4.Обществени и социални вреди

Създаването и функционирането на неправомерната "банкова практика", представляваща „Моделът КТБ“, изразходва бързо капиталовите възможности за кредитиране на Банката изобщо, поради което обв. Цветан Василев през инкриминирания период разпорежда множество действия в нарушение на действащите в РБългария и ЕС банкови регулации и подчинява дейността на КТБ АД изключително и само за собствените си нужди. Същият предприема редица действия, поддържащи самовъзпроизвеждането на тези неправомерни банкови практики, чиято необходимост следва от нуждата от прикриване на предходни неправомерни действия. Това включва и формално увеличаване на капитала на банката и формалното осигуряване на средства чрез правния институт на „подчинен срочен дълг".

За тези операции отново е използван привлечения кредитен ресурс на Банката (като са отпуснати кредити на „кухи” дружества) и са извършени отново през дружества, контролирани от обв. Цветан Василев, като по този начин се осигурява привидно нарастване на капиталовата база на Банката, със санкцията на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор” и с одобрението на независимия одитор „КПМГ България” ООД. По този начин нараства и възможността и правото на Банката да кредитира все повече и повече. Съответно обв. Цветан Василев използва тази възможност за прикриване и възпроизвеждане на банковите практики, които вече са довели до това.

Това фактическо положение има изключително тежки последици за Банката, защото създава привидно впечатление за наличие на капиталов ресурс, т.е. възможност за кредитиране, без да е налице реално такава кредитна база. Това води и до невярното впечатление, че Банката отговаря на капиталовите изисквания.

Всичко това е било добре известно на мажоритарния собственик обв. Цветан Василев, на изпълнителните директори на Банката, на ръководителя на Специализираната служба за вътрешен одит, на отговорните одитори от специализираното одиторско предприятие „КПМГ България” ООД и на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор”. С допускането и непресичането на тези практики в КТБ АД, същите са осигурили възможност Банката да функционира като „финансова пирамида".

Продължаването на дейността на КТБ АД при допускане на тези практики по съществото си позволява размерите на вредите за вложителите и държавата в лицето на ФГВБ, да бъдат още по-големи, защото при финансовите пирамидални практики, размерът на средствата, необходими за възпроизвеждането на системата и поддържане на невярното впечатление, че се касае за нормална банкова практика, нарастват с характеристиките на геометрична прогресия във времето. Поставянето на Банката под специален надзор фактически спира този процес, което резултира в незабавно спиране на обслужването на кредитите, отпуснати на дружества без реална стопанска дейност, разчитащи на нови отпуснати кредити (пряко или опосредено) за погасяване на задълженията си за вноски и главници.

Лошите надзорни практики на БНБ и по-конкретно повърхностните и формални инспекции на място, имат ясно очертан принос за вредите, причинени на Банката и съответно на нейните кредитори. Съгласно закона, БНБ като надзорна институция и нейните служители с надзорни правомощия имат имунитет срещу претенциите за обезщетения за вреди според чл. 79, ал. 8 от ЗКИ. Това обаче съвсем не означава, че действията в нарушение на законите в РБ на длъжностните лица от БНБ не са довели до ясно идентифицируеми вреди. Съгласно ЗКИ, БНБ като институция с надзорна функция, има на свое разположение всички възможни инструменти (надзорните мерки по чл. 103) за ранно разкриване и предотвратяване на лоши банкови практики. Неприлагането им е част от причините за настъпилите общо-икономически вреди. И доколкото БНБ е орган на държавата, то определено може да се вмени (в житейски смисъл) като отговорност на самата държава липсата на подходящи и навременни ответни мерки на широкомащабното присвояване, което длъжностните лица в КТБ АД извършват в продължение на години.

Вредите от присвоителните практики в КТБ АД обаче са една пряка, икономическа вреда, която е ясно измерима и идентифицируема – размерът й е равен на платените от ФГВБ суми на вложителите. Налице са обаче и множество други вреди, някои икономически, а някои – с обществен, политически и социален характер. Налице е увреждане на банковата система и на икономиката като цяло, причинено от тези преки и косвени вреди.

