Фактически, Банката е функционирала като една финансова пирамида, при която следващите отпуснати кредити рефинансират дълговете на предходно отпуснатите, без начално дадената сума да се възстановява изобщо.

По аналогичен на начина, използван за погасяване на лихвите и главниците по кредитите на свързаните дружества, КТБ АД увеличава и своя капитал, а именно - чрез банкови кредити, отпускани на свързани дружества, които от своя страна, чрез множество транзакции към други дружества от групата на „кухите” дружества, предоставят същия паричен ресурс на разположение на свързани с обв. Цветан Василев акционери в Банката. Тези акционери, които от своя страна записват акции от съответното увеличение на капитала и заплащат съответната номинална или емисионна стойност на акциите, но с парични средства, с първоначален произход самата КТБ АД, т.е. на практика, отпуснатият от КТБ АД кредитен ресурс се връща обратно в нея под формата на капитал и води до формално увеличение на собствения й капитал, спазване на формалните изисквания за капиталова адекватност, но фактически без такава реално да е гарантирана.

По същия начин КТБ АД осигурява и финансира и средствата за предоставяните от свързаните с обв. Василев „кухи” дружества заеми в полза на Банката, насочени към увеличаване на капитала й от втори ред чрез получаване на подчинен срочен дълг. Отново, чрез отпускане на кредити на дружества от групата на свързаните такива, които чрез поредица от транзакции осигуряват придвижването на средствата до дружествата, които в крайна сметка предоставят на КТБ АД допустимия по нормативната уредба, но при строго рестриктивни условия и след разрешение от БНБ, подчинен срочен дълг.

Подчиненият срочен дълг е специфичен банков депозит – задължение на банката към заемодателя със срок над 5 години, който депозит не е осигурен с гаранция или обезпечение и който се води като задбалансов капитал на банката (или капитал от втори ред), но се явява средство за увеличаване на капиталовата адекватност.

За да осигури необходимите й парични средства за финансиране на свързаните с обв. Цветан Василев „кухи” дружества и за увеличаване на собствения си капитал, Банката е трябвало да акумулира реален паричен ресурс, което тя прави посредством привличането на депозити и влогове на юридически и физически лица при нереално високи лихвени нива – два и три пъти по-високи от средните за банковата система лихви по депозитите и влоговете.

Функционирането на КТБ АД като финансова пирамида обслужва изцяло бизнес начинанията на обв. Цветан Василев и финансирането и на неговите бизнес проекти през последните години. Това е правено с ясното съзнание и липса на грижа на добрия търговец, тъй като въпреки изразходването на средства в размер на стотици милиони левове по съответните бизнес проекти, КТБ АД не изисква нормалните в банковата практика обезпечения под формата на ипотеки върху недвижими имоти, особени залози върху ДМА на дружествата кредитополучатели, ангажиране като солидарни длъжници по предоставяните кредити от страна на икономически свързаните с кредитополучателите дружества. В резултат на тази порочна банкова практика, икономически „атрактивните" активи, които в крайна сметка са придобити от обв. Цветан Василев и чиято дейност е финансирана от КТБ АД чрез порочния й модел, са по документи собственост на различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност или към тях да бъдат насочени действия по обезпечение и съдебно изпълнение.

Като краен резултат, Банката, ползвайки правото си да събира пари от клиенти и вложители, само привидно изпълнява задължението си да финансира субектите на реалния стопански живот. В действителност парите от влогонабирането на клиентите се използват в огромната си част по разпореждане и в полза на мажоритарния й собственик чрез създадения от него „Модел КТБ“. От една регулирана финансова институция – банка, КТБ АД по същество е превърната и функционира като един изключително високо рисков фонд за рисков капитал, поставен на едноличното управление на обв. Цветан Василев. Сривът фактически се осъществява, когато едноличните преценки на обв. Цветан Василев се оказват погрешни, когато в крайна сметка величината на средствата, които са извадени от Банката далеч надвишат стойността и оценката на активите и бизнесите, стоящи насреща. На практика, едноличните решения на обв. Василев довеждат до лоши инвестиционни преценки, които разпиляват парите, без икономическа възможност инвестициите, дори при добри намерения, да могат да възстановят преразхода по тях.

