Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

Когато през 1998 г. св. Лазов постъпва на работа във „Фина -С“ АД служителите, които работят там са същите, които впоследствие обв. Василев използва и при функционирането на „Моделът КТБ“. Това са св. Емил Атанасов, който се занимава със сделките на борсата и подписва като подставено лице за изпълнителен директор, св. Храбрин Иванчев, който е брокер на фондовата борса (а в последствие отговаря за бизнеса с коли чрез дружеството "Киа Моторс България" АД), св. Никола Киров, който е студент и сътрудник на св. Храбрин Иванчев (а в последствие отговаря за военните заводи в бизнеса на обв. Василев), св. Траян Кършутски и св. Иван Стойков (в последствие номинален директор на „Бромак“ АД), които са валутни дилъри (сключват валутните сделки), св. Венета Николова, която е сътрудник, който се занимава с разплащанията – попълва платежни нареждания, тъй като още няма услугата за отдалечено онлайн банкиране, св. Юлия Илиева, която е касиер и св. Теодора Танева, която работи аналогична работа като св. Венета Николова, както и св. Емил Галов, който отговаря за компютрите и тяхната поддръжка. Няколко месеца след постъпването на работа на св. Бисер Лазов през м. август 1998 г. във „Фина-С“ АД, работещите в дружеството са събрани от обв. Василев, който ги уведомява, че св. Бисер Лазов изпълнява негови задачи, които ще му възлага лично, а той ще ги свежда до всеки един от тях оперативно през деня. Всичко това ще става единствено в определените рамки на изпълнително действие на принципа „аз възлагам и командвам, защото имам задача“. Винаги, когато някой не е сигурен или се усъмни, може да го провери чрез питане до обв. Василев или да откаже да го изпълни, като в този случай ще си получи задачата лично от шефа – контролен механизъм, който през годините е ползван многократно, явно или скрито от самия св. Лазов. Както се оказва в последствие, че през годините многократно св. Бисер Лазов е бил проверяван, като лицата, на които е свеждал задачите на обв. Василев, са потвърждавали лично с него каквото им е казано или предадено да свършват. Св. Лазов не е единственият, той е само едно от номинираните лица, които свеждат задачи и изискват изпълнението им, използвайки ресурсите на фирмата, като хора, техника, възможности. Освен него, първоначално дилърите и юристите получават задачите си директно от обв. Василев и в изпълнението им ангажират също ресурсите на „фирмата“, включително и самият св. Лазов. В последствие, при разрастване на дейността и обособяването на отделни проекти (военни заводи, фабрика за гипс, фабрика за стъкло, хотелите Сана), по подобен механизъм задачи получават и ръководителите на проекти. Всичко това всъщност е практическото претворяване на прилаганата управленска концепция на овб.Василев, изразена в една негова мисъл – „В тази фирма няма шеф, само аз съм шефа. Всеки е толкова важен и може да изисква и да възлага, колкото са му важни задачите, възложени от мен. В изпълнение на задача, всеки може да ползва ресурсите на фирмата и да възлага на останалите“.

Междувременно, в края на 1998 г., обв. Цветан Василев напуска ЦКБ АД и за известно кратко време работи в търговска банка „България Инвест“ АД – сегашна „Алианц България“ АД. През краткия период на негова работа в „Алианц България“ АД операциите на „Фина-С“ АД и останалите дружества се преместват съответно там. Тогава моделът от ЦКБ АД се пренася за кратко като такъв в ТБ „България Инвест“ АД. За служителите става ясно, че „нашата банка“ вече е „България Инвест“ АД, а не ЦКБ АД – там вече се ходи за изпълнение на обичайните банкови операции, там се носят платежните, там се внасят и теглят пари, там се сключват валутните сделки, защото шефът (обв. Василев) е там. В периода, когато обв. Василев е ръководител в „България Инвест“ АД, там преминават на работа и св. Орлин Русев и св. Вероника Гечева.