Преки вреди търпят всички кредитори на Банката, чиито неудовлетворени вземания ще се погасят с приключване на производството по несъстоятелност на Банката. По отношение на другите търговски банки преки вреди има по отношение на техните кредитни експозиции към КТБ АД, по които има окончателно неизпълнение. Непряка вреда би бил ефектът на доминото и евентуално верижно неизпълнение на търговски и нетърговски задължения чрез засегнатите банки.

Пряка вреда ще понесе ФГВБ, който след суброгацията (встъпването в правата на гарантираните вложители) става основен кредитор и неизбежно ще понесе вреда. Тази вреда ще бъде пряко установена с приключване на несъстоятелността и тогава Фондът ще може да претендира тези вреди от виновните администратори на Банката. Този иск е независим от иска, който синдикът на КТБ АД има право да води срещу тези администратори по силата на чл. 57, ал. 3 от ЗБН, целящ да се увеличи масата по несъстоятелността. Ако Фондът не си покрие вземането в производството по несъстоятелност, за остатъка може да води иск на собствено основание.

Освен във виновното поведение на администраторите на Банката, довело до щетите за ФГВБ и държавния бюджет, налице е и връзка между неприлагането на надзорни мерки и и претърпелите загуби от плащания на гарантираните влогове, извършени от Фонда.

Косвените вреди са всеобхватни и за момента неоценими в пари. Със сигурност обаче превишават като стойност и въздействие многократно стойността на понесените преки вреди. Деформирана е икономическата среда чрез създаването и поддържането на привидни стопански субекти – формални кредитополучатели на Банката, които фактически изземват финансов ресурс от икономиката и го поставят на прякото и безконтролно разпореждане на обв. Цветан Василев. Деформирана е средата на конкуренция в икономиката, като свързаните с обв. Василев дружества получават без ограничения, условия, формалности, а и без нуждата да предоставят обезпечения финансиране, което не е било достъпно за конкурентните дружества, опериращи на същите пазари. Създадена е среда на растящо недоверие от страна на икономическите субекти и гражданите към финансовата система в страната, държавата е принудена да търси финансиране от международни кредитори за да финансира мостово Фонда за гарантиране на влоговете в банките, което води до увеличаване на външния дълг, повишаване на дългосрочните лихвени проценти за страната, влияе негативно на икономическия живот и на доверието както от страна на международните инвеститори, така и от страна на институциите на ЕС в лицето на ЕЦБ и ЕК. Всичко това на практика влияе негативно върху националната сигурност на страната, като я отклонява от стратегически цели като присъединяване към Еврозоната. В съвкупността си, създадена е възможност активи, финансирани с пари от Банката, да не са обект на обезпечителни мерки и контрол от страна на Банката.

5.Стойностният размер на вредата, нанесена от “Моделът КТБ”

В доклада по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., ясно се вижда ефектът, който крахът на “Моделът КТБ” нанася върху икономиката и обществото.

През м. ноември 2014 г. балансът на КТБ АД е изключен от паричната статистика след отнемането на лиценза на банката. Това довежда до еднократни базови ефекти при банковите резерви, които през същия месец намаляват с 15,2% на годишна база и с 11,9% спрямо предходния месец.

Изваждането на баланса на КТБ АД от паричната статистика през м. ноември 2014 г. довежда и до рязко понижение на размера на кредитите, което се отразява в спад на годишна база от 7,4%. В края на годината понижението на частния кредит се задълбочава до 8,2%. Основен фактор с ограничаващо действие върху кредитирането през 2014 г. продължава да бъде слабото търсене от страна на фирмите и в по-голяма степен на домакинствата. Причина за това е именно създалата се несигурна вътрешна среда вследствие на ситуацията с КТБ АД, оставката на правителството и парламентарните избори, което до голяма степен неутрализира позитивните сигнали, идващи от реалния сектор по линия на частното потребление и инвестициите. От страна на предлагането на заемни ресурси, същите фактори повлияват в посока на известно затягане на стандартите за кредитиране.

Случаят с „Корпоративна търговска банка“ АД оказва и съществен принос за динамиката на лихвените проценти по депозитите. След поставянето на КТБ АД под специален надзор с решение на УС на БНБ в сила от 01.07.2014 г. лихвите по депозитите в КТБ АД биват административно намалени до средните пазарни нива за банковата система към м. май 2014 г. От това решение на БНБ последват два ефекта: 1) технически това довежда до намаляване на средните нива за банковата система на лихвените проценти по привлечените депозити и 2) това предизвиква промяна в политиките на банките, което довежда до допълнително последващо намаление на лихвите по депозитите.