Фактическото превръщане на Банката от регулирана финансова институция в едноличен инвестиционен фонд за рисков капитал, със средствата на който еднолично се разпорежда само обв. Цветан Василев, е силно подпомогнато от фактическата липса на контрол и надзор над дейността на Банката, които своевременно да констатират привидността както в банковата дейност, така и в осигуряването на капиталовата адекватност. Това довежда до фактическа обстановка, при която обв. Василев необезпокояван, безконтролен и безнадзорен, се разпорежда, като със свои, със средствата на Банката, които обаче не са негови, а на вложителите и депозантите. Вместо банковия надзор, вътрешния контрол и външния одит да възпрат тази присвоителна дейност, те услужливо или не извършват контролни действия, или констатират благоприятни обстоятелства, явно различаващи се от фактическите, които са неблагоприятни. Което от своя страна позволява на „Моделът КТБ“ да работи до момента, в който ликвидния риск се реализира на практика и довежда до прекратяване на функционирането на целия механизъм.

2. До какво доведе прилагането на порочния „Модел КТБ“

Най-негативната проекция от прилагането на „Моделът КТБ“ е допускането на практиката обществени пари да се ползват за постигане на личните цели и желания, без кореспонденция с общественото предназначение на тези пари. В същината си, един човек – обв. Цветан Василев, самоопределя обществените пари, предоставени като депозити в Банката, като свои собствени пари, като свое лично богатство и имущество, с което има правото еднолично, безконтролно и самоволно да се разпорежда. Постигането на това собственическо отношение и действия спрямо обществените пари, предоставени от граждани, държавата чрез държавните дружества и частни юридически лица, става възможно поради почти абсолютната липса на контрол и надзор над дейността на Банката от страна на редицата държавни органи. Не сработват нито контролните функции на Специализираното звено на вътрешния контрол, нито контролните и надзорни функции на независимия външен одит, нито надзорните функции на специализирания банков надзор от страна на БНБ. Поверените функции или не са изпълнявани изобщо, или са изпълнявани симулативно, по начин, който да не позволи препятствие пред самоволното и собственическо поведение, което обв. Цветан Василев има спрямо обществените пари, поверени на Банката (която всъщност не е негова, макар самият той да я определя като такава). Вероятно има и редица други държавни служби, които не реализират потенциалните си правомощия във връзка с идентифициране на сигнали за нередности в дейността на банката и предприемане на адекватни действия по служба. Но доколкото те основно разчитат на законосъобразното изпълнение на служебните задължения на пряко отговорните за надзора на дейността на банковата дейност – службата за Банков надзор на БНБ и външния независим одитор – то това също представлява една от поредните негативни проекции на практическата липса на контрол и надзор над Банката от страна на пряко отговорните за това длъжностни лица и институции.

