Грегъри Портър: Любовта е най-важното нещо в живота ни

Без съмнение, любовта е най-важното нещо в живота ни. С тези думи Грегъри Портър започна своята среща с публиката в София.

„За мен е чест да се върна в този красив град. Ще представим музика от всичките ми CD-та и се надявам да ви хареса. Но всичко, за което ще пея тази вечер, ще бъде за любовта, по един един или друг начин“, каза двукратният носител на „Грами“, известен с кадифения си глас – съвременен соул джаз баритон, с дълбоки корени в госпъла, пише Даниел Димитров за БТА.

МОЩЕН И НЕЖЕН

За него казват, че умее да бъде едновременно мощен и нежен – високите му тонове са контролирани и чисти, а ниските – дълбоки и земни. Той рядко „натиска“ гласа; вместо това оставя мелодията да диша, което създава усещане за естествен поток и вътрешен покой, без излишни жестове, но с пълна концентрация върху музиката и връзката с хората срещу него. Затова изпълненията му често се възприемат не просто като концерт, а като споделено духовно преживяване. Такова бе усещането и на почитателите му у нас, изпълнили до краен предел зала 1 на НДК.

Пред БТА хората споделиха, че това преживяване е най-силното за тях досега, дори след петия или шестия път, в който го слушат на живо. Сред публиката имаше хора, които са го следвали и извън България, слушали са го в други европейски градове, в колата, у дома, на път – „навсякъде“. И именно те казват, че този концерт е бил „невероятен – от началото до края“. За други това беше първа среща на живо с гласа, който познават от записи – среща, която оставя усещането за откровение.

ГЛАС, КОЙТО НЕ ПРОСТО СЕ ЧУВА, А СЕ УСЕЩА

Общото между всички впечатления беше едно: гласът. „Божествен“, „кадифен“, „плътен и нежен“, глас, който „се лее из ведро“ и едновременно стига до височини и дълбини с еднаква лекота. Глас, който не просто се чува, а се усеща – като топлина, като душевност, като нещо, което остава дълго след последния аплауз.

Но магията на вечерта не беше само в Портър. Бендът му също събра възторжени реакции – изключителни музиканти, всеки със собствено присъствие и енергия. Контрабасистът, пианистът, барабанистът – всички бяха споменавани поименно от публиката, включително и в онзи момент, когато връхчето на палката на барабаниста се счупи, а той просто продължи да свири, без да прекъсне ритъма. За мнозина това е знак за класа, професионализъм и отдаденост.

ДЪЛБОЧИНА И РАДОСТ...

Музиката – джаз, но не само – се разгръщаше свободно между стилове – фънк, госпъл, ар ен би, със звук, който умело съчетава старото и новото, отбеляза зрителка. Музиканти в залата посочиха запазеното усещане за 70-те и 80-те години, но поднесено по начин, който е възприемчив и близък до широка публика днес – дълбочина, но и радост; интелигентност, но и спонтанност.

В залата имаше хора, пропътували стотици километри – от Варна, от Хасково, специално за този концерт. Семейства, три поколения заедно, баби и внуци, които обичат джаза и го разпознават като „изключително духовен стил музика“. Имаше и много млади хора, които пееха с изпълнителя – нещо, което за по-възрастните в публиката беше почти немислимо в миналото, но днес носеше радост и усещане за жив, споделен дух.

Някои бяха получили билета като подарък за рожден ден – от съпруг, от сестра – и именно този жест направи преживяването още по-лично. За други това беше първият концерт на Грегъри Портър на живо, но почти всички бяха категорични: „Бих дошла отново“, „Следващият път ще сме на линия“, „Който не го е гледал, има за какво да съжалява“.

МУЗИКА, КОЯТО ИЗВИСЯВА...

Публиката не остана пасивен наблюдател. Тя пееше, реагираше, одобряваше, беше част от концерта. И това взаимно признание – между артист и публика, беше отчетено: „Радостта, че Грегъри Портър харесва България, че се чувства добре тук и че тази енергия се връща обратно от сцената към залата“.

„Концерт за душата, за сърцето, за всичко“ – така го обобщиха някои. Други казаха, че още са под влияние на емоцията. Но всички бяха единодушни, че това не беше просто поредна дата от европейското му турне, а вечер, в която музиката наистина извисява.

Грегъри Портър гостува у нас по покана на „БГ саунд стейдж“.

Грегъри Портър е роден е на 4 ноември 1971 г. в Сакраменто, щата Калифорния. Израства заедно с осем братя и сестри, с албумите на Нат Кинг Кол от домашната колекция плочи и пее в църковния хор. Негови вдъхновители са изпълнители като Джо Уилямс, Дони Хатъуей, които дават отражение върху стила му, който с лекота прелива между джаз, соул, ритъм енд блус и госпел и с последните си албуми е безспорно признат за изпълнителя, който донася съвременния джаз до масите. Печели футболна стипендия, която го отвежда в Университета в Сан Диего, но тежка травма го лишава от спортна кариера и дава на света един от най-добрите джаз музиканти.

Когато отива в Ню Йорк, през деня работи в ресторант, а нощем пее в джаз клубове. По-късно участва в бродуейския мюзикъл It Ain't Nothin' But The Blues, а през 2004 г. поставя собствен мюзикъл Nat King Colе & Me, посветен на неговия вдъхновител, където изиграва своето алтерего. Още първите му два самостоятелни албума Water от 2010 и Be Good от 2012 г. получават „Грами“ номинации за албум и за най-добро R&B парче, за да достигне до днешното признание на най-успешен мъжки джаз вокал в света.

Следват Liquid Spirit и Take Me To The Alley, от които са някои най-известните пиеси на музиканта – заглавното парче "Liquid Spirit" (станало популярно и в много клубни ремикс версии), невероятната Hey Laura, музикантският Musical Genocide, и лиричната Consequence of Love. В Nat King Cole & Me Грегъри Портър засвидетелства своята „искрена и сърдечна почит към музикалния си баща“ – Нат Кинг Кол, изпълнителят с ,може би, най-голямо отражение в неговата кариера. С All Rise Грегъри се връща към характерния за него кросоувър, с привкус от винтидж соул, джаз и поп.

Грегъри Портър изнася концерти в най-престижните зали в света, сред които Royal Albert Hall и Olympia. Имал е съвместни проекти със Стиви Уондър, Moby, Disclosure, Сам Смит и Джеф Голдблум. Отличен е с три платинени и девет златни албума. Има близо 340 000 последователи в Spotify и над 193 милиона гледания във видео платформите. „Гласът ми е дар от Бога и искам да го споделя с хората”, казва той.