Допълнително, поставянето на КТБ АД под специален надзор и последващото отнемане на лиценза й, оказва негативно влияние в сектор “Здравеопазване”. Анализът на размера на задълженията към 31.12.2014 г. показва, че ръстът на просрочените задължения в сектора е основно при държавните и с преобладаващо държавно участие в капитала лечебни заведения – търговски дружества, като увеличението е в размер на 40,3 процентни пункта спрямо отчетените просрочени задължения на държавните лечебни заведения към 31.12.2013 г. Основно причините за ръста на просрочените задължения е блокиране на средства в КТБ АД и ръст на разходите за медикаменти за онкологични заболявания.

Освен непреките икономически въздействия, които сривът на “Моделът КТБ” нанася, функционирането на този модел довежда и до една реално измерима щета. Тази измерима щета представлява стойността, която обществото и държавата заплащат, за да възстановят загубите и липсите, причинени от безпрепятственото многогодишно функциониране на “Моделът КТБ”. Стойностният размер на тази щета е огромен, и това се предопределя от огромното влияние, което Банката е имала върху икономиката на страната. Това влияние може да се илюстрира нагледно с данните от следната таблица:

Година

Задължения на КТБ АД, милиона лева

Брутен обществен продукт, милиона лева

Приходи по Закона за държавния бюджет

Дял на задълженията на КТБ АД към брутния обществен продукт

Дял на задълженията на КТБ АД към приходите на държавния бюджет

2004

331

40,939

9,053

0.8

3.7

2005

481

46,652

10,432

1.0

4.6

2006

930

53,220

12,289

1.7

7.6

2007

1,615

63,465

14,541

2.5

11.1

2008

1,891

72,757

18,309

2.6

10.3

2009

1,760

72,987

20,955

2.4

8.4

2010

2,379

74,772

17,142

3.2

13.9

2011

3,660

80,760

16,076

4.5

22.8

2012

5,187

82,042

17,029

6.3

30.5

2013

6,135

82,167

18,404

7.5

33.3

2014

5,621

83,636

19,263

6.7

29.2

Под “задължения на КТБ АД” в таблицата се разбират всички получени от нея депозити от вложители, дружества и други банки, както и други задължения в резултат на оперативната й дейност – чийто размер е несъществен.

Брутният обществен продукт представлява крайната стойност на всички стоки и услуги, произведени в Република България през съответната година. Данните са официалните, оповестени от Националния статистически институт. Както се вижда, за десетгодишния период, делът на привлечените от икономиката средства в КТБ АД нараства седемкратно, към 31.12.2013 г., тези средства са измерим и съществен по влиянието си дял от брутния обществен продукт.

Приходите по Закона за държавния бюджет представляват планираните от държавата бюджетни постъпления за съответната година. Както се вижда, съотношението на управляваните от Банката привлечени средства спрямо управляваните от държавата бюджетни средства нараства десетократно в десетгодишния период, и към 31.12.2013 г., Банката управлява парични средства, равняващи се на 1/3 от държавния бюджет, управляван от Министерския съвет.

Горепосочените дялове ясно показват мащаба на икономическо влияние, което е имала КТБ АД. Както и мащаба на щетите, които може да доведе недобросъвестното прилагане на вредни икономически и банкови практики. И които реално довежда.

В момента на поставянето й под особен надзор, КТБ АД е четвъртата по големина банка, чиито активи към края на м. март 2014 г. възлизат вече на 7.3 млрд лева. (равняващи се на 8.44% от активите на банковата система и на 9.44% от БВП). От тях, гарантираните вложения са на стойност близо 3.7 млрд. лева. Натрупаните средства във Фонда за гарантиране на влоговете в банките от премийни вноски на банките към м. октомври 2014 г. възлизат на 2.1 млрд. лева. Недостигът за покриване на гарантираните вложения се финансира чрез заеми от централния бюджет, като за целта е прието допълнение в Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Изменението, публикувано в ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., дава правото на Министерски съвет да предостави на Фонда за гарантиране на влоговете заеми в размер до 2 млрд. лева, обезпечени с активи на Фонда, включително и с бъдещите вземания на Фонда към банките за годишни премийни вноски.

