Образованието с все по-малък дял от БВП: Комисията одобри Бюджет 2027 въпреки предупрежденията на университети, учени и синдикати

OFFNews 18 ноември 2026 в 19:47 106 0

Снимка БГНЕС

Парламентарната комисия по образованието и науката одобри на първо четене проектобюджета за 2027 г. с 12 гласа „за“ и 9 „против“, въпреки сериозните критики на представители на университетите, Българската академия на науките, синдикатите и опозицията. Основното притеснение е, че въпреки номиналното увеличение на средствата образованието и науката продължават да губят позиции като дял от брутния вътрешен продукт, а предвидените увеличения на заплатите изостават от инфлацията.

По време на заседанието представители на академичната общност предупредиха, че бюджетът не осигурява условия за развитие на висшето образование и научните изследвания, а в някои случаи дори поставя под въпрос нормалното функциониране на институциите.

Министърът на образованието и науката Георги Вълчев защити финансовата рамка, като заяви, че във всички сфери има увеличение на средствата, и призова да не се чертаят „апокалиптични картини“.

Според представените от министъра разчети за предучилищното и училищното образование през 2027 г. са предвидени 4,2778 млрд. евро.

Заплатите на педагогическите специалисти ще бъдат увеличени със 7,5% от 1 януари.

За ученически стипендии са заложени 26,2 млн. евро, като стипендиите в гимназиалния етап ще бъдат повишени средно с 20%. За безплатни учебници и учебни помагала от първи до дванадесети клас са предвидени 73,1 млн. евро.

За висшето образование бюджетът предвижда 1,0323 млрд. евро. Заплатите на персонала ще бъдат увеличени с 5%, а трансферите към държавните университети възлизат на 702,7 млн. евро.

За науката са заложени 509 млн. евро, или едва 0,4% от БВП – същият дял като през 2026 г.

Средствата за Българската академия на науките се увеличават с 8,7 млн. евро, а за научни изследвания и инфраструктура са предвидени допълнителни 26,3 млн. евро.

Георги Вълчев призна, че първоначалните искания на Министерството на образованието са били за значително по-голямо финансиране, но не всички средства са осигурени заради процедурата по свръхдефицит и необходимостта от бюджетна консолидация.

Той увери, че дългосрочната цел на правителството остава разходите за образование и наука да достигнат 5% от БВП.

Агата Манолова от Националния синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ заяви, че проектобюджетът се разминава с управленската програма на правителството от август 2026 г., която е обещавала растящи разходи за наука и предвидимо многогодишно финансиране.

Синдикатът подкрепя увеличението от 7,5% за учителите, но настоява за равностойно увеличение и за работещите във висшите училища, за които е предвидена само обща индексация от 5%.

Според изчисленията на КНСБ за това са необходими допълнителни 20,4 млн. евро.

Манолова обърна внимание, че официалната инфлация към октомври 2026 г. е 6,1%, докато базовият норматив за университетите се увеличава само с 5%.

Това означава, че номиналният ръст не компенсира поскъпването и води до реално намаляване на финансовите възможности на висшите училища.

Тя разкритикува и предвиденото за втора поредна година отклонение от разпоредбите на чл. 92 от Закона за висшето образование, при това без обществено обсъждане и оценка на последиците.

Заместник-председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евдокия Пашева заяви, че научната общност няма как да бъде удовлетворена от предвидените 0,4% от БВП за наука.

Тя обърна внимание, че в бюджета на БАН отново не са заложени средства за капиталови разходи, въпреки че Академията се нуждае от сериозни инвестиции в сградния фонд и научната инфраструктура.

Пашева даде пример със сградата на институт на БАН на столичната улица „Московска“, която е паметник на културата и има тежки конструктивни проблеми.

За нейното възстановяване са необходими 722 хил. евро, но средствата не са отпуснати, въпреки че вече има проект, разрешение за строеж и избран инвеститор.

Според Пашева, ако финансирането не бъде осигурено до началото на април, сградата няма да може да бъде възстановена.

Тя посочи и сериозните диспропорции в академичното заплащане – разликата между възнагражденията на главен асистент и доцент е едва 70 евро.

Друг проблем е липсата на жилищна база за младите учени. След освобождаването на общежитие, блок 58, Академията вече не разполага с общежитие за своите докторанти, които са между 450 и 460 годишно.

Заместник-ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Елена Калфова представи становището на Съвета на ректорите, според което предвиденото финансиране е недостатъчно.

„Оцеляването на висшите учебни заведения ще бъде изключително затруднено при този бюджет, въпреки че академичната общност е благодарна за номиналното увеличение и за средствата за стипендии на докторанти и общежития“, заяви тя.

Калфова обясни, че увеличението за Софийския университет на практика покрива само повишението на заплатите и задължителните разходи за образователна дейност.

Поддръжката на студентските общежития става все по-трудна заради нарастващите цени.

Академичната общност предлага разходите за наука да достигат поне 10% от средствата за издръжка на обучението, като се отпускат отделно от общия трансфер към университетите.

Председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков също определи предвидените средства като недостатъчни.

По думите му 2026 г. е била особено тежка за студентите заради проблемите със стипендиите.

В много университети минималният успех за получаване на стипендия е достигнал максималната оценка 6,00, а през втория семестър част от студентите изобщо не са получили полагащите им се средства.

