История на храната: Гулашът

Корените на гулаша – от гулаш без паприка до гулаш с паприка

Стефан Дечев 21 ноември 2026 в 11:49 81 0
Гулаш

Снимка Уикипедия

Гулаш

Ястието гулаш съществува още преди да дойде в Унгария една от неговите съдбоносни съставки – чушката (паприка). Представлява яхния от месо, която има различни варианти. В простото му приготвяне паралели на гулаша се откриват сред ястия на лапите и османските турци, както и по-далеч в Азия.

Според унгарската изследователка Естер Кишбан връзките между тези различни ястия под формата яхнии и унгарския гулаш не е генетична. В едно свое изследване Сомер Сивиолу и Дейвид Дейл твърдят, че днешни рецепти с късове месо, лук, чесън, домати, картофи и пипер ни приближават към еничарското ястие kul aşi (кул ашъ). Едновременно с това авторите не бягат от спорове, проблематизирайки всяко леко уподобяване на ястието с унгарския гулаш. Въпреки това те споменават, че сладките пипери са култивирани в Унгария още от османците. И наистина според една популярна етимология гулашът идва от османското ястие, известно като кул ашъ, което значи храната на слугата. То е подобно на дълговековната яхния с месо, която прилича на османската и може да е предлагано наистина през вековете на еничарския корпус.

Румънската изследователка Маргарета Аслан установява и подобие с едно трансилванско ястие наречено vetrecze. Последното се готви на открит огън, който на румънски се нарича vatrâ. Вероятно неговите корени са в централноазиатските степи сред тюркските и угрофинските народи. Ястието представлява обикновена храна, която обединява семейства и общности около оджака и после около софрата.

През XIX в., вече овкусено с паприка, а не както е първоначалният му вариант с черен пипер, ястието се превръща в унгарско „национално“, като форма на антихабсбургски романтичен националистически протест, търсещ позоваване на унгарските селски корени. М. Аслан обръща внимание още, че споровете около произхода и етимологията на гулаша го превръщат и в транскултурно ястие, което по думите ѝ съчетава в себе си гастрономичната „флуидност“ на Трансилвания. Според Рейчъл Лаудан обаче ястието гулаш идва от идентична унгарска дума, която означава пастир. Докато в началото на XIX в. все още е възможно гулашът да се появи приготвен по стария си начин с чер пипер и без паприка (чушка), то в по-късните десетилетия на 19 в. тя се налага вече като задължителна съставка.

Селското пастирско ястие пътува към града и унгарската върхушка

Заедно с това ястието преживява и социална експанзия. Постепенно неговият престиж се издига и в йерархията на различните блюда. Макар да не е незабавно възприето от горните класи в Унгария, през десетилетията ястието определено се движи в тази посока. То се озовава на трапезите на студенти и буржоа, като консумацията му се възприема вече като градски обичай. Самият млян червен пипер влиза в кухнята на горната класа точно поради връзката му с приготвянето на гулаш. Заедно с това, чрез готвачите си висшата класа в Унгария предлага ястието да се готви в тиган или тенджера вместо по стария начин на открито в котел или казан. Препоръчва се още да се използва най-добрата част на говеждото месо, дори филето.

Гулашът – ястие за празник

И докато през XVIII в. гулашът все още не може да се открие на сватби или по други празнични поводи, то през 1839 г. вече се забелязва на селска сватба. През следващите години пък му предстои да вземе участие в празници на обикновените хора, както и по време на събитие като клането на домашното прасе. Включването му в менюта на големи празници първоначално се забавя поради инерцията на разбирането при селяните за ястие, което дълго в миналото е било просто всекидневна храна на пастири. Въпреки това, след края на 30-те години на XIX в., постепенно гулашът съумява да изкачи йерархията на ястията. В рамките на селската култура той преминава през различни равнища и се придвижва от всекидневно до ястие на голям празник. През 40-те години на XIX в. вече се приготвя от говеждо месо, овче и домашни птици.

Самият гулаш от овче месо се налага през първата половина на XIX в. Това се случва в хода на промените в поминъка на населението когато отглеждането на овце измества това на говеда. Но през годините гулашът от говеждо и телешко месо остава много по-тачен от останалите видове. Този пък от овче се нарежда след тях и едва накрая се разполага направения от месо на домашни птици. Твърде рядко по това време се натъкваме на гулаш приготвен със свинско месо. Всички варианти на ястието обаче вече задължително се приготвят с паприка.

Гулашът в крайпътните ханове и ресторанти

Самото ястие е възможно да бъде поднесено на преминаващите през скромни крайпътни ханове, където го приготвят от овче месо. Заедно с това между 20-те и 40-те години на XIX в., гулашът може да се срещне и на различни места за хранене в градове като Сегед и Пеща. В появили се вече менюта на немски език ястието е наречено gulasch, a на унгарски е „paprikás hús („месо с паприка“) или pörkölt. Последното наименоване с диалектна дума в заведенията за обществено хранене цели да подчертае как се сервира на високопоставени клиенти ястие имащо народен произход. Заедно с това в споменатите менюта гулашът определено изостава в йерархията зад печеното месо. Трудно е да се каже до каква степен той се появява на масите на горната класа през 30-те години на XIX в. където символното ястие е печен фазан, докато паприката в гулаша символизира най-вече селската храна. Въпреки това, още през този период има унгарци, представители на висшето общество, които настояват върху употребата на гулаша като ястие символизиращо унгарщината.