Стойностната щета, която “Моделът КТБ” пряко нанася върху икономиката, се измерва с два компонента: стойността на изплатените гарантирани влогове отстрана на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и стойността на депозитите и задълженията, в размер на гарантирания от Фонда, които вложители, депозанти и други кредитори загубват.

Размерът на щетата, произхождащ от плащанията по гарантирани влогове ясно проличава от Годишния отчет за 2015 г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Изплащането на гарантираните влогове в КТБ АД започва на 4.12.2014 г. при спазване на законовоустановения срок след отнемането на лиценза на Банката от БНБ на 6.11.2014 г. Основната част от подлежащите на изплащане депозити в размер на 3 196 457 хил. лева, или 87.18%, на над 89 хил. вложители са изплатени до края на 2014 г. През 2015 г. изплащането продължава с по-бавни темпове и намалени обеми. Чрез клоновата мрежа на деветте обслужващи банки през 2015 г. са изплатени още 469 920 хил. лева на 21 хил. вложители в Банката. Така от началния ден на изплащането – 4 .12.2014 г., до края на м. декември 2015 г. са изплатени общо 3 666 377 хил. лева., или 99.30% от общата сума на подлежащите на изплащане влогове в КТБ АД на над 110 хил. вложители на Банката. Следващата таблица съдържа точна информация за изплатените към съответната дата гарантирани влогове и броя вложители, които са удовлетворени:

Дата

Изплатени влогове

брой вложители

сума (лв.)

30.06.2016 г.

111,115

3,674,884,365

31.03.2016 г.

110,970

3,671,626,130

31.12.2015 г.

110,573

3,666,377,459

30.09.2015 г.

109,830

3,656,412,483

30.06.2015 г.

108,208

3,623,289,933

31.03.2015 г.

104,508

3,554,214,274

31.12.2014 г.

89,291

3,196,457,571

Законът позволява на вложителите да се разпореждат с гарантираните си суми в срок до 5 години от началния ден на изплащането. В първия ден на изплащането 25 000 вложители в КТБ АД (в несъстоятелност) са се разпоредили с гарантираните си влогове в размер на 1.19 млрд. лева (32% от подлежащите на изплащане суми). За първите три дни изплатените суми на вложителите възлизат на 2.04 млрд. лева (55% от подлежащите на изплащане суми). За 20 работни дни са изплатени над 90% от подлежащите на гаранция влогове. Към 16.03.2015 г. са изплатени 3.53 млрд. лева, или над 95% от гарантираните депозити.

Във връзка с изплащане на гарантираните депозити в КТБ АД на 3.12.2014 г. Фондът сключва договор за заем с Министъра на финансите в размер до 2 000 000 хил. лева, от които към 31.12.2015 г. са усвоени 1 675 000 хил. лева. На 23.01.2015 г. Фондът сключва и договор за особен залог на вземания с държавата, въз основа на който учредява по реда на ЗОЗ и във връзка с чл. 18, ал. 5 от ЗГВБ (отменен) в полза на Република България особен залог на свои вземания в общ размер на 2 000 000 хил. лева, представляващи настоящи и бъдещи вземания за годишни премийни вноски във ФГВБ до 2020 г., както и вземания, за които Фондът се е суброгирал по реда на чл. 24 от ЗГВБ (отменен).

Към края на 2015 г. задълженията на ФГВБ по заема от МФ за изплащане на гарантираните депозити в КТБ АД са в размер на 1710.01 млн. лева (1675 млн. лева главница и 35.01 млн. лева начислени лихви), като през 2015 г. Фондът е усвоил общо 225 млн. лева. Тъй като средствата по заема от МФ са целеви, във връзка с изплащането на гарантираните влогове в КТБ АД, те не се разглеждат като част от инвестиционния портфейл. На 15.04.2015 г. ФГВБ извършва и първото лихвено плащане по заема в размер 16.575 млн. лева.

Още по темата

20/07/2017

Темида

Внасят 15 000 страници обвинителен акт за КТБ