Дания активно ще сътрудничи за приемането на България в Шенген, заяви на пресконференция посланикът на Дания Н. Пр. Коре Янсон.

"Уверявам ви, че Дания активно ще подкрепя членството на България в Шенген. Въпросът за присъединяването на България ще присъства в дневния ред на съвета и се надявам много скоро да достигнем до положително решение", каза още той.

Причината доходите в Гърция да са по-високи от тези на българите или на румънците е, че Гърция се присъедини към ЕС преди 30 години и през цялото това време е имала възможност да се ползва от всички предимства, които съюзът й предлага, коментира Янсон.

Той допълни, че след 30 години в ЕС България ще бъде поне толкова развита, колкото Гърция, ако не и повече. Янсон  изреди четирите основни приоритета на датското председателство за първите шест месеца от 2012 г. Те са свързани с икономиката, растежа, околната среда и сигурността на ЕС. Дания ще следи също за въвеждането на мерките, свързани с икономическото управление и ще проведе първата шестмесечна оценка на бюджетите на страните от ЕС.

На дневен ред е и ускоряването на реформите за по-строго регулиране на финансовия сектор за избягване на нови кризи. Обсъждането на бюджета на Съюза за 2014–2020 г. също трябва да напредне значително, за да може да приключи по план преди края на 2012 г.

Друг основен приоритет на датското председателство е да подпомогне растежа и заетостта. Акцентът ще падне върху единния пазар, който навършва 20 години през 2012 г. Все още са необходими реформи, за да могат предприятията и гражданите да се възползват максимално от него. Дания се ангажира да работи по дванайсетте ключови действия, определени от Комисията в Акта за единния пазар. Дания желае също да предостави възможности за развитие на нови пазари на европейските компании чрез споразумения за свободна търговия с Япония, Индия, Канада и Тунис.

Екологичният и устойчив растеж заема централно място в програмата на датското председателство. То иска да помогне на съюза да запази позицията си на световен лидер по въпросите на околната среда, енергията и климата. Сред инициативите, по които Дания иска да постигне напредък, са предложението за директива за енергийната ефективност, пътната карта за енергията до 2050 г. и седмата програма за действие в областта на околната среда.

След неотдавнашните събития в Северна Африка и последвалия приток на имигранти към Европа датското председателство ще работи за подобрение управлението на външните граници на съюза. По-конкретно то иска да довърши изграждането на общия европейски режим за предоставяне на убежище и да укрепи системата за свободно движение на хора в Шенгенското пространство. Що се отнася до разширяването на ЕС, Дания ще се ангажира да продължи преговорите с Исландия и Турция, да започне разговори с Черна гора и да приключи разговорите за кандидатурата на Сърбия. Относно външната политика на Дания през следващите шест месеца, Янсон подчерта, че преговорите за присъединяване на Исландия и Турция към ЕС ще продължат.

Сред приоритетите на датското председателство ще са и подновяване преговорите с Македония, както и взимането на решение от страна на страните-членки за присъединяване на Черна Гора към съюза  и решението за даване на статут държава-кандидатка на Сърбия. Поемаме председателството в период, в който Европа изживява едни от най-трудните си времена в цялата история, но датското председателство ще даде всичко от себе си да се придвижи към едно по-икономически стабилно и по-сигурно бъдеще, увери в заключение Янсен.

Председателство на ЕС  включва поемането от страна членка на съюза на отговорността за общите решения на Съвета на Европейския съюз във всички аспекти от неговата работа. То се осъществява колективно от правителството на страната, избрана за председател, за период от 6 месеца по предварително приет списък на ротационен принцип. За всяко заседание на някоя от формациите на Съвета постът "председател на Съвета на ЕС" се поема от съответния министър на страната-председател. Предвижда се България да поеме председателството през 2018 г., но преди това се очаква да бъде приета новата ротационна схема, която предвижда съвместно председателство на 3 страни-членки за период от 1,5 години, като във всяка тройка има "стари" и "нови" страни-членки. Тази схема е залегнала в Договора за Конституцията на ЕС, който предстои да бъде приет.