Борисов ни връща при постната пица и хвърлянето на пари от джипката, каза Кирил Петков

Всички знаем, че за Борисов собственото му оцеляване е по-важно и от Еврозона, и от държавен бюджет, той ще смята до последно дали да не отложи Еврозоната. 

Това написа във фейсбук съпредседателят на Продължаваме промяната Кирил Петков. По думите му на всички е станало ясно, че дупка от 18 млрд. в бюджета няма. 

Има два реални проблема обаче наистина за ГЕРБ с бюджета. Първият е, че гласуваните от тях (ние бяхме против в тези размери) увеличения на заплатите на МВР, ДАНС и ДАТО с над 50%, трябва да ги намерят отнякъде. Единственото, което ГЕРБ могат да направят, е да свалят инвестициите, което обаче прави трудно "да върнат стари услуги" на големите строителни фирми и всякакви други играчи, да си подкрепят техните кметове и да разхвърлят средства по коалиционните партньори, за да ги държат лоялни. Само мога да си представя какви пари "за инвестиции" е поискал Гроздан Караджов например в министерството на транспорта, пише Петков. 

Според него "другият проблем на Борисов е, че за да вземе парите от Европа по Плана за възстановяване и устойчивост, които са към 10 млрд., трябва да приеме антикорупционното законодателство - той толкова много не го иска!". 

В тази ситуация Борисов може да се опита да се измъкне само през любимия му ПР: да надуе сирените на тревога колко е страшно, за да може да ореже част от социалните разходи на хората, за да има пари за раздаване да си пази коалицията. Така се връщаме в периода на "постната пица" и хвърлянето на пари от джипката на "свои хора", "свои кметове" и "коалиционни партньори", обяснява Петков. 

Той пише още: 

Щеше да е много лесно да се направи един сериозен бюджетен дефицит, да се разхвърлят парите на техните фирми и да се обвини за всичко Асен Василев, но голяма част от българите имат очакване за Еврозоната, защото ВЕЧЕ покриваме всички реални критерии. Тази разлика от 0.1% всички знаем, че няма значение, както нямаше значение при Хърватия.

Втори проблем на ГЕРБ е, че БСП имат избор на нов лидер, и искането на конвергентен доклад преди вътрешните избори на БСП може да навреди на избора на лидерите, които са и министри в коалицията.

Трети проблем е, че ИТН не иска да бърза с Еврозоната, защото нейните избиратели са близо до Възраждане, и такова бързо влизане ще накара и последния им избирател да отиде другаде. Единственият начин да "успокоят" ИТН е да хвърлят огромни инвестиции при министъра Караджов, но там удряме рестрикцията за 3% дефицит. 

Наша отговорност е да махаме ПР-ската мъгла на ГЕРБ и да показваме на хората, че бюджетният дефицит е изцяло възможен да е под 3%. Целият бизнес и всички хора, които не искат да не сме в БРИКС, трябва силно да кажат, че искат влизане в Еврозоната от 1 януари 2026 година. 

Много добре знаем, че част от приятелите на ГЕРБ с големите черни каси в левове няма да искат да се осветлят и да влезем в Еврозоната, знаем и че част от сивите банки също ще дърпат назад, знаем, че коалиционните партньори на ГЕРБ също ще искат да се върнем назад, знаем, че приятелският им бизнес и кметове ще искат своите пари над 3% бюджетен дефицит. Не може да позволим на ГЕРБ да предадат този национален приоритет заради личното оцеляване на Борисов. Предателство към България е личния интерес на един партиен лидер да бъде над националния интерес. 

Ако Борисов си мисли, че отново ще измами пенсионерите, младите семейства, учителите и докторите, не е познал. През публичен натиск, заедно с бизнеса, с профсъюзите, с цялата демократична общност ще обединим усилия и кажем - ГЕРБ трябва да направи стъпката за Еврозоната, без да лъже хората с постната пица, без да лъже хората, че не може бюджет с 3% дефицит. Това ще е нашата роля в следващите няколко месеца. 

България може да влезе в Еврозоната на 1 януари 2026 г. от всички нас зависи да не допуснем ГЕРБ да попречи на този национален приоритет!, завършва Кирил Петков.