Особено негативна проекция на безконтролното и безнадзорно функциониране на „Моделът КТБ“ е фактът, че с обществени пари на Банката, чрез финансиране на фиктивни дружества, не отговарящи на никое от обичайните условия за кредитиране, се осигуряват средства за капитал на самата Банка. Става въпрос за същия този капитал, представляващ капиталовата адекватност на самата Банка, и гарантиращ способността й да привлича обществени пари и да ги раздава като кредити, който в крайна сметка се оказва фиктивен капитал, тъй като е осигурен по измамен начин чрез поредици от трансфери чрез извличането му от самата Банка. По аналогичен начин, с впечатляващ негативен ефект е и увеличаване на капитала и осигуряването на средства за капитал от втори ред (т.н. „подчинен срочен дълг“) отново с пари от самата Банка, отново чрез кредитиране на „кухите“ фирми. Докато при случаите на предоставяне на кредити на фактически некредитоспособни дружества, извадените пари от Банката през тези кредити представлява лишаване от ликвиден ресурс на Банката и създаване на една привидно печеливша банкова дейност, то при тази практика се създава привидна, „куха” капиталова база. А именно капиталовата база е показателят за възможността и величините на кредитирането, които Банката може да си позволи. Допускането и осъществяването на подобна практика има изключително тежки последици за институцията, която си го е позволила. Тя създава пред надзорния орган БНБ и обществото привидно представата, че има капиталов буфер, т.е наличен, реален, външен капитал, извън обществените пари, поверени на Банката, който дава гаранцията за възможността Банката да финансира повече проекти. Реално обаче, акумулиран чрез ретрасфериране под формата на привидни банкови кредити от привлечените обществени пари, този капитал не съществува, а от там – не съществува и реалната гаранция, която той би трябвало да даде в контекста на финансирането чрез обществени пари. Вината за тази почти абсолютна загуба на икономическата и функционална същност на Банката като банкова институция и превръщането й в една измамна схема за привличане на обществени пари и ползването им по лично усмотрение като собствени, принадлежи на този, който допуска това и на онзи който го контролира. Резултатът е предпоставен. Описаните практики и механизмите за провеждане на тези действия предпоставят и довеждат съответно до едно увеличаване в аритметична прогресия на размерите на раздаваните привидни кредити. Процесът на привидно кредитиране, който практически довежда до собственическото отношение и поведение спрямо обществените пари от страна на обв. Цветан Василев, технически издържа определен период от време, но загубата на функционалността му е предопределена – моделът се основава на създаването на една привидна ефективна банкова дейност, при която новите кредити обслужват дълговете и лихвите по старите кредити, създавайки модела на класическата финансова пирамида. Животът на една подобна измамна финансова структура зависи от прага на насищане – онзи момент, в който вече е невъзможно наличният обем от обществени пари да позволява привидното функциониране на механизма, поради преминаване на максимално възможния обем от фиктивна възвръщаемост, която може да се осигури. Хипотетичният въпрос дали КТБ АД е била достигнала до този праг на насищане, или този модел е можел да продължи да функционира още известно време, всъщност не е важен, тъй като евентуалното продължаващо функциониране на Банката би довело само до допълнителни по размер щети. На практика, чак след поставяне на банката под специален надзор и даване на обобщени показатели за кредитния портфейл, съпоставяйки го с „кредитите по друга линия”, разпоредени от обв. Цветан Василев по модела КТБ АД, се оказва, че процентно те представляват около 70% от целия кредитен портфейл на КТБ АД (който е около 5 милиарда лева) – като по направление на свързаните с обв. Василев фирми са извадени от Банката под формата на кредити около 3,5 милиарда лева. Информацията за размера на този усвоен като собствен портфейл от обществени пари чрез привидната форма на кредитиране на свързани с обв. Василев дружества, е била известна на самия обв. Василев, при това – размерът му е бил докладван ежедневно, и ежедневно той е имал възможност да проследи нарастването на тези по своята същност присвоени средства – част от тях присвоени, за да се ползват за финансиране на неговите лични проекти, желания и цели, а част от тях присвоени, за да създадат привидната функционалност на една работеща и ефективна банка, която да прикрие същинската присвоителна същност на „Моделът КТБ“.

Осъществяването на „Моделът КТБ“ се постига, тъй като представителят на мажоритарния собственик – обв. Цветан Василев е поел в голяма степен (практически изцяло) ролята и функциите на преценяващ и разрешаващ всяко важно за Банката действие. Това фактическо положение се осъществява чрез създаден и функциониращ модел на питания и докладни към него и съответно чрез резолюции или разпореждания от негова страна. По този начин, въпреки формалното наличие на различни органи и служби в банката, тя фактически е управлявана от едно лице – независимо, че върху един документ от КТБ АД (например договор за кредит) стоят няколко подписа на различни длъжностни лица, всички те са изпълнители на разпоредителната воля на едно лице – мажоритарния собственик на банката обв. Цветан Василев. Никое от тези лица не подписва нищо, преди да има потвърдителната воля на обв. Василев, обективирана устно или чрез потвърдителна отметка или резолюция на документа, чрез който е поискано априорното му съгласие. Като резултат, от една страна е създадена опасната привидност, че Банката е създала и реално съществуват и функционират отделни и независими органи и служби, а фактически се изпълнява една единствена воля, и от друга – е благоприятствана реалната възможност политиката и решенията от съществено значение за Банката да се определят или вземат от едно лице. Крайният резултат е именно безконтролно разходване на огромната част от паричния ресурс на Банката, който е формиран от нейните вложители и клиенти, а не представлява средства на мажоритарния й собственик. Именно в това се изразява и своенето на обществени пари, реализирано от отговорните длъжностни лица в Банката – от една страна, самият обв. Цветан Василев се е самоидентифицирал като собственик, който собственически се разпорежда като със свои с обществените пари, от друга страна – отговорните за текущото управление и контрол лица в Банката подпомагат тази собственическа самоидентификация на обв. Василев, като пренебрегват правомощията и задълженията си, изпълняват волята и разпорежданията на обв. Василев, вместо да изпълняват задълженията си по служба и длъжност. В този смисъл, отговорността за функционирането на модела не е само на обв. Василев, а и на множеството образовани лица, които съзнателно пренебрегват задълженията си, осъществявайки намеренията на обв. Василев – изпълнителни директори, кредитни инспектори, служители от звеното за вътрешен контрол и "независимите" външни одитори.

