормален банков кредит документи. Обратното, като илюстрация, че отпусканите от КТБ АД кредити на такива фирми с номинални управители се отличават от обичайната банкова дейност, е че често пъти управителяг на фирмата – като св. Васил Шуманов или св. Костадин Каракостов, са искали потребителски кредит от КТБ АД, но не им е бил отпуснат, и те са го искали и получили след това от друга банка. Оказва се ситуация, че КТБ АД не отпуска потребителски кредит за няколко хиляди лева на св. Васил Шуманов, но отпуска няколко милиона на неговата еднолична фирма – именно, защото прави разлика между кредитиране при обичайни и нормални условия, и кредитиране по линия на обв. Василев. Това също ясно илюстрира, че съществува действен и сигурен механизъм за това, че св. Васил Шуманов, макар и да подписва от името на фирмата си, няма реален достъп и не може да ползва тези пари – парите излизат от банката и веднага се нареждат и стигат до крайното им предназначение, а информацията за парите в пълния им размер се изготвя за и контролира от обв. Василев.

Пълната привидност на осъществяваната банкова дейност се постига чрез осигуряване на непросрочени плащания на падеж на лихвите и главниците по отпуснатите привидни банкови кредити на дружествата-кредитополучатели. Механизмът на финансиране на вземанията за лихви е следният: Всеки месец в дните преди 25-то число на месеца, когато е денят за лихвените плащания от КТБ АД към служителите от "извънбанковия бизнес" на обв. Цветан Василев идва информация за фирмите, контролирани от обв. Василев, размера на дължимите от тях лихви за месеца, както и фирмите, които да бъдат кредитирани с ресурс, равен на сумата от дължимите лихви за месеца. Информацията, идваща винаги едностранно от страна на КТБ АД в лицето на обв. Георги Зяпков или когато отсъства от обв. Рангел Стойчев, св. Росен Кънев и др. съдържа и указания кои или какви да бъдат фирмите, получаващи първи парите от фирмите – директни кредитополучатели. Вследствие на месечната информация от КТБ АД групата на свързаните дружества погасяват ежемесечните си кредитни задължения чрез усвояване на нови кредити от Банката, отпускани на други дружества от групата на свързаните „кухи” дружества или отпускани на новоучредени за целта нови „кухи” дружества, които от своя страна предоставят усвоените средства под формата на заеми на длъжниците по договори за заем. По този начин самата Банка осигурява една привидната формална изрядност на свързаните с обв. Цветан Василев дружества кредитополучатели, които по този начин, въпреки че в основната си част са дружества без каквато и да е стопанска дейност и респективно - нямат никакви приходи от собствена дейност, формално погасяват редовно своите огромни по размер кредити. Една привидност, валидна за банката, но не и за самите дружества, които всъщност се задължават увеличаващо се едно към друго.

Още по темата

20/07/2017

Темида

Внасят 15 000 страници обвинителен акт за КТБ