Рискът от превръщането на вътрешнотурския конфликт в междудържавен не е превъзмогнат, напротив - той се задълбочава. Това се посочва в анализ на Института по социология „Иван Хаджийски“ по повод последните събития около Турция.

Текстът е своеобразно продължение на вчерашната конференция, организирана от Института „Иван Хаджийски“, съвместно с Центъра за анализи и управление на рискове, на тема „Спорни точки за неоосманизма“.

Публикуваме пълния текст на анализа:

Турция: игра ва банк на ръба на оцеляването на режима? Или на страната?

Република Турция се възползва от слабостта на Европейския съюз, но не може да прикрие собствената си слабост. Гражданската война в нея ескалира. Атентатите в Анкара, Истанбул и Диарбекир, появата на многобройни информации и кадри за безмилостни бойни действия и жестокости в югоизточната част от страната, масовата отмяна на туристически резервации и отдавна предвидени бизнес и научни форуми са факт. Публично беше оповестено решение на дилемата „свобода или сигурност“: правата трябва да бъдат оставени на заден план, когато под въпрос е сигурността на хората. Все по-агресивна става турската външна политика. Показателен е дори само детайлът с реакцията на появата на песен срещу Ердоган по немска обществена телевизия, довел до настоявания за сваляне на песента от ефир и извинения. И не на последно място трябва да се отбележи продължаващото обтягане на отношенията с Русия. Навлизането на руски военни части в Армения и отхвърленото предложение на азербайджанския президент Илхам Алиев да посредничи между Москва и Анкара са нов индикатор за увеличаване на напрежението с неясни възможни последици.

Позицията на САЩ по турския възел е много предпазлива, но в никакъв случай добронамерена. Настояването на президента Ердоган за среща с Обама бе неколкократно отхвърляно, докато не се състоя кратка неофициална среща в кулоарите на форума във Вашингтон, от която станаха известни единствено критиките на Обама срещу вътрешната политика на Турция. Символно важен акт в усложнената ситуация е евакуирането на семействата на американските дипломати и военни от Южна Турция. Към тези действия следва да добавим форсираното укрепване и технологично обновяване на американски военни бази в близост до Турция, вкл. „Безмер” в България.

Рискът от превръщането на вътрешнотурския конфликт в междудържавен не е превъзмогнат, напротив, задълбочава се. Един съществен казус се явява членството на Турция в НАТО и чл. 5 от Северноатлантическия договор, който предвижда въоръжена намеса на самия Пакт при нападение над негова държава-членка. Така опасността прескача дори границите на региона. Победата на партията на Ердоган на предсрочните избори през ноември м.г. носеше надежди за стабилизация и умиротворяване като алтернатива на патовото положение в междуизборния период. Тези надежди обаче не се сбъднаха. По всичко личи, режимът на Ердоган е заложил на картата „всичко или нищо“: да се справи и с опозицията, и с недоволното от него гражданско общество, и с кюрдите, да постави на колене Русия, да примири САЩ с апетитите си, да продиктува на ЕС правилата на двустранните отношения, като вземе и пари срещу това, да получи доминация в Сирия и Иракски Кюрдистан, да установи контрол върху всички преминаващи в региона търговски канали и енергийни трасета, а защо не и да наложи в България изцяло подчинена на себе си политическа сила. Няма индикации, че докато Ердоган е на власт, този курс на „атака по всички фронтове“ подлежи на преразглеждане.

Още по темата

04/04/2016

Политика

Костов: 25 400 мюсюлмани у нас са радикализирани, Турция изнася политически ислям (видео)