Функционално, „Моделът КТБ“ на практика реализира присвояването чрез кредитирането в големи размери на търговски дружества без дейност и приходи, без персонал, без никакви активи и със собственици и/или управители – подставени лица, нямащи фактическо отношение нито към отпускането на тези кредити от Банката, нито към тяхното последващо използване. В по-голямата си част подставените лица действат със съзнанието, че подпомагат като доверители работата на “шефа” обв. Цветан Василев, и доверявайки се на неговата преценка за целесъобразност и декларация за поемане на отговорност за последствията, подписват представяните им документи. Подписаните диспозитивни документи обаче не отразяват никаква реална тяхна воля. Но именно чрез привидното кредитиране на формално представляваните от тях дружества се осъществява присвояването на обществените пари от Банката, формиращи ресурса за финансиране на бизнеси и плащания, разпореждани еднолично от обв. Цветан Василев. По този начин обв. Василев се явява, както разпоредител, така и ползвател (като фактически, бенефициален собственик на дружествата кредитополучатели). При това положение и създадения модел за управление на Банката става възможно безконтролното – като размери и преценка за ефективност и целевост – да се финансират всякакви бизнес начинания или просто плащания на мажоритарния собственик обв. Василев. Тази именно безконтролност създава чувството, че всичко е позволено и възможно, с всичките произтичащи от това обществено-опасни последици.

Техническият способ, чрез който се реализира присвояването на обществените пари на Банката, т.е. поставянето им под безконтролното и безотчетно разпоредителство на обв. Цветан Василев в иззетата от него функция на техен собственик, е предоставянето на кредити на търговски дружества с изключително висок рисков профил. Присвоителната дейност се реализира чрез една интелигентна техника, при която, на пръв поглед, има една организирана и в рамките на закона нормална стопанска дейност (дейността на търговска банка). Всъщност, това не е така. Дейността по кредитирането не е нито нормална (в смисъла на обичайна за една търговска банка), нито в рамките на закона (доколкото нарушава почти всички банкови регулации, едновременно).

По същество е налице едно привидно кредитиране и привидни договори за кредит. Страните желаят настъпването на правни последици, различни от тези, които биха се породили от сключения договор (външно обективираната им воля). С привидните договори за кредит се прикрива присвояването. Кредитите се предоставят на дружества, които нямат стопанско предназначение, няма икономическа логика в съществуването им, фактическата им дейност се изразява в това да получат кредит от Банката и да го предоставят на друго дружество. Дружествата-кредитополучатели са високо рискови именно поради тази липса на реално обезпечително имущество, стопанска дейност, стопански опит и собствена перспектива за развитие, достатъчна да позволи възвръщане на получените за временно ползване обществени пари. Длъжностните лица в Банката обаче пренебрегват явните симптоми за висок риск на кредитирането, и смело разписват нужните документи за оползотворяване в полза на обв. Василев на обществените пари. Правят това с ясното съзнание, че не изпълняват служебните си задължения, че предоставянето на парите на кредитополучателите е равнозначно на предоставянето им на самия обв. Василев. Веднъж изпуснали логиката на стопанския процес в една търговска банка, банковите чиновници скоро се усещат, че симулирането на добра банкова практика изисква отпускането на нови и нови кредити, чрез които да се осигури ликвидния паричен ресурс за плащане на лихви и погасителни вноски по предоставените вече кредити. Това е неминуемото следствие на лошата по същество банкова практика, която за да продължи, трябва да се облече в привидната форма на редовност, т.е. да се показва в счетоводната и банкова документация, че кредитите на „кухите“ фирми са редовни, а плащанията на лихви и главници са в срок и са от икономически произход (от дейност), а за Банката – че реализира доход от обичайната си дейност (кредитирането).

