Ели Скорчева и Рашко Младенов са гости на Искра Ангелова на живо в 19:00: Защо децата ни заминават?

Задавайте вашите въпроси на живо в YouTube канала на OFFNews

Искра Ангелова 16 ноември 2026 в 18:16 152 0

Когато бях дете, имах любими актьори. Те бяха сред тях. Слушах в захлас как свири на пиано и гласа му "В лунната стая" - великолепната плоча по приказката на Валери Петров, притаявала съм дъх в салона на театър София на детските представления с негово участие, а нея гледах на кино и я смятах за най-великата ни кино актриса!

Ели Скорчева за мнозина е Вероника от „Адаптация“ на Въло Радев — първата ѝ главна роля, с която става известна. Гледали сме я и в „Търновската царица“, „Константин Философ“, „В името на народа“, „Ева на третия етаж“ и „Мадам Бовари от Сливен“. След близо три десетилетия извън киното тя се завърна като Блага в „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев. Ролята на пенсионираната учителка, станала жертва на телефонна измама, ѝ донесе наградата за най-добра женска роля в Карлови Вари през 2023 г. 

Рашко Младенов сме гледали в „Снимки за спомен“, „Маргарит и Маргарита“, „Слънчев удар“, „Компарсита“, „Игра на любов“ и „Музикален момент“, както и в телевизионните сериали „Хора и богове“, „Фалшификаторът от Черния кос“ и „Цветовете на изгрева“. На сцената е бил Разколников в „Престъпление и наказание“, Флоризел в Шекспировата „Зимна приказка“, а в „Три сестри“ на Чехов е играл и Тузенбах, и Вершинин. Завършил е пиано, режисирал е постановки и е създавал музика за театър. През 2017 г. е бил служебен министър на културата.

***

Но тази вечер, в подкаста ни "Културата с Искра Ангелова" на живо ще поговорим освен за славното им минало, и за настоящето. Темата на пиесата, в която играят е повече от актуална. Една от големите болести на нашето време е емиграцията. И то не защото свободата е за оплакване. Напротив. А защото ние не съумяхме да изградим страна, в която децата ни да искат да останат!

„Кога ще си дойдеш?“ Едно време този въпрос означаваше „Да те чакам ли за вечеря?“. Сега може да означава „По Коледа ли?“, „За колко дни?“, „Ще доведеш ли и децата?“. А „ще си дойда“ продължава да звучи така, сякаш домът е тук, дори когато животът ти отдавна е другаде. Чуваме, че вече са три милиона. Нашите емигранти по света. А родителите им... продължават да живеят в една България, която все по-малко ни харесва.

„Деца на света“ е пиеса на друг любим мой - поета и драматург Стефан Цанев. Той е за емиграцията и за родителите, които остават. За тъгата, за видео-разговорите, за премълчаните проблеми, болести и разочарования, за онова „Добре сме, вие как сте?“. За гордостта, с която разказваш какво е постигнало детето ти в чужбина, и за онзи миг след края на разговора, когато ти се иска просто да можеш да отвориш вратата и то да е там. А не на 3000 км.

Искам да попитам Ели и Рашко как се играе тази тъга, когато в залата има хора, които я познават до болка. Какво си казват след спектакъла с онези, които са изпратили децата си? И какво чуват от самите деца, вече пораснали, когато се върнат и седнат в публиката?

Толкова често питаме заминалите ни приятели и роднини кога ще се върнат. По-рядко ги питаме какво им е липсвало тук, за да поискат да останат. Работа, в която има смисъл да си най-добър. Училище, в което детето ти може да бъде себе си. Болница, в която няма да си поредният пътник, а специален пациент, за когото ще се погрижат наистина добре. Път, по който да не те е страх да караш кола. Заплата, която да отговаря на безсънните нощи, образованията и квалификациите ти. Усещането, че от теб зависи нещо и че можеш да си представиш живота си след пет години. И... радостта от живота. Тя е изконно право. Правото да си щастлив. Тук това право сякаш не съществува.

А и аз съм заминавала. Върнах се. Сега, 25 години по-късно, отново си задавам въпроса къде бих могла да работя и да живея. Затова ми се иска тази вечер да поговорим и за свободата да тръгнеш, и за принудата да останеш. Колко хубаво е, че уж имаме тази свобода, че сме част от големия пъстър и цивилизован свят, че можем да учим и да работим почти навсякъде... И все пак... Не е ли това "overrated"? Можеш ли всъщност? Ще бъдеш ли пак цял някъде другаде? И как изглежда това от другата страна на телефона. 

Гледайте ни тази вечер от 19:00 ч. на живо в YouTube канала на OFFNews. Пишете в чата въпросите си към Ели Скорчева и Рашко Младенов. Ако сте заминали, върнали сте се или чакате някого да си дойде, разкажете ни и вашата история. Ще прочета вашите въпроси в ефир.

Защото всички ние сме "деца на света". Благодарение на това, че станахме част от Европа. Но ето че... някак не го разбираме. 

Следете новините ни в :

Искра Ангелова

Искра Ангелова е филолог, актриса и журналист, завършила е телевизионна журналистика в САЩ. Фулбрайтов специализант и дългогодишен продуцент, главен редактор и водещ на телевизионни авторски формати по трите национални телевизии. 14 години е водещ на културното токшоу по БНТ “Нощни птици”. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !

 
X

Кой се страхува от свободното слово? Разговор на живо с Румен Леонидов