Истинското рождение на „Моделът КТБ“ е през м. май 2000 г., когато се осъществява сделката за покупка на „Корпоративна търговска банка“ АД (наричана по-долу и Банката) от тогавашния й собственик Булбанк АД. КТБ АД се закупува от 11 офшорни компании, за да бъде формално спазен законът тогава, който ограничава едно офшорно дружество да не може да притежава повече от 10 на сто от финансова институция – банка. След сделката за покупка на КТБ АД, обв. Василев е включен в Управителния съвет на Банката и става главен изпълнителен директор. Сградата на Банката тогава се намира на ул. „Екзарх Йосиф“ № 65. От този момент операциите на „Фина-С“ АД и останалите дружества на обв. Василев съответно се преместват в КТБ АД. През 2003 г. централата на КТБ АД се мести на ул. „Граф Игнатиев“ № 10.

След като КТБ АД бива придобита, всички лица, които преди работят с обв. Василев в ЦКБ АД, а после за кратко в банка „България Инвест“ АД, преминават на работа в КТБ АД – новата банка, в която обв. Василев е шеф. В КТБ АД постъпват на работа св. Орлин Русев, Вероника Гечева, Мина Дундова, Илко Чамов, обв. Мария Димова, Валери Гаджев, обв. Георги Зяпков, обв. Александър Панталеев, св. Росен Кънев, обв. Снежанка Стефанова и още лица, които преди това са работили в ЦКБ АД. След като обв. Василев напуска ЦКБ АД, обв. Георги Христов също я напуска и започва работа във „Фина-С“ АД като юрист. След придобиване на КТБ АД, обв. Георги Христов постъпва като юрист в КТБ АД. Св. Траян Кършутски от ЦКБ АД също следва обв. Василев във „Фина-С“ АД, а след придобиването на КТБ АД става ръководител на фондовете на КТБ АД. Обв. Маргарита Петрова, с която се запознава в ЦКБ АД, където работи като касиер, в последствие също постъпва на работа във „Фина-С“ АД като касиер, а след това постъпва на работа в КТБ АД, т.е. и нейната трудова кариера, както и на останалите ключови фигури в „Моделът КТБ“ следва движението на кариерата на обв. Василев. Налице е и обратното движение – в определен момент хора от КТБ АД започват работа във дружествата на обв. Василев извън Банката – като св. Мартин Апостолов, св. Божидар Миладинов, които са юристи в Банката, и в последствие започват да работят като юристи в извънбанковия бизнес на обв. Василев, оформяйки и ръководейки звеното “юристи”. Независимо от тези премествания на работното място, за всички тези хора шефът продължава и си остава един и същ – обв. Василев. Единствената промяна е само по отношение на естеството на задачите и изпълняваната работа съобразно спецификата – дали обв. Василев е директор в ЦКБ АД, в ТБ „България-инвест“ АД, в КТБ АД, или се касае за дружествата му извън банковия сектор. При всички тези формално различни работни места, началник и шеф на всички тези хора, оформящи движещите фигури в „Моделът КТБ“, продължава да бъде обв. Василев, като те неотлъчно го следват при всяка негова промяна в работата. Работата в различни дружества на различни длъжности за тези хора е само една техническа формалност, по същество всички те още от ЦКБ АД са служители и кадри на обв. Василев, които го следват и работят в негови структури, според формалната длъжност, на която ги поставя. Това се случва и със св. Бисер Лазов. Когато през 1995 г. обв. Василев постъпва на работа в ЦКБ АД, където от няколко месеца работи св. Лазов, той става негов шеф. От този момент всичките заемани от св. Лазов длъжности до 2014 г., главен счетоводител и финансов директор на „Фина-С“ АД, периодът, в който е член на Надзорния съвет на КТБ АД, периодът, в който е член на Надзорния съвет на застрахователното дружество „Виктория“ АД, са само формални изражения на едно ясно статукво. Обв. Василев е шефът му през цялото време, той му дава задачите, на него се отчита и всички тези заемани от св. Лазов позиции представляват работа, извършвана, макар и формално на различни места, реално и фактически в един патримониум, с един ръководител и собственик.

