Преяждането и препиването са обичайният провокиращ фактор за появата на подагра. Но кризата може да е и в следствие на физическо усилие с обилно изпотяване, гореща баня, продължително гладуване, понякога – и силен стрес, обяснява д-р Адриана Камбурова, част от екипа на Отделението по ревматология на Военномедицинската академия (ВМА).

Д-р Камбурова пояснява, че подаграта се дължи на отлагане на кристали от пикочна киселина във и около ставата и възпаление на вътре- и околоставните меки тъкани. Появява се внезапно и отзвучава напълно в рамките на дни. Пристъпите по-често започват през нощта – със силна болка, оток, затопляне и зачервяване, като обикновено е поразена една става.

В основата на тези кризи са повишените нива на пикочна киселина в кръвта. Нормалните стойности при мъжете са до 420 µmol/l и до 360 µmol/l за жените. Когато са завишени, говорим за т.нар. хиперурикемия, обяснява ревматоложката и подчертава, че наличието ѝ не означава непременно, че пациентът е с подагра. Високите нива на пикочната киселина обаче са основен рисков фактор за отключването на такава. Ето защо, хората с хиперурикемия трябва да бъдат изследвани обстойно и проследявани стриктно, за да се избегне развитието на подагра.

Нефрологът проф. Боряна Делийска: И високата, и ниската пикочна киселина са еднакво опасни

Пикочната киселина се образува при разграждането на пурините, които са основна съставна част от нуклеиновите киселини – и се излъчва с урината. Те се намират в ядрото на всяка клетка и са носители на генетичната информация, пояснява още д-р Камбурова.

Как да се храним

Балансираният хранителен режим е ключов за справянето с подаграта. Между „диета“ и „глад“ обаче не бива да се поставя знак за равенство. Напротив – лишенията могат да усложнят състоянието на болните. При продължителна диета или пости организмът започва да смила собствените си тъкани – белтъци и мазнини, за да осигури енергия за нормалното функциониране на най-важните органи – сърце, мозък, бял дроб. Това също може да повиши нивата на пикочната киселина в кръвта и – при провокиращ фактор – да предизвика подагрозна криза, подчертава д-р Камбурова.

Проф. Боряна Делийска: При подагра яжте череши, избягвайте супи с месо

Според съдържанието на пурини хранителните продукти се класифицират в три зони:

В група А (до 50 мг на 100 г продукт) – в „зелената зона“ влизат почти всички плодове и зеленчуци (без зелените листни и зелевите растения, гъбите и аспержите, които са в група Б); зърнените храни и хляба, оризът и пастата; млякото, сиренето, кашкавала и яйчния белтък; олиото, зехтина, маслото, майонезата; несолените ядки (без кашу и фъстъци) и маслините; консервирани храни – сладка, лютеница, кисели краставички и т.н.; напитки като чай, кафе, безалкохолно.

В група Б (50-150 мг на 100 г) – в „оранжевата зона“ са птичето (пилешко, пуешко, патешко) и червеното месо – свинско, телешко, агнешко, наденица; черупчестите риби, скаридите и стридите; пълнозърнестият хляб и паста, кафевият ориз и овесените ядки; бобовите растения и фъстъците.

В група С (150-1 500 мг на 100 г) – в „червената зона“ ( с най-високо съдържание на пурини) са дивечовото месо (заек, елен, фазан, пъдпъдък), карантията – бъбреци, черен и бял дроб, сърце, момици; повечето риби – треска, херинга, скумрия, пъстърва, цаца, аншоа, сардини, както и мидите, раците и омарите; маята.

Храните с под 100 мг пурини на 100 г могат да се консумират свободно. Онези с до 400 мг – с внимание, а останалите – като телешки и свински дроб, например – да се избягват. Термичната обработка може да повиши киселинността и на "най-безопасните“ храни и да предизвика криза, затова не бива да се прекалява с пърженото и пикантното, както и с чая и кафето. С алкохола особено трябва да се внимава – особено с бирата – заради маята в нея.

Водата е добре да е по много и алкална – около 10-12 чаши дневно, което се равнява на 2.5-3 литра.

Разбира се, въздържанието не бива да е до крайност. Подаграта не причинява трайни ставни деформации – освен при изключително занемарени болни, с много лош контрол на хиперуримията. Макар пълно излекуване да не е възможно – разреждането и намаляването на силата и продължителността на кризите е напълно постижимо – с адекватна терапия и балансирана диета, категорична е д-р Адриана Камбурова.