Нови медицински препоръки променят профилактиката на рака на простатата

Американското онкологично дружество (ACS) актуализира препоръките си за скрининг на рак на простатата за първи път от повече от десетилетие. Основната промяна е въвеждането на редовни профилактични изследвания при мъжете между 50 и 69 години, съобщи изданието HEALTH.

„Ракът на простатата е втората водеща причина за смърт от онкологични заболявания сред мъжете в тази страна, а ранното му откриване ни дава най-добрия шанс да предотвратим много страдания“, заяви д-р Уилям Дахът, главен научен директор на ACS.

Новите насоки предвиждат изследване на простатноспецифичния антиген (PSA) в кръвта на всеки две години при мъжете между 50 и 69 години със среден риск от заболяването.

За цветнокожите мъже и тези със силна фамилна обремененост се препоръчва ежегоден скрининг от 45-годишна възраст. При мъже от други расови групи с един роднина от първа степен, диагностициран след навършване на 65 години, изследванията трябва да започнат на 45 години и да се провеждат на всеки две години.

Между 70 и 74 години решението за скрининг трябва да бъде индивидуално, а след 75-годишна възраст рутинните изследвания обикновено не се препоръчват.

При чернокожите мъже честотата на рака на простатата е с 67% по-висока, а смъртността е почти двойно по-голяма в сравнение с белите мъже. Силната фамилна обремененост също може да увеличи риска повече от два пъти.

Предишните препоръки от 2010 г. оставяха решението за скрининг на пациентите и техните лекари. Новите научни данни обаче показват, че редовните PSA изследвания могат да намалят смъртността и диагностицирането на заболяването в напреднал стадий.

„Областта се разви. Сега разполагаме с много по-добри начини да ограничаваме вредите“, подчерта Дахът.

Специалистите напомнят, че повишените стойности на PSA не означават непременно рак. При висок резултат се препоръчва повторно изследване в рамките на две седмици до три месеца, а при необходимост - магнитнорезонансна томография, изследване на биомаркери или биопсия.

При потвърдена диагноза някои тумори изискват незабавно лечение, докато други могат да бъдат проследявани чрез активно наблюдение.

„Това означава, че можем да откриваме раковите заболявания, които действително имат значение, и да избягваме ненужното агресивно лечение на бавнорастящи тумори, които може никога да не се нуждаят от него“, заключи Дахът.