С развитие на дейността през годините се оформя едно звено от хора, доверени на обв. Цветан Василев, които да обслужват неговите дружества – като св. Бисер Лазов, св. Мартин Апостолов, св. Божидар Миладинов. И св. Апостолов, и св. Миладинов напускат Банката, за да се съсредоточат изцяло върху работата си по търговските дружества на обв. Василев извън Банката. По същата причина и самият св. Лазов, който в периода 2005 г. – 2007 г. е член на Надзорния съвет, е освободен от него и оставен да работи единствено във „Фина-С“ АД. Докато св. Бисер Лазов е член на Надзорния съвет, обикновено заседанията му се провеждат неприсъствено, като служител от Банката изготвя протоколите от заседанията на съвета. Готовите протоколи се поднасят първо на обв. Василев за подпис. Когато се поднасят за подпис на св. Лазов, той вижда подписа на обв. Василев и това го уверява, че съответните решения са одобрени и акцептирани от него, след което подписва и той. Ако неговият подпис отсъства, св. Лазов или не подписва протокола, или му звъни по телефона, за да потвърди, че трябва да се подпише преди него. В последствие, по същия начин функционира и Одитният комитет на Банката – заседанията му се провеждат неприсъствено, протоколите се изготвят от служител на Банката, подписват се първо от обв. Василев, а накрая се представят за подпис и на независимия външен член на комитета – св. Николай Орешаров, който ги подписва, след като одобрението на обв. Василев като първи подпис вече е положено.

С появата на квалифицираните юристи, функциите на св. Бисер Лазов се свеждат до координиране на изпълнението на определени поставени задачи, но фактическото изготвяне на необходимите правни документи извършва екип от юристи под ръководството на св. Апостолов, а после и св. Миладинов.

„Фина-С“ АД и останалите дружества на обв. Василев продължават да се развиват като модел на управление и отчетност по същия начин. Обв. Василев идва сутрин в 8,00 часа в личния си кабинет във „Фина-С“ АД, преглежда подготвените за него от вечерта справки и материали, показващи изпълнение на възложени задачи от различни служители, провежда няколко срещи със св. Бисер Лазов, с юрист или друг служител, раздава нови задачи и обикновено към 8,30 часа си тръгва от офиса, за да отиде на работа в Банката. Вечерта, обикновено след 17,30 –18,00 часа, идва отново в офиса на „Фина-С“ АД, в личния си кабинет, съответните служители отчитат свършеното пред деня, обв. Василев провежда срещи със служители, с външни лица, след което си тръгва. В дружеството престоява по час и половина-два, понякога и повече. Завареният и изграден модел на управление на фирмата продължава да се прилага: Сутрин се дават задачите от шефа, след което в хода на деня всеки служител изпълнява работата си и изпълнява възложеното, дилърите и брокерите сключват сделки, които съгласуват по телефона с обв. Василев, св. Венета Николова и св. Теодора Танева ги оформят документално – св. Николова валутните сделки, св. Танева – борсовите, извършват се разплащанията по тях, дават се документите за осчетоводяване в счетоводството, което се състои тогава от две счетоводителки – св. Ива Гребеничарска и Добра Колева, като същевременно подават информация и към св. Бисер Лазов. От своя страна, св. Лазов обобщава всичко, което е станало през деня и го оформя в ежедневната справка, която оставя на бюрото на обв. Василев. Тази справка бива разглеждана съвместно от св. Лазов и обв. Василев или вечерта на същия ден, или на следващата сутрин.

