Прокуратурата обяви "модела "КТБ" за най-голямата измама в новата българска история

Установени са индикации за близки взаимоотношения между част от разглежданите в международната експертиза бизнес групи, включващи кредитополучатели, и КТБ АД. Въпросните индикации представляват непреки свидетелства за свързаност съгласно т. 7 на ал. 1 на чл. 45 на ЗКИ, както следва:

Група (под контрол на) ТЦ-ИМЕ АД

• ТЦ-ИМЕ АД е акционер с 23.3% от акциите на КТБ АД към 31.12.2008 г.

• КТБ АД придобива 9.43% (т.е. малко под границата от 10% за влизане в дефиницията за свързаност съгласно т. 6 на ал. 1 на чл. 45 от ЗКИ) от акциите на ТЦ-ИМЕ АД през м .май 2011 г.

• ТЦ-ИМЕ АД предоставя подчинен срочен дълг на КТБ АД през м. март 2014 г.

• Дружества от групата държат акции в КТБ АД(общо под 5%).

Група (под контрол на) Кен Трейд ЕАД

• Кен Трейд ЕАД е основен акционер в ТЦ-ИМЕ АД въз основа на данни от системата на Банката за платен дивидент през 2012 г.; съответно дружеството е субект на същата свързаност като ТЦ-ИМЕ АД.

• Основен акционер в Кен Трейд ЕАД е Фина-Ц ЕООД, което на свой ред е собственост на обв. Цветан Василев. Информацията е въз основа на данни от системата на Банката за платен дивидент през 2011 г.

Група (под контрол на) Юлинор ЕООД – дружеството от групата (от 2013 г.) Евробилд 2003 ЕООД предоставя подчинен срочен дълг на КТБ АД през м. декември 2012 г.

Освен непреките свидетелства за свързаност между Банката и 3 от 11-те бизнес групи, въз основа на информацията, налична в кредитните досиета на кредитополучателите в обхвата на настоящата международна експертиза, установихме и различни допълнителни индикации за свързаност помежду кредитополучателите, както следва:

Ползване на счетоводни услуги от една и съща специализирана фирма – Финансово консултиране АД; собствеността на последното се поделя между 2 от 11-те бизнес групи – Група Афлик и Група Лазов. Общо 36 кредитополучатели в обхвата на настоящата международна експертиза, 27 от които представляващи всичките 11 бизнес групи, а 9 – собственост на физически лица извън тези групи, са ползвали услугите на Финансово консултиране АД.

Един и същ външен одитор на годишните финансови отчети – св. Николай Орешаров; последният е одитирал общо 37 кредитополучатели в обхвата на настоящата международна експертиза, 28 от които представляващи всичките 11 бизнес групи, а 9 – собственост на физически лица извън тези групи.

Регистрация на едни и същи адреси – 35 от кредитополучателите в обхвата на настоящата международна експертиза са регистрирани на общо 6 адреса, включително 28, представляващи всичките 11 бизнес групи и 7 – собственост на физически лица извън тези групи.

Като цяло, само 9 от 62-та кредитополучатели в обхвата на международната експертиза не показват поне една от горните три индикации.

Горните допълнителни индикации представляват непреки свидетелства за свързаност помежду кредитополучателите, въпреки липсата на формална свързаност между отделните бизнес групи и/или неучастващите в никоя бизнес група кредитополучатели. Към тези индикации следва да се добави и концентрацията на парични трансфери във връзка с кредитите, предоставени на същите кредитополучатели от КТБ АД съгласно анализа ни в значителна взаимна свързаност на всички кредитополучатели в обхвата на международната експертиза, както и на останалите дружества от 11-те идентифицирани бизнес групи от настоящата международна експертиза.