Гулашът – символ на унгарското

Виждаме, че в десетилетията между 1790 и 1840 г. гулашът извървява дълъг път. Първоначално е полева храна готвена в казан или котел, или скромно ястие за пътници в ханове. След това се озовава като рецепта публикувана в изискана готварска книга или пък попада в менюта и се сервира в дома, колкото и скромен да е неговият статут. В този смисъл той е рядък пример за това как едно ястие на работния народ е в състояние да се издигне до равнището на горната класа и да се превърне в един от символите на унгарскостта. Това се случва и поради преминаването на Унгария през 30-те и 40-те години на XIX в. през т. нар. Реформена ера наложена от хабсбургския абсолютистки режим.

За втори път, след края на XVIII в., с цел постигане на вътрешно сцепление и интеграция, гулашът ще се превърне в символ на унгарското. Това съвпада и с търсения на фолклористиката свързани с чертите на националната култура, които я карат да се обърне към обикновените всекидневни неща за иконични примери. Ястието до такава степен се домогва до статута на унгарски символ, че когато революцията от 1848 г. довежда до война с Австрия, веднага се появява анекдот, според който гулашът е забранен в гостилниците на Виена. За разлика от първия път около 1790 г. обаче, той е вече ястие и част от културата и на елитната класа. В крайна сметка подкрепен от изграденото унгарско понятие за него като символ, в комбинация с романтичния възглед за фолклорната култура от XIX в., гулашът се изкачва твърде високо в социалната йерархия още в началните му десетилетия.

В хода на XIX в. народните революции, развитието на „буржоазната кухня“ и реакциите срещу предишната аристократична изтънченост, довеждат до една по-голяма простота в готвенето, а с нарастването на национализма – и до ревалоризация на някои простонародни селски рецепти и традиционни начини на хранене. Например, унгарска готварска книга от 1816-18 г. се насочва към обикновените хора, които нямат зърно, и се опитва да ги научи как да използват за целта картофа. Поради тази причина тя разисква в детайли и редица обикновени ястия. През 1839 г., след няколко нейни преиздания, на страниците ѝ се появява и народното селско ястие гулаш, което едва четири години по-рано се оказва поместено и в друго кулинарно издание, за да не изчезне никога повече в следващите десетилетия. По това време повечето подобни творби използват за означаването на ястието селския термин pörkölt.

Гулашът тръгва към странство

Междувременно, още между 20-те и 40-те години на XIX в. ястието се разпространява в Австрия, Южна Германия и Берлин, като може да се открие в готварски книги и в сферата на общественото хранене. Към края на XIX в. сам известният унгарски майстор-готвач Янош Гундел започва да поставя сред традиционните унгарски ястия и гулаша. В немалка степен извършеното от средата на XIX в. насетне в ресторантите преобразяване на унгарската кухня, свързано с вече по-изтънчено използване на подправките, има за цел да я направи и по-възприемчива именно за чужденците.

Всъщност развитието на унгарското гостилничарство в рамките на Хабсбургската монархия и по-сетне на Австро-Унгария поставя интересни въпроси, не на последно място и поради дългосрочното му въздействие върху българското ресторантьорство и готварство през следващите десетилетия. Може би неслучайно, някъде след „аусглайха“ от 1867 г., унгарската кухня започва да се променя като се използват вече по-умерени дози подправки (важно тук е въвеждането на сладкия пипер) и деликатност в готвенето. В резултат от това като краен продукт се получават ястия, които не само задоволяват унгарския вкус, но могат да се възприемат и на международно равнище. Неизбежно, от края на 60-те години насетне Янош Гундел се опитва успешно да съчетае унгарския вкус към пикантното със западноевропейската кухня, въвеждайки главно френски и австрийски кулинарни технологии. Без да губи спецификата си обаче, унгарската ресторантска кухня вече се опитва твърдо да следва и се издига до международните стандарти.

Гулашът за малко изпреварва жълтите павета

Още след създаването на модерната българска държава през 1879 г. в столицата София, както и в големите градове Русе, Пловдив, Варна, Бургас и Видин се създават редица ресторанти с европейска кухня – немска, австрийска, чешка, италианска, унгарска. По този начин в ресторантите и гостилниците пристига заедно с виенския шницел и гулаш не само по унгарски, но и по виенски. Няма никак да е пресилено ако се каже, че на границата на двата века гулашът става знаково ястие на епохата.

За известния ресторант «Панах» (не сладкарницата или кафенето) Георги Каназирски-Верин свидетелства: „Менюто се състоеше от гулаш (обезателно), печени птици или телешко, бифтеци, турнедо, риби и прочие.» В реклама на в. «Келнерски глас» от 1908 г. можем да прочетем следното: «Под хотел «Национал» се намира превъзходната Гостилница «Национал», ново мебелирана, в която може да се намери винаги чиста и вкусна храна. Готви се два пъти на ден за обяд и за вечеря, всяка сутрин шкембе чорба и немски гулаш. Прислуга чиста и бърза. Цени умерени. Съдържател: М. Добрев.» А през 1910 г. рекламата на „Бирария и гостилница „Здраве”, ул. „Мария Луиза” (под Соф. Окръжен съд).” съобщава с претенции: „Отлична виенска и француска кухня. Добри напитки с умерени цени. Всекиднвено пресен унгарски гулаш. Абонамент се приема table d’Hote, супа, едно ястие по избор с гарнитура и зеленчук, едно сладко и парче сирене. 1.20 л.”. Гулашът е вече в България. Кеф ти унгарски, кеф ти немски.

Следете новините ни в :
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Защо домашните котки са по-малки в сравнение с големите котки? | Наука OFFNEWS