Вътрешната логика на функциониране на „Моделът КТБ“ показва, че в действията и на мажоритарния собственик обв. Василев, като разпоредител, и на служителите в Банката, подписващи тези кредитни сделки, като фактически изпълнители, има несъмнено умисъл. Мащабите на привидността и закононарушенията и очевидността на фактическата лоша банкова практика са в такива огромни мащаби, че изключва възможността за небрежност или непредпазливост. Съответните длъжностни лица са били наясно, че с кредитирането на дружествата без съдържание, фактически се изземва (източва) общественият ресурс на Банката, получен от вложителите и клиентите, след което същият се използва изключително и само по разпоредителство на самоотъждествения като собственик на тези пари – за закупуване на активи и/или за финансиране на бизнеси, без реална преценка за тяхната ефективност, за плащания по съвсем други направления – като спортни, научни, филмови и други спонсорирания, за плащане на лихви и на вноски по вече отпуснати кредити с цел създаване на привидността на функциониране на ефективна и разумна банка, за осигуряване на капитал и други капиталови вноски на самата Банка. Въпреки всички предпазни механизми и сигнали, които организацията, контролът и надзорът над банковата дейност създават именно за предотвратяване на грешки и измами, функционирането на „Моделът КТБ“ продължава сравнително дълго време именно поради съзнателния умисъл, с която отговорните длъжностни лица го обслужват, с осъзнаването на вредоносните обществено-опасни последици от това и формално документалното обосноваване на действията им за прикриване на реалното фактическо състояние. По такъв начин, с обществените пари на вложителите и клиентите на Банката, мажоритарният й собственик, впрегвайки целия кадрови потенциал на Банката да оформя документално разпоредените от него или необходими във връзка с неговите разпореждания сделки и операции, от една страна източва Банката, а от друга лишава бизнеса от реално банково обслужване – тъй като правото на Банката да събира средства чрез влогонабиране кореспондира със задължението на същата да финансира стопанския живот в страната (а не да обслужва само собствените на обв. Василев начинания). Обв. Василев е наложил и подържал модел на управление, в който той разпорежда сделките и кредитите, а лицата от управителния орган на Банката документално оформят или подписват тези сделки или кредити, а със средствата от кредитите (включително и със средствата в брой) се е ползвал и разпоредително ги е насочвал отново обв. Василев. По този начин е било възможно обв. Василев да се възприема като голям инвеститор, индустриалец и меценат – собственик на заводи, телевизии и на спортни отбори, без обаче в нито едно от тези начинания да участва със собствени средства или чрез законосъобразна дейност на собствени негови търговски дружества. Всичко това се е осъществявало посредством подставени лица или дружества и изцяло с обществени пари на КТБ АД. Вредите от посочените практики са огромни по размери и могат да се определят в много различни направления. Най-значимата обществено-опасна последица обаче е, че се видя на практика, че е технически възможно, когато е премината моралната бариера в банковата практика, основана на доверието и отговорността за парите на вложителите, които съставляват обществен ресурс, част от националното богатство на страната, същите да се разходва неправомерно и за лично облагодетелстване за сметка на обществото. Поради това, присвояването на този огромен обществен паричен ресурс, измерим в проценти от националния доход на страната, е изключително силно морално укоримо. В този смисъл – виновникът за печалния ефект от „Моделът КТБ“ трябва да се търси по равно както в създателя на тази порочна банкова практика и управление – мажоритарният собственик на КТБ АД обв. Цветан Василев, така и при онези длъжностни лица в Банката и държавата, които грубо пренебрегвайки постановените им от закона задължения и фабрикувайки измамни схеми, модели и документи, позволиха съзнателно на самоприелия се за собственик на обществените пари обв. Василев фактически да се разпореди с тях като със собствени.

Противоправното, незаконосъобразно поведение на администраторите на Банката при управление на кредитния й портфейл съвсем обяснимо довежда до вреди – икономически, обществени, социални. Противоправността произтича от нарушаването на правилата на разумното банкерство и добрите банкови практики, установени в банковото законодателство, действащо в периода на лошото управление на Банката. Тези разпоредби са разписани в Закона за кредитните институции в Глава четвърта „Собствен капитал, ликвидност и други изисквания”. Нарушени са правилата и режима на капиталовата адекватност по чл. 39 – чл. 41 от ЗКИ, доразвит и конкретизиран с Наредба № 8 за капиталовата адекватност на БНБ, на режима на големите кредити по чл. 44 от ЗКИ, доразвит с Наредба № 7, на режима на вътрешните кредити по чл. 45 от ЗКИ. Нарушени са правилата и режимът на оценка, класифициране и провизиране на кредитните експозиции, установен в отменения през 2014 г. чл. 43 от ЗКИ, на основата на който е издадена Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск.

