
Според проучване, публикувано в списание Journal of the American Medical Directors Association, лошото състояние на устната кухина може да има много по-голям принос за развитието на деменция, отколкото сме предполагали, съобщи ScienceAlert.
Макар редица изследвания да свързват оралното здраве с деменцията, то не беше включено сред 14-те рискови фактора, които могат да бъдат променени и бяха посочени в доклада на авторитетната комисия „Лансет“, актуализиран през 2024 г. Тези констатации послужиха и като основа за новите насоки на Световната здравна организация за намаляване на риска от деменция, публикувани тази година.
Новите доказателства, открити от японски учени, обаче показват, че този въпрос може би заслужава преосмисляне.
В проучването изследователите анализирали данни от 47 293 души на възраст 65 и повече години, участвали в японското изследване на гериатричната оценка (JAGES). Участниците били проследявани в продължение на около девет години – от 2013 до 2022 г.
През този период 8247 души (17,4%) развили деменция. Учените искали да установят доколко лошото орално здраве, измерено чрез броя на запазените зъби, е свързано с деменцията в сравнение с утвърдените рискови фактори, посочени от комисията „Лансет“. От анализа били изключени два фактора, които не можели да бъдат оценени въз основа на данните от JAGES – високото ниво на LDL холестерол и замърсяването на въздуха.
„Използвахме броя на останалите зъби като показател за лошо орално здраве, тъй като загубата на зъби обикновено е крайният резултат от дългогодишни заболявания на устната кухина, като напреднал кариес и тежки пародонтални заболявания“, обясняват в научната си публикация изследователите, сред които е и първият автор на проучването – студентката по медицина Махо Ивата от университета Тохоку, пише БГНЕС.
Анализът показал, че по-малкият брой зъби е свързан със значително по-висока честота на деменция. За период от една година на всеки 100 проследявани участници се регистрирали средно 1,63 случая при хората с 20 или повече зъба, 2,31 при тези с 10–19 зъба, 2,97 при хората с 1–9 зъба и 4,34 при участниците без нито един запазен зъб.
След като взели предвид пола, възрастта и доходите, изследователите установили, че рискът от деменция нараства с намаляването на броя на зъбите. В сравнение с хората с 20 или повече зъба рискът бил с 14% по-висок при тези с 10–19 зъба, с 12% – при хората с 1–9 зъба, и с 27% – при участниците без зъби.
Най-впечатляващият резултат обаче бил получен при сравнението на лошото орално здраве с рисковите фактори, подлежащи на промяна, признати от комисията „Лансет“.
Използвайки статистически метод, наречен популационна атрибутивна фракция (PAF), за оценка на дела на заболяванията в дадена популация, който би могъл да се дължи на определен рисков фактор, ако съществува причинно-следствена връзка, изследователите изчислили показател от 7,2% за загубата на зъби. Това означава, че тя би могла да обясни 7,2% от случаите на деменция в изследваната група.
Изненадващо е, че за цялата изследвана популация този показател е третият най-висок сред всички рискови фактори. Преди него са само депресивните симптоми, на които хипотетично се дължат 10,5% от случаите на деменция, и социалната изолация – с 9,4%.
Още по-любопитно е, че при мъжете загубата на зъби има най-високия показател PAF от всички изследвани рискови фактори – 12%. При жените тя заема четвърто място с 6,1%.
Според изследователите тези резултати показват, че загубата на зъби може да има по-голям принос за случаите на деменция в сравнение с известни рискови фактори като недостатъчната физическа активност, тютюнопушенето и ниското образование.
Доколкото ни е известно, това е първото проучване, което измерва и сравнява показателите PAF за лошото орално здраве и голям брой други рискови фактори за деменция в рамките на една и съща популация. По-специално при мъжете показателят PAF за загубата на зъби в нашето проучване е значителен и съпоставим с този на водещите рискови фактори, подлежащи на промяна, като депресивните симптоми и социалната изолация, посочени от комисията „Лансет“. Това показва относително големия му принос за развитието на деменция, пишат авторите.
Изследването показва, че добрата устна хигиена може да бъде важна част от профилактиката на деменцията.
Учените посочват няколко ограничения на проучването. Сред тях е фактът, че данните от JAGES се основават на информация, предоставена от самите участници, която може да съдържа неточности или да е повлияна от субективни възприятия.
Важно е също да се отбележи, че показателите PAF са хипотетични. Макар методът да оценява как рисковите фактори биха могли да допринасят за дадено заболяване, изследването не доказва, че загубата на зъби причинява деменция или че предотвратяването ѝ непременно би намалило броя на случаите.
Въпреки това авторите посочват няколко възможни механизма, които биха могли да обяснят връзката. По-малкият брой зъби може да затрудни дъвченето и храненето, което да доведе до недохранване – фактор, свързан с когнитивния спад.
Загубата на зъби също така е свързана със социална изолация, която е друг рисков фактор за деменция. Освен това тя може да бъде съпътствана от възпаления в устната кухина, които да доведат до системно възпаление в организма и съответно да допринесат за когнитивния спад.
Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, авторите подчертават значението на здравето на устната кухина за превенцията на деменцията. Според тях загубата на зъби може да е важен рисков фактор и трябва да бъде взета предвид в бъдещите стратегии за превенция на заболяването.
Следете новините ни в :








































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Букурещ иска помощ от НАТО за сигурността в Черно море
В Бургас издирват жена, заподозряна в използване на упоени деца за просия
Алфа рисърч: Българите спестяват за сигурност, не за инвестиции
Олигарсите срещу Кремъл? Руските богаташи вече мислят за живота след Путин