Студентските представители настояват за по-добри социално-битови условия и за увеличаване на стипендиите, така че да компенсират инфлацията.

Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов предупреди, че издръжката на училищата и детските градини е сведена до минимум.

По думите му между 93% и 94% от бюджетите на образователните институции отиват за заплати, а останалите средства не са достатъчни за нормалното им функциониране.

Особено тежко е положението на детските градини заради поскъпването на храната.

Стаматов настоя между първо и второ четене средствата за издръжка да бъдат увеличени и разкритикува намерението чрез бюджета да бъде премахнато представителното облекло за педагогическите специалисти.

От Българската асоциация на частните училища също определиха увеличението на учителските заплати като недостатъчно, макар да приветстваха предвиденото финансиране за частните образователни институции, включени в системата на държавно финансиране.

Остри критики отправиха и депутатите от опозицията.

Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС заяви, че образованието трайно престава да бъде стратегически приоритет на държавата.

Тя посочи, че делът на разходите за образование намалява от 4,5% от БВП през 2026 г. до 4% през 2027 г., с перспектива да спадне до 3,5%.

Според Фандъкова бюджетът обрича системата на поддържане на съществуващото положение, вместо да създава условия за развитие.

Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС беше още по-категоричен:

„С този бюджет образованието не е приоритет - то е категоричен антиприоритет, защото функция „образование“ е с най-голямо намаление.“

Той посочи, че според неговите разчети делът на образованието спада от 4,8% до 4% от БВП, а при изпълнението на бюджета може да падне и под 3,8%.

По думите му докладът на Фискалния съвет показва, че основната тежест на бюджетните ограничения пада върху образованието, човешкия капитал и инвестициите.

Бившият министър-председател и министър на образованието акад. Николай Денков от „Продължаваме промяната“ заяви, че бюджетът съдържа сериозни несъответствия.

„Този бюджет е изчислен погрешно, с разлики в приходите и разходите от няколко милиарда, което не позволява разумно да се обсъждат никакви политики“, каза той.

Според Денков тригодишната бюджетна прогноза предвижда спад на общите публични разходи от 42,5% от БВП през 2026 г. до 36,8% през 2029 г.

Той посочи, че очакваната събираемост на приходите намалява от около 38% до 35,6%, което според неговите изчисления означава приблизително 4 млрд. евро несъбрани приходи.

Денков подкрепи и искането за компенсации за детските ясли и градини при преминаването им от битови към небитови цени на електроенергията, тъй като разходите им могат да нараснат между 2,5 и 3 пъти.

Павел Попов от „Демократична България“ също заяви, че формацията няма да подкрепи бюджета.

Той предупреди, че намаляването на дела на образованието от БВП е трайна тенденция, която противоречи на заявената цел за достигане на 5%.

Попов попита министъра как правителството възнамерява да обърне тази тенденция, след като тригодишната бюджетна прогноза предвижда допълнително свиване на средствата до 3,8–3,5% от БВП.

Фатима Йълдъс от ДПС също обяви, че няма да подкрепи проекта, тъй като според нея реалната издръжка на училищата и детските градини намалява, а предвидените средства не компенсират инфлацията.

Тя обърна внимание и на неравномерното увеличение на субсидиите за университетите, като посочи, че Югозападният университет „Неофит Рилски“ получава ръст от едва 0,66%.

Проф. Янка Тянкова от „Прогресивна България“ постави въпроса за критериите, по които се разпределят средствата между университетите. Тя даде пример с Великотърновския университет, чийто бюджет се увеличава само с 1,36%.

Елисавета Белобрадова от „Демократична България“ поиска разяснения за университетското финансиране и за възможностите държавата да компенсира детските градини при недостиг на средства за храна и енергия.

В отговор на критиките министър Георги Вълчев заяви, че средствата за университетите се разпределят по нормативно определени критерии, които включват множество показатели.

Той покани академичните ръководства, които имат възражения срещу разчетите, да потърсят проверка и евентуална корекция в министерството.

Според министъра висшите училища разполагат с преходни остатъци и възможности за собствени приходи, които не използват в достатъчна степен.

По отношение на проблемната сграда на БАН Вълчев заяви, че решението може да бъде намерено чрез вътрешни резерви на Академията, която е получила и европейско финансиране за материалната си база.

Той увери, че предвидените средства за детските градини и яслите гарантират нормалното функциониране на системата.

Министърът призна, че увеличението от 7,5% на учителските заплати не е достатъчно, но заяви, че правителството запазва ангажимента до края на мандата възнагражденията на педагогическите специалисти да достигнат 135% от средната работна заплата.

Вълчев съобщи още, че през следващата година механизмът за обхващане на децата в образователната система трябва да заработи реално, за да се намалят трайните отсъствия и образователните неравенства.

В заключение министърът призова да не се чертаят „апокалиптични картини“ за бъдещето на образованието.

Въпреки уверенията му представители на университетите, научната общност, синдикатите и опозицията предупредиха, че номиналното увеличение на средствата не решава проблема с реалното финансиране на системата.

Проектобюджетът беше одобрен на първо четене, но спорът дали образованието действително остава национален приоритет тепърва предстои да продължи при разглеждането му в пленарната зала.

Следете новините ни в :
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови