Службите се оплакаха от липса на пари и персонал

Въпреки увеличения бюджет на голяма част от специалните служби, ръководителите им се оплакват от хроничен недостиг на пари и незаети работни места. 

На заседанието на спецкомисията за контрол на службите в парламента в четвъртък беше приет бюджетът за 2016 година на първо четене. По време на дебатите по него стана ясно, че средствата за следващата година на голяма част от службите се увеличават, но това няма да реши проблемите им с изплащане обезщетенията на напуснали вече служители, за назначаването на нови и за укрепване на някои звена. 

Вместо да откликнат на исканията им обаче, депутатите от комисията са по-склонни да орежат парите на някои от тях. 

Най-сериозно се оказва положението в ДАНС, където са заети едва 60% от щатните бройки. За закърпване на работата на агенцията за догодина ще са нужни още 4 млн. лв. отгоре, стана ясно от обясненията на шефа на агенцията Димитър Георгиев. 

Планираните средства за ДАНС за догодина са 97 млн. лв., но за работата на агенцията са необходими около 101 млн. лв.

Данните показват, че в ДАНС не са назначавани нови служители за последните две години. "Свежа кръв" в агенцията е имало за последно при вливането на ГДБОП в нея при правителството на Пламен Орешарски. Тогава в агенцията са влезли около 900 души, а с връщането на ГДОБП в МВР от тях в ДАНС останали 300 души. 

Оказва се, че сериозен недостиг има на агенти в звеното, работещо по линията на тероризма. Единствено най-добре укрепен е отделът, занимаващ се с имиграцията. 

За 2016 г. ДАНС смята да похарчи 6.8 млн. лв. за нова апаратура и технически средства. С около 400 хил. лв. трябва да бъде модернизирана апаратурата по проекта за мониторинг "Галилео". Планиран е основен ремонт на сграда в Банкя за около 3.5 млн. лв.

Нечути остават исканията на ДАНС за създаване на филиал в Академията на МВР за обучение на кадри за контраразузнаването и за външното разузнаване. Причината е, че на МВР ще са необходими 5 млн. лв., които не са планирани в бюджета. 

Депутатът от БСП Димитър Дъбов обясни, че за запълване на щатовете в ДАНС ще са нужни 2-3 години.

В момента за назначението на 1 служител минават от 8 до 10 месеца. Това е времето, в което минават всички дейности от обявяване на процедурата, през проучването на кандидатите и обучението им.  

"Аз си мисля, че махалото отиде от едната посока в другата. След като няколко години се обясняваше колко много пари са налети в агенцията, сега всяка година се намаляват парите за издръжка и за мен е обезпокоително това, че на практика, това което чухме, е, че има 40% недокомплект на това основно звено за оперативна сигурност в страната. Това трябва да се компенсира", обясни Атанас Атанасов от РБ.

От недостиг на средства се оплакаха и от НСО, въпреки увеличения бюджет на службата за следващата година. Проблемът на службата е в парите за издръжка и капиталовите разходи. Планираните средства за 2016 година са 33.916 млн. лв. при 31.616 млн. лв. за 2015 г. Близо 86% от планираните средства ще отидат за персонал, 12% са за издръжка и едва 2% за капиталови разходи. От НСО отчитат недостиг на парите за обезщетения, които средногодишно са 1 млн. лв. За 2015 г. остават неразплатени 746 хил. лв. за пенсионирани служители. Очаква се НСО да "закърпи" положението през 2016 година с вътрешни резерви.

Заплатите в службата не са променяни от 2009 година. Има твърдо установен тепм за напускане – 50 души годишно, недостигът на държавни гардове е 13 %, което е тенденция за последните 8 години. 

Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) получава най-високият си бюджет от 2011 година досега - 20.7 млн. лв. Въпреки това той остава два пъти по-малък, сравнен със службите на Балканите, обясни директорът на агенцията Драгомир Димитров. И тук се отчита недостиг на разузнавачи от близо 37%.

Проблем в службата е недостигът на 1 млн. лв. за техническо обезпечаване на разузнавателната дейност и още 3 млн. лв. по други дейности. 

Бюрото за контрол на СРС и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) приемат отпуснатите им пари без резерви. В ДАТО отчетоха също проблем с изплащането на обезщетения на напуснали служители, за което им трябва около 1.5 млн. лв. Бюджетът на агенцията обаче възбуди недоволството на част от депутатите. Цветан Цветанов от ГЕРБ попита какво налага от 25 млн. лв. за ДАТО, когато службата беше част от МВР, сега необходимите пари да са близо 44 млн. лв.  Шефът на агенцията Цветан Китов отговори, че парите за персонал са 35.370 млн. лв. и като цяло са достатъчни, за да функционира агенцията нормално. Цветанов контрира, че това означава увеличение на щата в ДАТО. От обясненията на Китов обаче стана ясно, че това не е така. 

Атанас Атанасов от Реформаторския блок коментира, че шефът на ДАТО трябва да даде допълнителни разяснения в специално заседание на комисията. „Освен всичко друго, трябва да се види ефективността срещу тази изключително сериозна сума, която е отделена за дейността на тази служба. За нас е обезпокоително", коментира той. 

Служба "Военна информация" получава около 310 хил. лв. повече, които са нужни на разузнаването за основен ремонт на сградата ѝ. Бюджетът достига 39 млн. лв.

Според Атанас Атанасов е недопустимо военното разузнаване да получава с 10 млн. повече пари от външното разузнаване. "От тези числа може да си направим извода коя от тези агенции какъв персонал издържат. 10 млн. повече за военно разузнаване, което би следвало да бъде част от една разузнавателна общност. Виждате къде отиват повече пари. Това показва коя от двете разузнавателни служби е протежирана. Разузнавателната функция на държавата е изключително важна особено в този напрегнат момент – виждате каква е международната обстановка и какво се случва в Близкия Изток. Българската държава и нейните институция имат нужда от надеждна, оперативна, изпреварваща разузнавателна информация. А основното звено, което би следвало да осъществява тази дейност и тази функция, получава значително по-малко финансови средства от другата, която е ведомствена служба. И това нещо трябва да се чуе най-после с оглед на бъдещото развитие на сектора за сигурност", обясни бившият шеф на външното разузнаване. 

Димитър Дъбов от левицата контрира, че СВИ е самостоятелна служба и спецификата ѝ е такава, че нейната дейност е скъпа. "Сами помните, имаше предложение да се остойностят дейностите, като например проследяването на чужденец и това се оказа невъзможно", припомни той на колегите си. 

За разлика от колегите си в спецкомисията, депутатите в комисията по отбрана не приеха бюджета, защото искаха да чуят аргументите на военния министър Николай Ненчев. Решението на депутатите е да извикат министъра, който да им обясни подкрепя ли мерките, които Финансовото министерство внесе в последния момент в бюджета.