Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

Допустимостта на подобна процедура не изисква лицето веднъж да е било привлечено и присъствено запознато с обвинението (по време на неговото предявяване), а след това да се е укрило от досъдебните органи. Тезата се основава на няколко аргумента.

Първият мотив в подкрепа на това становище е вече споменатото положение, че „отсъствие на обвиняемия” по смисъла на чл.206 от НПК означава отсъствие на лице, което е било привлечено в това качество, без да се изисква актът за привличане да бъде предявен присъствено. Фигурата на обвиняемия възниква в наказателния процес не по силата на предявяването на постановлението за привличане, а със съставяне на това постановление.

Вторият довод също е почерпен от самия закон – редакцията на чл. 56, ал. 2 от НПК изрично допуска обвинение да се повдига „при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2-4 от НПК” (т. е. при отсъствие на обвиняемия), като единствената специфика в подобна хипотеза е, че мярката за неотклонение се взема след неговото издирване.

Третият съществен момент за обосноваване на това становище е обстоятелството, че досъдебното задочно наказателно преследване може да протече без знание на обвиняемия и точно поради това законът му предоставя последваща възможност за преразглеждане на делото. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, съгласно която искането на задочно осъденият за възобновяване на производство следва да се уважи „освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил…”.

Тълкуването на въпросната разпоредба налага два важни извода: първо, че щом обвинението е било предявено на обвиняемия и той е бил запознат със започналото наказателно преследване, искането за възобновяване на делото не следва да бъде уважавано (предвид разбирането, че той е бил наясно с воденото срещу него производство и сам е станал причина за задочното му осъждане), и второ, по аргумент на противното от тази разпоредба, в случаите, в които обвинението не е било изобщо предявено и досъдебната, респ. и съдебната фаза, са приключили в негово отсъствие, искането за преразглеждане на делото следва да бъде уважено. Но приемането на такова искане за основателно не означава, че проведената задочна досъдебна процедура е била незаконосъобразна. Ако беше така, основанието за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК (поради непредявено досъдебно обвинение, водещо до незнание за започналото и проведено преследване) нямаше да съществува самостоятелно, а щеше да съставлява вид „съществено процесуално нарушение”, регламентирано като отделно възобновително основание в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Това е убедителен аргумент в подкрепа на становището, че чл. 206 от НПК допуска задочно провеждане и приключване на досъдебното разследване, независимо дали обвинението е било присъствено предявено или обвиняемият не е бил информиран за него поради причините, посочени в чл. 269, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК. Застъпването на противната теза би дало възможност на обв. Василев да извлече ползи от собственото си противоправно поведение – например да постигне прекратяване на наказателното производство поради изтичане на сроковете по чл. 368 и чл. 369 от НПК, което е една от възможните цели на процесуалното му поведение до момента.

НПК е създаден, за да реши ясно очертани задачи: да осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона (чл. 1, ал. 1 от НПК) в рамките на конституционното изискване по делата да се осигури разкриване на истината. Всяко друго нормативно решение и/или становище, наложено в практиката на правоприлагащите органи, което прави невъзможно решаването на тези задачи, следва да бъде игнорирано.

Личното участие на обвиняемия в наказателния процес безспорно е негово право, което обаче не следва да бъде реализирано в ущърб на обществения интерес и да обвързва компетентните органи извън рамките на добросъвестното му упражняване. Нещо повече –същото е заложено в НПК на РБългария и КЗПЧОС, за да обезпечи пълноценно реализиране правото на защита на обвиняемия в процеса, а не да препядства предприемане на действия, насочени към наказателно преследване спрямо него, в случаите, при които същият се укрива и явно демонстрира липсата на желание да вземе лично участие в наказателното производство.Това е и смисълът на института на задочното производство, който е предвиден, за да обезпечи форма на законосъобразно провеждане и приключване на наказателния процес в случаи, при които е налице недобросъвестност от страна на обвиняемия и са изпълнени всички условия на процедурата, предвидена в чл. 269, ал.3 от НПК. Недобросъвестност ще рече такова съзнателно поведение на обвиняемия, което води до обективна невъзможност на компетентния правораздавателен орган да осигури личното му участие в процеса и то единствено с цел, да се ползва от обвиняемия като аргумент за ограничаване на възможността му за пълноценна защита. Не такава воля на законодателя е заложена в разпоредбата на чл. 55 от НПК, а и нормата на чл. 6 от КЗПЧОС не изключва възможността обвиняемият да се откаже от правото си да участва в процеса.Тази позиция на обвиняемия обаче следва да бъде беспорно установена, а и да са налице контретни данни, от които еднозначно да се заключи, че обвиняемият знае за воденото срещу него наказателно преследване, за смисъла и характера на повдигнатите му обвинения. В настоящия случай това е така.

