АИКБ пак не подкрепи бюджета: Автоматичните механизми за средната заплата не отпадат. Рискуваме дефицит от 4%

Народното събрание прие на първо четене проектобюджета на България за 2026 г. - първият в евро. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се противопостави на този вариант на бюджета, защото въпреки договореното между работодатели, синдикати и управляващи автоматичните механизми за средната работна заплата на практика не отпадат.

Вълната от протести в цяла България принуди лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да поиска от правителството да изтегли бюджета, приет вече на първо четене. В него се залагаше фрапантно вдигане на осигурителните вноски за пенсия с 2 пр. пункта от 2026 година (б.а. де факто 10%), увеличение на данък дивидент от 5% до 10%, както и задължаването на малките търговски обекти да внедрят в системите си софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), одобрен от НАП. Според "Да, България" интегрирането на СУПТО щеше да принуди дребни търговски обекти да платят по 500 лв.

Законопроектът бе представен от финансовия министър Теменужка Петкова пред ресорната комисия. Параметрите на новия проектобюджет на 2026 г., след като от управляващите премислиха, че той не е "единственият възможен", както повтаряха, са следните:

• Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки;
• При това ниво на дефицита размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно - 50 402,3 млн. евро през 2026 г., 51 546,9 млн. евро през 2027 г. и 54 745,6 млн. евро през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 44 499,2 млн. евро през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 г., които според правителството не са се проявили в пълен обем заради по-късното приемане на Бюджет 2025;
• Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г.
• Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 година. Максималният размер на държавния дълг към края на 2026 г. не може да надвишава 37,6 млрд. евро;
• Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро;
• Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 9,940 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“.

Проектът за бюджет на ВСС бе отхвърлен единодушно от депутатите (б.а. според който заплатите на членовете на ВСС скачат от 24 000 лв. месечно на 30 000 лв). Законопроектът за бюджета на България за 2026 г. бе приет с 12 гласа "за" и 8 "против". Въздържали се нямаше.

Дебатите

Председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев похвали оттеглянето на покачването на осигуровките и данък дивидент от страна на управляващите, както и "компромиса", направен с нивото на максималния осигурителен доход. След преговори на т.нар. Тристранка бе решено всички осигурени лица максималният осигурителен доход се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2300 евро, за 2027 г. на 2505 евро и за 2028 г. на 2659 евро. Таванът на пенсиите обаче остава същият.

Договорката, постигната от Тристранката, бе да се върви в посока за намаляване на разходите на щатната администрация и бройки.

"Постигнахме като съгласие политика по отношение на доходите - планираното увеличение на общия бюджет за разходите на персонал с 10%, а не за всяка от институциите с 10%, предполагаше обвързаност и с другото, което договорихме - премахването на автоматичните механизми, свързани с определянето на нивото на средната работна заплата. Това включва промени в Закона за отбраната, за МВР и НСО, както и в Закона за висшето образование", каза Румен Радев. 

_{Румен Радев, АИКБ, на протеста срещу бюджета. Снимка: БГНЕС/Стефан Василев}

Той изтъкна, че в проектобюджета за 2026 г. от параграфи 22 до 25 включително се уговорят неприлагане на съответните разпоредби от споменатите специални закони за 2026 г., но не и премахване на този автоматичен механизъм за средната работна заплата. "Това е причината АИКБ да гласува въздържал се при гласуването на този проектобюджет. Според нас не е късно и има правните възможности това нещо да се поправи", каза Радев. 

АИКБ очаква да се намери решение тези автоматични механизми да бъдат трайно премахнати. Ако това ще се случи, ще подкрепят новия проектобюджет на 2026 г., каза още Румен Радев.

Т.нар. "автоматизъм" при заплатите в секторите "Сигурност", "Отбрана" и "Висше образование" е записан в самите устройствени закони на съответните институции или в колективните трудови договори. Този механизъм взема данните на статистиката за средната брутна работна заплата за страната и я използва за база, чрез която изчисляват основната заплата за даден сектор. Примерно - учителските заплати трябва да стигнат 125 % от средната брутна за страната. Ако хипотетично средното за страната възнаграждение е 3000 лева, умножаваме 3000 по 125% и получаваме 3750 лева.

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров се обърна към парламентарната опозиция с думите, че в този законопроекта не вижда прекалено разхищение: 

"Не виждам нито голямо плюскане, нито голямо харчене. Това обуславя т.нар. швейцарско правило. Пенсионната възраст и стаж се увеличават всяка година, така че не е вярно да се твърди, че няма реформи, Може би не стигат, но не е вярно, че няма. Ние смятаме, че този бюджет е най-прекрасен, но наистина в момента - в тези условия, в които се намираме, дава добре балансирана рамка с бизнеса. Да, не можахме да намерим за увеличение на социални разходи - но толкова."

Теменужка Петкова заяви, че не трябва в преходни и заключителни разпоредби на проектобюджета да се правят "колосални законодателни промени".

Лидерът на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър Асен Василев каза, че според средносрочната прогноза на правителството очакваната събираемост от ДДС през 2026 г. е с 1,6 млрд. евро повече от 2024 г. при заложени 3,2 млрд. повече за събиране:

"Тоест - ще съберете половина. Това не е учудващо, г-жо Петкова. Ние Ви казахме, че няма да има 30% увеличение от приходите от ДДС и че в най-добрия случай, ще бъдат 15%. За догодина залагате ръст от 3,3 млрд. събираемост в ДДС. Пак ще съберете в най-добрия случай милиард и половина. Още повече, че ефектите, които тази година ги имаше от гледна точка на влизане в еврозоната - няма да ги има. Това значи, че прогнозата ви за приходи в тази част е сбъркана с поне милиард и половина евро. Тоест, ако този приход не се изпълни, отиваме на дефицит над 4%. Само от тази една грешка в прогнозата", обясни той.

По думите му приходната част на бюджета е сериозно надценена. По отношение на разходната част на бюджета Асен Василев каза, че реално съкращаване няма, а само малко по-добро разпределение: "Съкратили сте около 1 млрд. разходи. 700 млн. са капиталови разходи и 260 млн. отиват към НЗОК. Нищо друго не е пипнато от разходната част."

Посочи, че разходите за издръжка скачат, при положение, че даже и при изключително рязка инфлация не са растели толкова. Попита за какво ще се харчи ръстът в разходите от 902 млн. лв. спрямо 2024 г. 

Мехмед Салим от "Алианс за права и свободи" (АПС) подчерта, че в този бюджет се раздават средства на много общини, но не и на общините "от другата страна" (б.а. вероятно визирайки, че пари ще получат общините, приели "стратегията" за развитие на "ДПС-Ново начало").

Финансовият министър Теменужка Петкова призова промените да бъдат отговорно приети, за да може България да има бюджет в евро. Тя защити "визията" на управляващите по отношение на приходите от ДДС, заложени в бюджет 2026 г.

Йордан Цонев от ДПС-НН също защити приходите, заложени в бюджета, въпреки че партията на Делян Пеевски единствено подкрепя, а не участва в управлението.

"Днес внесохме предложение за изменение на един закон с който още 600 млн. да дойдат приходи от търговията с нефтени продукти. (...) Това е нашият принос, ако ви харесва ще го направим изменение между първо и второ четене", каза Цонев.

По-рано днес бяха приети на първо четене и законопроектите на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Заседанието на бюджетната комисия започна в 10 часа тази сутрин.

Снимки: БГНЕС/Антон Станков

Следете новините ни в GoogleNews