Като се вземат предвид, от една страна, индикациите за свързаност на три бизнес групи, включващи кредитополучатели на КТБ АД, с Банката и от друга, индикациите за свързаност помежду всички кредитополучатели в обхвата на международната експертиза, без значение принадлежността им към определени бизнес групи, анализът в настоящия раздел води до заключение, че всички тези кредитополучатели са били свързани с КТБ АД през разглеждания период. Тази свързаност е следвало да бъде отразена в регулаторните отчети на Банката до БНБ за кредитните експозиции по чл. 45 от ЗКИ, но това не е били направено. Следва да се има предвид, че освен задължението на Банката да подава вярна и пълна информация към регулатора, съгласно чл. 45 от ЗКИ общата кредитна експозиция на дадена банка към свързани с нея лица не може да надхвърля 20%. През разглеждания от нас период този процент е многократно надхвърлен от размера на общата експозиция на КТБ АД към кредитополучателите в обхвата на международната експертиза. Съответно, установяването на нарушенията от страна на КТБ АД във връзка с чл. 45 от ЗКИ не само би я направило обект на надзорни мерки от страна на БНБ, но също така би преустановило нарастването на експозицията към свързани лица от момента на установяване на нарушението.

Неспазването от страна на КТБ АД на задълженията й за подаване на вярна и пълна информация към БНБ за регулаторни цели по чл. 44 и чл. 45 от ЗКИ, както и на ограниченията, наложени от ЗКИ върху кредитиране на свързани лица по чл. 45 от ЗКИ, ако е било установено, би било основание за прилагане на надзорни мерки по отношение на Банката от страна на БНБ през разглеждания период.

7.Необходимата обезценка на рискови експозиции, която БНБ не видя

Въз основа на прегледа, извършен от експертите на съответствието на кредитите в обхвата на възложената международна експертиза с изискванията на Правилата за кредитна дейност, са установени критерии за идентифициране на кредитите, които е следвало да бъдат третирани като обезценени почти веднага след усвояването им от кредитополучателите, както следва:

• Липса на настоящи парични потоци, генерирани от кредитополучателя

• Липса на прогнозни парични потоци, обосновани с надлежно документирани допускания

• Липса на обезпечение или несъществена стойност на наличното обезпечение

Определен кредит трябва да отговаря и на трите критерия по-горе, за да бъде идентифициран като напълно обезценен. Удовлетворяването и на трите критерия от даден кредит означава, че Банката не разполага с права върху парични потоци или активи на кредитополучателя, които да могат да бъдат използвани за погасяването на кредита.

Критериите съответстват на условията, на които трябва да отговаря дадена кредитна експозиция, за да бъде класифицирана като загуба съгласно Наредба № 9 на БНБ (отм. 13.05.2014 г.). Наредба № 9 изисква при класификацията на рисковите експозиции да бъдат взети предвид забавата на изискуемите по тях суми, оценката на финансовото състояние на длъжника и източниците за изплащане на неговите задължения, както и други критерии, приложими при оценката на кредитоспособността на длъжника. Следва да се отбележи, че съгласно Наредба № 9 е достатъчно дадена експозиция да отговаря само на едно от няколко възможни условия, сочещи несъбираемост на кредитите, за да бъде класифицирана като загуба. Наредба № 9 също така изисква при класификацията на рисковите експозиции да се прави анализ, който взима предвид всички обстоятелства, които биха могли да засегнат погасяването на кредитите. Следователно отсъствието на забава на изискуеми суми по кредитите не следва да се приема за достатъчно условие, за да не бъдат тези кредити класифицирани като загуба и съответно напълно обезценени за регулаторни цели.

Подборът на критерии за обезценка за целите на настоящата международна експертиза също така взима предвид указанията, дадени в МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“. МСС 39 изисква обезценката да бъде определена въз основа на обективна оценка на бъдещите парични потоци. В този смисъл доброто представяне на финансовия актив (в случая редовното обслужване на банковия кредит) към даден момент не изключва неговата обезценка въз основа на информация за недостатъчността на бъдещите парични потоци.

Общо 58 от разгледаните 162 кредита в обхвата на изпълнената международна експертиза отговарят и на трите критерия за пълна обезценка. Общата кредитна експозиция по тях към 30.06.2014 г. е била 1.43 млрд. лв., което представлява 27% от целия кредитен портфейл на Банката към тази дата.

По отношение на кредитите, които отговарят и на трите критерия, не са налични обективни основания да се очаква да бъдат възстановени от страна на Банката, тъй като те не са подсигурени нито с парични потоци, нито с активи, върху които Банката да е установила необходимите права. Такива кредити биха били третирани като обезценени кредити в съответствие с Наредба № 9 на БНБ (отм. 13.05.2014 г.) и МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“.