Обв. Цветан Василев пребивава на неустановен адрес в чужбина – Република Сърбия. Същият е обявен за общодържавно и международно издирване, изготвена е Европейска заповед за арест /ЕЗА/. След постъпила информация, че обв. Василев се намира в Р.Сърбия, е изготвена молба екстрадиция до компетентните власти на Република Сърбия на основание чл. 1 и по реда на чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция. На по-късен етап (с оглед спазване принципа на особеност) освен за първоначално описаното престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България, посочено в първоначалната молба за екстрадиция № 8855/55 от 18.09.2014 г., е поискано с допълнителни молби обв. Цветан Василев да бъде предаден на българските съдебни власти, за да бъде привлечен към наказателна отговорност като обвиняем и срещу него да бъде проведено наказателно производство и за други престъпления, а именно по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл.4, т.1, вр. ал. 1 от НК.

Странната липса на какъвто и да е отговор от компетентните сръбски съдебни власти наложи Главния прокурор на Република България да сигнализира ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАРИАТ НА СЪВЕТА ЕВРОПА и ЕВРОПЕЙСКИЯ КОМИТЕТ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА с искане за съдействие. Въпреки това до момента липсва каквато и да е обратна информация от компетентните сръбски съдебни власти, дори при многократните напомнителни запитвания от страна на Прокуратура на РБългария. Това прави невъзможно установяването дори на адреса, на който пребивава в Р Сърбия обв. Василев.

Той е редовно призован чрез компетентните сръбски съдебни власти с отделна молба за правна помощ за привличането му в качеството на обвиняем. Призовките са връчени редовно и лично на обв.Василев, като са дадени три различни дати. Въпреки това той не се е явил пред разследващите органи.

Цветан Василев е обжалвал постановлението за задържането си за срок до 72 ч. Жалбата е била депозирана пред Софийски градски съд, където производството се е развило по реда на чл. 64 от НПК в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Видно от депозираната от обв.Василев жалба той е знаел за воденото срещу него наказателно производство и за повдигнатото му обвинение. Безспорно е установен фактът на знанието, който по принцип е част от субективния мир на всеки един човек и по презумпция се установява по-трудно в сравнение с фактите, които се проявяват в обективната действителност. В тази насока ноторно известен факт са медийните изяви на обв. Василев, от които е видно, че същият категорично знае за воденото срещу него наказателно производство и повдигнатите му обвинения. Отделно по делото е постъпила молба лично от обв. Цветан Василев, че желае да даде обяснения по ДП № 92/14 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 6466/14 г. по описа на СГП. С мотивирано Постановление на СГП от 28.10.2014 г. е оставена без уважение молбата на обв. Василев да даде обяснения чрез видеоконферентна връзка, поради наличие на процесуални (законови) пречки за това. Молба в същия смисъл е депозирана и от адв.Симеонов - защитник на обв.Василев, като отговорът на същата от страна на Специализираната прокуратура е принципно идентичен.

От описаните по-горе действия е видно, че са изчерпани законовите инструменти за гарантиране в пълен обем правата по НПК на обв. Цветан Василев. Изчерпани са всички възможни способи да му бъде предявено лично по реда на чл. 219, ал.4 от НПК постановление за привличането му в качеството на обвиняем. Безспорно е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т.4, б.“А“ и „В“ от НПК, която дава възможност делото да бъде разгледано в отсъствие на обв. Цветан Василев. Застъпването на обратното становище би означавало осигуряване на възможност обв.Цветан Василев да избегне преследване, респ. реализиране на наказателна отговорност спрямо него. Това е и основната цел на възприетото от него до момента процесуално поведение и в частност продължаващото укриване от правосъдието. В противен случай обв. Василев спокойно би могъл да избере страна от ЕС (а не извън него), където да защити изложените от него тези. Защо е избрал обаче точно Р Сърбия е въпрос, който няма причини да се изяснява в обвинителния акт, а в част от отделените досъдебни производства.

Въпреки това с оглед на поставяните от гражданското общество въпроси следва да се посочи, че това се дължи на:

-желанието на обв. Василев да закупи дялово участие в банка в РСърбия;

-закупената (като предварително условие на сръбските власти за да се случи горното) „Сръбска фабрика за стъкло – гр.Парачин;

-създадените в следствие на това контакти в „политическите среди“ в РСърбия и

-плащане по сметки на офшорни компании „подадени от сръбска страна“ (местни „консултанти“ – Нихат Кораджич и ТРИЛЕНИУМ ООД).

Още по темата

20/07/2017

Темида

Внасят 15 000 страници обвинителен акт за КТБ

Следете новините ни в GoogleNews