В посочената подзаконова уредба се съдържат правила за доброто управление на кредитния портфейл, които са грубо нарушени. Нарушено е изискването относно задължението да се поддържа изчерпателна документация по кредитната сделка. Нарушени са изискванията за политиката за оценка на рисковите експозиции и вътрешния орган, натоварен с тази функция (чл. 4 от Наредба № 9). Нарушени са и изискванията като цяло на Глава втора (”Класификация на рисковите експозиции” – чл. 5 – чл. 11 от Наредба № 9) и на Глава трета (”Установяване на рисковата стойност на експозицията” – чл. 12 от Наредба № 9). Като цяло, Наредба № 9 на БНБ е изцяло пренебрегната от администраторите на Банката. Смисълът на тази много важна Наредба е да се установи постоянно наблюдение на кредитния портфейл на банката, съответно оценяване и класифициране на кредитите в рискови групи и съответно провизиране, което означава намаляване на номиналната стойност на съответния кредитен актив до реалната му стойност. В този механизъм основна роля имат два фактора: на първо място – качеството на длъжника, и на второ място – качеството на обезпечението по кредита. Първият фактор се определя от финансовото състояние на длъжника, неговите текущи и прогнозирани (бъдещи) парични потоци (вж. чл. 8, ал.1, чл. 9, ал.1, чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1). Вторият фактор се определя от наличието на така наречените „приемливи обезпечения и гаранции” (§1, т.1, б. „а-в”). Финансовото състояние на длъжника е решаващо за връщане на кредита, но от значение е и обезпечението. Поначало банките кредитират срещу надеждни обезпечения, като правят изключение само за безрискови длъжници с доказана платежоспособност в дългосрочен план. Тук от особено значение е и Глава шеста от Наредба № 8, уреждаща редуцирането на кредитния риск и най-вече разделът, отнасящ се до обезпеченията (чл. 130 – чл. 141). Лицата, на които може да се предостави необезпечено кредитиране са тези, които са посочени като длъжници по експозиции с нулево рисково тегло според разпоредбите на тази Наредба (вж. например чл. 143 относно така наречените „приемливи доставчици на защита”). На същата логика е подчинена уредбата на големите кредити по Наредба № 7. Определени експозиции към безрискови длъжници се третират с нулево рисково тегло (чл. 9). Такива са експозициите към правителства, централни банки и други банки, международни институции и т.н.

По отношение на инвестициите в дружества и фондове за рисков капитал, чл. 40 от Наредба № 8 изрично посочва, че експозиции на банка, произтичащи от такива инвестиции, се третират като високорискови и получават рисково тегло не 100, а дори 150%. Следователно, кредитирането на дружества, представляващи SPV (special purpose vehicle) или специални инструменти за инвестиране следва да се третира именно като високорисково, даже при абстрахиране от проблема, че те всъщност са номинално подставени лица, които участват в измамна схема. Липсата на такава квалификация на кредитите на КТБ АД от страна на ръководството на Банката е обяснима, но за БНБ това е поредният надзорен провал. БНБ има правомощие и задължение да прекласифицира кредитни експозиции по Наредба № 9, и съответно е била длъжна да го направи за такива кредити, независимо от проблема с подставените лица и заобикалянето на закона по смисъла на чл. 103 от ЗКИ. В крайна сметка именно тези противоправни деяния са донесли вреди на КТБ АД, и съответно на нейните кредитори. В този смисъл загубите в КТБ АД не са резултат от законосъобразно и добросъвестно поемане на обичаен банков риск, а и един печален резултат от провала на надзорната дейност на БНБ.

Ако се съпоставят действията и бездействията на администраторите на Банката в периода на действие на трите наредби, категорично може да се направи изводът, че техните разпоредби са били цялостно и грубо нарушени.

Подобна е уредбата, макар и в много по-усложнен вид в новия Регламент 575/2013 на Европейския съюз. Регламентът е в действие от 2014 г. и именно поради неговото пряко действие (за разлика от банковите директиви) са отменени чл. 43 от ЗКИ, както и посочените по-горе наредби на БНБ. Като пример може да се посочи уредбата на Глава четвърта („Редуциране на кредитния риск” – чл. 192 и сл.). Тази уредба, въпреки усложнения до крайност, технизиран и математизиран език е много близка до отменената Наредба № 8.