Очакването на експертите, изпълнили възложената международна експертиза за 100% обезценка на кредитите, отговарящи на трите критерия, беше потвърдено чрез съпоставка с оценките на възстановимата стойност на същите кредити, направени от одиторските фирми АФА, EY и Делойт като част от техния ангажимент към БНБ за оценка на съществените балансови и задбалансови експозиции на КТБ АД към 30.06.2014 г.

Признаването на 100% обезценка на кредитите, идентифицирани по горния начин, води до намаляване на капиталовата база на Банката със 17 млн. лева към 31.12.2009 г., 24 млн. лева към 31.12.2010 г., 215 млн. лева към 31.12.2011 г., 593 млн. лева към 31.12.2012 г., 1.09 млрд. лева към 31.12.2013 г. и 1.40 млрд. лева към 30.06.2014 г. Съответно, от 31.12.2011 г. нататък се формира недостиг на капиталовата база на Банката, в съответствие с таблицата по-долу:

Ефектът от допълнителната обезценка е изключително важен.

Всички кредити, установени от международната експертиза като напълно обезценени, са били класифицирани от Банката като „редовни“ за целите на регулаторното отчитането на рисковите експозиции към БНБ през разглеждания от настоящата международна експертиза период. Съответно, във връзка с тях не са били начислени специфични провизии за кредитен риск, с които да бъде намалена капиталовата база на Банката, определяна съгласно Наредба № 8 на БНБ (отм. 13.05.2014 г.) за целите на отчитане на капиталовата адекватност.

Включването в анализа на информация за финансовото състояние на кредитополучателите в съответствие с Наредба № 9 на БНБ и МСС 39, по-конкретно за отсъствието на генериращи парични потоци дейности, предполага рисковата класификация на определена част от кредитите в обхвата на международната експертиза като загуба още непосредствено след тяхното отпускане от страна на Банката. Отсъствието на обезпечения по същите кредити предполага признаването на 100% провизии по тях за регулаторни цели. Допълнителните провизии, които биха се признали въз основа на настоящия анализ, биха намалили съществено капиталовата база на КТБ АД за периода 2009 – 2014 г. и съответно биха довели до това Банката да не изпълнява изискванията за капиталова адекватност на БНБ от 2011 г. нататък.

Ако този недостиг е бил отчетен своевременно, на КТБ АД е нямало да бъде позволено да продължи да упражнява банкова дейност след 31.12.2011 г.

8.Неправомерното увеличение на капиталовата база на КТБ АД, което БНБ не видя

Съгласно Наредба № 8 на БНБ (отм. на 13.05.2014 г.), капиталовата база на банките в България се дефинира, както следва:

Капитал от първи ред – акционерен капитал и някои видове резерви на банката, вкл. премийни резерви, неразпределени печалби и други резерви, признати в баланса, намалени с определени корекции

Капитал от втори ред – хибридни инструменти, вкл. привилегировани акции и подчинен срочен дълг, както и преоценъчни резерви за недвижими имоти, в които се помещава банката, отново намалени с определени корекции

По силата на изискванията за капиталова адекватност, определени в същата Наредба, стойността на капиталовата база ограничава общия размер на рисковите активи, в които банката може да инвестира, като кредити, ценни книжа и чуждестранни валути. Съответно, при кредитна експанзия капиталовата база на банката трябва постоянно да се увеличава.

Капиталовата база на дадена банка може да бъде увеличена по два основни начина:

• Чрез задържане на печалбата, т.е. неразпределяне или само частично разпределяне под формата на дивидент на нетната печалба

• Чрез привличане на свежо финансиране от съществуващи или нови инвеститори в банката

През периода 01.01.2003 – 20.06.2014 г. КТБ АД използва и двата начина, за да увеличава капиталовата си база.

През анализирания период капиталовата база на Банката нараства от 194.0 млн. лева на 673.5 млн. лева, т.е. има нетно увеличение в размер на 479.5 млн. лева. Увеличението чрез задържане на печалбата, коригирана съгласно правилата за капиталовата база, е в размер на 250.5 млн. лева В същото време има и намаления на капиталовата база в размер на 41.1 млн. лева в резултат на отписване на преоценъчни и други резерви.

Останалата част от нетното увеличение на капиталовата база на Банката в размер на 270.2 млн. лева се дължи на привличане на свеж капитал в резултат на следните пет транзакции:

Като изключим увеличенията в резултат на натрупани печалби, през периода 01.01.2009 – 30.06.2014 г. са извършени пет увеличения на капиталовата база на Банката – едно увеличение на капитал чрез издаване на нови акции и четири договора за предоставяне на подчинен срочен дълг. Увеличенията на капиталовата база позволяват на КТБ АД да поддържа кредитната си експанзия като формално отчита съответствие с изискванията на БНБ за капиталова адекватност.

Следва да се отбележи, че всички юридически лица, които участват в гореупоменатите увеличения на капиталовата база, принадлежат към кръга от свързани дружества, установени от международната експертиза. Въз основа на данни от системата на Банката за плащанията, наредени от сметките в КТБ АД на кредитополучатели и други клиенти, е проследен произхода на средствата, предоставени от тези юридически лица на КТБ АД за увеличение на капиталовата база, до кредити, предоставени от Банката, в обхвата на извършената международна експертиза. Следователно кредитиране от страна на самата КТБ АД е било използвано за поддържане на нарастването на капиталовата й база и съответно на капацитета й за поемане на още кредитен риск.

Предвид основната роля на изпълнителните директори на Банката както при организирането на емитирането на нови акции и договарянето на подчинен срочен дълг, така и при одобряването на кредити, малко вероятно е финансирането на капиталовата база на КТБ АД с кредитни средства от самата Банка да е станало без тяхно знание и участие.

Е. УЧАСТИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В „МОДЕЛЪТ КТБ“

1.Специализираното звено за вътрешен одит – организация и функции

Основните нормативни актове съгласно, които се изгражда вътрешният контрола на банките са, Закона за кредитните институции и Наредба № 10 на БНБ за вътрешния контрол на банките (ДВ бр.108/2003 г.). Съгласно Наредба № 10, елементите на вътрешният контрол на банките са системите за управленски контрол, системите за отчетност и информация, системите за контрол на риска и системите за вътрешен одит.

Вътрешната организация и функционирането на ССВО е регламентирана от Правилата за организацията и дейността на специализираната служба за вътрешен одит при КТБ АД (последна редакция 2013 г.). Прилаганите в дейността на ССВО практики са описани в Международните стандарти за професионалните практики по вътрешен одит и Наръчника за вътрешен одит, състоящ се от две части и приложения към тях (последна редакция 2013 г.). Представянето на резултатите и отчитането на дейността пред външни контролни органи и институции се извършва съгласно приложимото законодателство (ЗКИ и Наредба № 10 на БНБ за вътрешния контрол в банките), както и съгласно Правилата за организацията и дейността на специализираната служба за вътрешен одит при КТБ АД.

Системите за контрол на банките, трябва да съответстват на обема на извършваните операции, разнообразието на сделките и видовете рискове произхождащи от тях, степента и обхвата на упражнявания от ръководството контрол върху текущата дейност, организацията и функционирането на системата за отчетност и информация.

Изграждането на системите за вътрешен контрол в банките се подчинява на изискването за икономичност, ефективност и разумна достатъчност на контрола. Системите за вътрешен контрол в банките следва да гарантират одобряване на всеки разход и плащане и изпълнение на сделките и ангажиментите в съответствие с пълномощията, съблюдаване на възприетата от ръководството бизнес политика, ефективно управление на активите и пасивите на банката, опазването им от загуби, причинени от персонала, длъжностни и или външни лица и тяхното своевременно разкриване, осигуряване и използване на достатъчна, точна и навременна информация чрез счетоводната и друга отчетност на банката, навременно идентифициране и оценка на рисковете от загуби и тяхното непрекъснато наблюдение и докладване, текущо наблюдение и своевременно докладване на ръководството на капиталовата адекватност и ликвидност на банката.