В този период, овладявайки властта и възможността за ползване на паричния ресурс на КТБ АД за лично кредитиране, за първи път се регистрират първите дружества на подставени лица. Към настоящия момент обв. Василев нарича тези дружества SPV – дружества със специална инвестиционна цел, но всъщност това са дружества, управлявани от номинирани и подставени лица, чиято функция се свежда до подписване на документите, изготвени съобразно разпоредените от обв. Василев стопански операции. Началото на изграждането на тази верига и система от контролирани от обв. Василев дружества (наричани по-долу още „кухи фирми“, но имащи същия смисъл и предназначение – дружества, които формално се управляват от лица, изпълняващи изцяло волята на самия обв. Василев) се полага, като обв. Василев възлага първоначално на св. Бисер Лазов да се регистрира дружество, формално несвързано с КТБ АД, за да може дейността му да бъде финансирана от Банката. Той обяснява на св. Лазов, че заради ограниченията на нормативните регулации при кредитиране, му е необходима компания – от една страна със собственост и управление, достатъчно несвързани с него, а от там и с Банката, за да не се налага кредита да бъде класифициран като „вътрешен“, а от друга страна – човекът или хората, изпълняващи ролята на собственик и управител да бъдат доверени лица и да има възможност за контрол върху техните действия. Първото такова подставено лице е самият св. Бисер Лазов. Той именно играе ролята на собственик и управител на първите създадени и кредитирани от КТБ АД дружества, като средствата от тези кредити се използват за сделки на самия обв. Василев. Това са дружествата „Даос“ АД, „Шер 69“ ЕООД (вече заличено), „Вивес“ ЕАД и други. Следващите лица, които биват ангажирани за подобна съпътстваща основната им работа дейност, са хората, работещи ежедневно, тясно и от отдавна с обв. Василев – св. Теодора Танева, св. Венета Николова, св. Юлия Илиева. В последствие биват ангажирани св. Николай Сотиров, св. Александър Радев, св. Виктория Иванова, св. Роксанда Сотирова, обв. Маргарита Петрова (в периода, когато работи във „Фина-С“ АД), св. Здравко Босаков (също в периода, докато работи във „Фина-С“ АД), св. Людмила Петрова, св. Мартин Апостолов, св. Албена Андреева. Общото между всички тях е, че те са колеги и работят във „Фина-С“ АД, на едно работно място, работят реално за обв. Василев, без значение от формално определената им длъжност, основната им работа е именно във „Фина-С“ АД. В този смисъл, те са зависими от обв. Василев, доколкото работят при него, намират се под неговото постоянно, ежедневно и пряко наблюдение. Поради това и самият обв. Василев им възлага номиналното участие в такива дружества, които да обслужват негови сделки и интереси. Чрез участието си в такива дружества, те засвидетелстват доверието и лоялността си към шефа, като се доверяват на неговата преценка, който пък от своя страна лично или чрез номинирани лица, чрез прилагане на управленския си механизъм, заявява пряко или чрез тях, че тези дружества няма да имат дейност, която да зависи от някакво тяхно участие, преценка, вземане на решение, а изцяло обслужват дейности, решения и сделки на самия обв. Василев и на КТБ АД, за които самия обв. Василев поема отговорност. Срещу това обв. Цветан Василев поема категорично ангажимент, че „дейността“ на тези дружества е дейност на банката и на него, няма нищо нередно и нерегламентирано. Описаната от самия обв. Василев мотивация за създаването и ползването на тези подчинени негови дружества е, че има идеи в какво да инвестира парите си. Необходимо му е обаче технически начин да използва пари на Банката, без да нарушава формално нормативните ограничения за кредитиране към едно лице, към свързани лица и към вътрешни кредити. Заради това му е нужно да използва този подход на доверително управление, за да осъществи своята идея, като направи инвестиция чрез пари на КТБ АД, той възлага регистриране на дружества на зависими от него лица, които обаче не са формално свързани с него или с банката по смисъла на закона, ограничаващ банковото кредитиране. В последствие обаче този процес се разраства до такава степен, че на практика ангажира по-голямата част (около и над 70% ) от кредитния ресурс на КТБ АД под прякото и еднолично управление на самия обв. Василев, което довежда обективно и закономерно и до краха на тази порочна практика и поставянето на Банката под специален надзор. Тези практики поставят началото на „своенето“, т.е. обв. Василев припознава паричните средства на Банката като свои, представяйки го като проявление на отговорност към парите, делата и съдбата на Банката.

Още по темата

20/07/2017

Темида

Внасят 15 000 страници обвинителен акт за КТБ

Следете новините ни в GoogleNews