3.Общоикономически вреди

Въпросът за имуществената вреда е многоаспектен, тъй като същите се търпят от много лица, както и от държавата и обществото като цяло. Най-напред обаче той се поставя за претърпените вреди от самата банка КТБ АД. Безспорно е, че след като Банката е с отнет лиценз и е обявена за неплатежоспособна и несъстоятелна с влязло в сила съдебно решение, тя е претърпяла загуби, които в своята икономическа същност представляват пряка вреда, обвързана в причинна връзка с противоправно виновно деяние. Чл. 57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност задължава синдика на банката в двугодишен срок да извърши целева проверка за наличието на данни за вреди, причинени от бивши администратори и съответно да предяви искове за обезщетение пред съда по несъстоятелността, в контекста на приложимостта на деликатната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Налице е присвояване в огромни размери на средства, на което се придава вид на кредитиране на полза на формално учредени търговски дружества, без фактическа стопанска дейност и приходи, без персонал, без никакви активи и чиито собственици и/или управителни органи са лица, нямащи никакво отношение и собствено волеизявление в процеса на отпускането на кредитите от Банката, нито към тяхното последващо използване и привидно погасяване. Чрез това т.н. кредитиране на тези дружества се е осигурявал реален паричен ресурс за финансиране на губеща стопанска дейност и плащания на разноски от всякакъв характер, свързани с мажоритарния собственик на Банката обв. Цветан Василев, самоотъждествил се като единствен собственик и разпоредител на обществените пари на Банката, но и оказал се единствен техен ползвател (като фактически собственик на фирмите кредитополучатели).

При така създадения модел за управление на Банката става възможно безконтролно – както по отношение на размерите, така и по отношение на преценката за ефективност и целесъобразност, а също и по отношение на получателя на кредитите – да се финансират всякакви бизнес намерения, реални или хипотетични фикции, както и плащания на разноски и други прищевки на фактическия бенефициален собственик и на Банката, и на дружествата – кредитополучатели – обв. Цветан Василев.

Бизнес начинанията на обв. Цветан Василев се извършват по начин и с механизми, които са в противоречие с изискванията на банковото законодателство в РБългария. Сключвани са сделки, които засягат финансовата стабилност на Банката, както и сделки с подставени лица, за да се осуети прилагането на банковите нормативни актове. Цялостната дейност на обв. Цветан Василев в качеството му на длъжностно лице от КТБ АД и на Банката може да се определи по-скоро като рисково инвестиционна такава в противоречие с разрешението за осъществяване само и единствено на търговско банкиране. По-внимателното вглеждане в тази дейност обаче води до извод, че това е „квази” инвестиционна практика. Инвестиционната практика на обв. Василев в качеството му на длъжностно лице от КТБ АД би могла да се определи като „потребителска дейност” и е в противоречие с каквато и да е банкова и изобщо стопанска логика. Тази дейност е в ущърб и вреда за КТБ АД в качеството й на търговска банка. В голяма степен обв. Василев е отъждествил обществените пари като свои, отнасял се е към тях като към свои и фактически е присвоявал парични суми от КТБ АД за обикновено харчене и покриване на лични нужди, а не за действително инвестиране в реалната икономика и търговско банкиране. Това от своя страна довежда до огромните икономически загуби за КТБ АД, дори ако на Банката се погледне като на своеобразен „рисков инвестиционен фонд”. Срещу редица от т. нар. „инвестиции” на КТБ АД не стои реален икономически актив. Това е и една от причините, която прави практически невъзможно удовлетворяването на кредиторите на КТБ АД, дори в размерите познати от европейската практика.

От гледна точка на дейността на КТБ АД, свързана с влогонабирането се налага извод, че са използвани измамни механизми. Целта е била в Банката да се привлекат парични ресурси по измамлив начин, давайки на влогодателите и на държавата увереността, че парите се влагат в стабилна и ефективна в дейността си търговска банка. Всъщност не е било така. Банката изобщо не е функционирала в същността си като банка, а като познатите във финансовата теория “финансови пирамиди” – с разликата, че в случая много повече лица участват, за да създадат умело привидността на една търговска банка, която работи в съответствие със закона. Така генерирани от влогодателите, обществените пари са използвани по начин, който е бил изцяло в ущърб на вложителите.

От установените до момента факти прави впечатление, че в действията и на обв. Цветан Василев като разпоредител, и на служителите в Банката, подписващи привидните кредитни сделки като фактически изпълнители, има умисъл – т.е. те са били наясно, че с кредитирането на привидни търговски дружества, създадени без съдържание и намерение за търговска дейност, а само за усвояване на присвоените обществени пари, фактически се изземва кредитен ресурс на Банката, получен от вложителите и същият се използва изключително и само за закупуване на активи и/или за финансиране на дейности и разноски, без да бъде извършвана реална преценка за тяхната ефективност, или за плащания по съвсем други направления - като спонсориране на спортни, научни, филмови и други странични дейности, или за плащане на лихви и на вноски по вече отпуснати кредити, или за увеличаване на капитала и други капиталови вноски на самата Банка.

Въпреки това, този процес е съществувал продължително време с тяхното знание и чрез създаваната от тях формална документална обоснованост за прикриване на реалното фактическо състояние и действителното предназначение на КТБ АД, а именно – присвояването на обществените средства в интерес и полза на обв. Цветан Василев. По този начин, с парите на вложителите и клиентите на Банката, мажоритарният й собственик, впрягайки целия кадрови потенциал на Банката да оформя документално привидни сделки и операции, от една страна – „източва“ Банката, като присвоява кредитния и ресурс за лично разпореждане и ползване, а от друга – концентрира значителен финансов ресурс, насочва го за собствени нужди като го изземва и така оказва пряко влияние на стопанския живот в страната и на икономическите показатели на държавата. Чрез така изградената схема за изземване на финансов ресурс КТБ АД престава да изпълнява една от съществените социално-икономически роли на всяка кредитна институция – да осъществява кредитна дейност при спазване на предвидените нормативно правила и лишава бизнеса от кредитиране, тъй като съгласно лиценза на Банката, на правото и да акумулира средства чрез влогонабиране кореспондира задължението и да финансира стопанския живот в страната, а не да обслужва само собствените на обв. Василев начинания и идеи.

Обв. Цветан Василев налага и поддържа модел на управление, чрез който той разпорежда сделките и кредитите, а лицата от управителните органи на Банката документално оформят или подписват тези сделки или кредити, а със средствата от кредитите (включително и със средствата, присвоени в брой отново, чрез длъжностни лица в Банката) се е ползвал и разпореждайки се с тях, ги е насочвал отново самия обв. Василев. По този начин става възможно обв. Василев да бъде възприеман като голям инвеститор, индустриалец и меценат – собственик на заводи, телевизии и на спортни отбори, без обаче в нито едно от тези начинания да участва със собствени или на негови дружества имущества и пари. Всичко това се е осъществявало посредством подставени лица и/или фирми и изцяло с обществените пари на КТБ АД.

В крайна сметка, вредите от присвоителните практики на обв. Василев са значителни по размер и характер. Огромен паричен ресурс на КТБ АД, необходим за нормалното опериране на Банката и посрещане на задълженията и към вложителите, а вече – към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, е присвоен и разпилян, и не може да бъде възстановен. Закъснялото поставяне на Банката под специален надзор от страна на БНБ спира този присвоителен процес. Общият размер на кредитните експозиции на контролираните от обв. Цветан Василев дружества към КТБ АД е в размер над 3,5 милиарда лева (към м. май 2014 г.), което представлява почти 70% от целия обем кредитен портфейл на Банката. Ежемесечно свързаните с обв. Василев „кухи” дружества е следвало да осигуряват общо около 30 млн. лева, само за да погасяват задълженията за лихви по отпуснатите им кредити. Главниците по тези кредити са многократно разсрочвани и значителна част от тях въобще не са били дължими към момента на поставяне на банката под специален надзор. На годишна база сумата, нужна за погасяване на задълженията за лихви на привидните кредитополучатели, е възлизала на над 360 000 000 (триста и шестдесет милиона) лева, като тази сума е растяла и е щяла да продължава да расте в геометрична прогресия напред във времето. Всички тези вреди щяха да са многократно по-ниски, ако БНБ своевременно беше идентифицирала фактите, показващи, че КТБ АД не е търговска банка и капиталовата й адекватност не отговаря на изискванията на закона, съответно беше предприела действия за отнемането на лиценза й навреме.

Още по темата

20/07/2017

Темида

Внасят 15 000 страници обвинителен акт за КТБ