Вторият раздел на Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките обхваща т.нар. управленски контрол. Според чл. 5 от Наредбата, компетентният орган за управление на банката приема и периодично преглежда организационната структура на банката, реда за определяне и делегиране на правомощията и отговорностите на организацията, стратегията и плана на дейността на банката, политиката за управление и контрол на риска, реда за изготвяне и обхвата на управленската информация, организацията на оперативния контрол, вкл. правилата и процедурите по одобряване, изпълнение и отчитане на операциите, вътрешните правила и процедури за наблюдение на риска и ефективността на контролните системи и докладване на установените слабостите в организацията и дейността на структурните звена, кодекса за етично поведение на администраторите и служителите, система за обучени, оценка и стимулиране на лицата, заети с контролни функции.

В наредбата също се определя, че висшият мениджмънт на банката в лицето на изпълнителните директори, респективно на управителния съвет утвърждават вътрешни правила и процедури, които гарантират законосъобразност на дейността и организацията на банката, включително рисковете, произтичащи от тях. Съветът на директорите, респективно надзорния съвет утвърждават разпределението на правомощията и задълженията на изпълнителните директори и другите членове на УС, етичен кодекс за дейността на администраторите и изпълнителския персонал, система за обучение, оценка и стимулиране на персонала, зает с контролни функции.

Визираните по-горе органи упражняват контролни функции върху дейността на изпълнителните директори, съответно на управителния съвет.

Изпълнителните директори, съответно членовете на управителният съвет, утвърждават Правилник, обхващащ дейността и организацията за органа за вътрешен контрол в съответствие с големината и структурата на банката, обема и многообразието на банковите операции, включително рисковете, произтичащи от тях. Изпълнителните директори, съответно управителния съвет утвърждават още правилник за дейността на вътрешния контрол в съответната банка, годишен план за дейността, бюджета на вътрешния контрол, щатно длъжностно разписание и характеристики, прерогативите (отговорностите) на председателя или друго лице на съвета на директорите, съответно на УС на банката са и по отношение на организациите и дейността на вътрешния контрол. Те са преки, независимо че по терминология на Наредба № 10 от 1993 г. те се свеждат до органи за общ вътрешен контрол.

С оглед на поддържане на съвременно равнище на система за вътрешен контрол в специално място е отделено на оценката и управлението на банковите рискове. Съгласно чл. 7 на Наредба № 10 всяка банка да поддържа подходяща система за контрол на риска, която включва определяне на количествено измеримите и неизмеримите за банката рискове, както и на вътрешните и външните източници на риск, управление на риска и моделите за оценка на рисковете, периодичен преглед на рисковата матрица на банката, наблюдение и периодична оценка за съответствие на вътрешните правила за управление на риска съобразно пазарните условия и добрата банкова практика, ред и процедури за оценка на риска, определяне и спазване на рисковите лимити, както и за допускане на изключения в случаи на извънредни ситуации, вид, структура и периодичност на отчетите за риска.

Регламентирано е, че изпълнителните директори или съответно управителният съвет да утвърждават процедури и ред за оценка и докладване на рисковете; отчитането на спазването и изпълнението на рисковите лимити, както и в случаи на извънредни ситуации, вида и структурата на докладите, вида и организацията на информационната система за следене и документиране на всички рискове и рискови лимити по нива на компетентност, както и свеждане до знанието на съответния персонал.

Визираните лица от висшия банков мениджмънт – изпълнителните директори или съответно управителният съвет утвърждават рисковата матрица на банката, която включва вид и размер на поетите от банката рискове и лимити по отделни рискове и нива на компетентност. В тази връзка се посочва, че изпълнителните директори отговарят за управлението на рисковете, включително определяне и съблюдаване на лимитите включени в рисковата матрица и одобряване на методики и модели за оценка, финансови инструменти и способи за оптимизиране на приходите и разходите при управление на рисковете на банката.

В последните години особено внимание се обръща на системата за отчетност и информация. Това се дължи, както на факта че банковите операции стават все сложи, наред с банковата система като цяло. Този факт наложи разширяването на информационната система в банките и усъвършенстването на отчетността.

Още по темата

20/07/2017

Темида

Внасят 15 000 страници обвинителен акт за КТБ

Следете новините ни в GoogleNews