Професионалистите по здравни грижи отхвърлят предложенията на управляващите за заплати

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) не приема предложението на управляващата коалиция за промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с които минималните начални заплати на специалистите по здравни грижи да растат със заложените стойности в колективния трудов договор (КТД) и настоява те да възлизат на 150% от СРЗ.

Без подобно увеличение на доходите в сектора, кадровият дефицит сред медицинските специалисти ще достигне катастрофични за здравната система нива. Затова, ако тези стартови заплати не бъдат постигнати, БАПЗГ ще предприеме последващи действия в името на интересите не само на медицинските специалисти, но и на техните пациенти.

Какво предлагат ГЕРБ, ИТН и БСП

Предложенията за промени в ЗЛЗ на управляващата коалиция засягат два важни момента.

Залагат се минимални начални заплати за медицинските специалисти в болниците, които трябва да са не по-малки от предвидените в действащия колективен трудов договор. Ако няма сключен нов КТД, стартовите заплати ще трябва да са не по-малки от тези в последния плюс процентното увеличение на СРЗ за страната от изтичането на КТД до съответната актуална дата.

Към настоящия момент в страната няма сключен КТД от 2022 г. Ако се гледат стойностите на СРЗ по данни на НСИ за месец март съответно на 2022 г. (1675 лв.) и 2025 г. (2556 лв.), тогава минималната начална заплата на медицинска сестра, акушерка, лаборант или рехабилитатор в университетска болница, би могла да се увеличи от 1500 лв. на 2250 лв.

В проекта се предвижда допълнително възнаграждение за придобита професионална квалификация, което да е не по-малко от три на сто от основното месечно трудово възнаграждение или 67 лв. при заплата от 2250 лв.

Какво иска БАПЗГ

БАПЗГ настоява минималната начална заплата за медицински специалисти да е 150% от СРЗ за страната по данни на НСИ. Към настоящия момент това прави 3834 лв. Това означава, че предложенията за минимални заплати на медицинските специалисти от страна на управляващата коалиция в момента са значително по-малки от исканите от БАПЗГ.

В сферата на допълнителната квалификация БАПЗГ настоява за допълнително възнаграждение за всяка придобита професионална квалификация в размер на 20% от СРЗ за страната или 511 лв. към момента.

Защо БАПЗГ иска толкова

Трудът на медицинските специалисти е подценяван години наред, което трайно им отреди прекалено ниски заплати в системата, които не им позволяват да издържат себе си и семействата си, ако не работят на второ и трето място;

За разлика от лекарите, медицинските сестри, акушерки, лаборанти и рехабилитатори, не могат да разчитат на допълнително материално стимулиране (ДМС). На практика, в повечето случаи, техният реален доход от едно лечебно заведение се равнява на брутната им заплата в него;

За разлика от лекарите, медицинските специалисти нямат създадени условия за самостоятелно упражняване на своята професия в извънболничната практика, което да има осигурено обществено финансиране от НЗОК, общините или МЗ. Тоест, техните възможности за допълнителни доходи са ограничени до полагане на труд отново в същото или друго лечебно заведение за болнична помощ.

Това води до прекомерно физическо и психическо натоварване, като не рядко работният им ден продължава 24 часа, което създава риск, както за тяхното здраве, така и за това на пациентите им.

За разлика от лекарите, към момента липсва, каквото и да е обвързване на допълнителната квалификация и професионално развитие при професионалистите по здравни грижи с материалното стимулиране, което доведе до нежелание за такова. Това от своя страна оказва негативно влияние, както върху мотивацията за избор на тези професии, така и до снижено качество на услугите.

Какво следва

Ако исканията за минимални начални заплати на медицинските специалисти от 150% от СРЗ не срещнат нужното разбиране сред политическите сили и не бъдат приети, БАПЗГ ще предприеме последващи действия. Защото това ще означава, че здравеопазването е обречено на безпрецедентна кадрова криза в следващите няколко години, от която ще пострада най-вече качеството на оказваната медицинска помощ.

И към момента медицинските специалисти у нас са два пъти по-малко от нужното. Според данните от регистъра на БАПЗГ.

Общият брой на медицинските сестри в България през 2024 г. е 21 984 и е с 30% по-малък в сравнение с 2015 г. Освен, че намаляват, като абсолютен брой, медицинските сестри са над два пъти по-малко от средното за ЕС на глава от населението: 341 на 100 000 души са били медицинските сестри през 2024 г. в България срещу 786 на 100 000 души средно за ЕС. Застаряването на кадрите е друг огромен проблем - средната възраст за м.г. на медицинските сестри е 49 години, а 20% от всички са в пенсионна възраст.

1033 са общо рехабилитаторите в България към 2024 г. според данните в регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 души население у нас се падат 16 специалисти, срещу 234 средно за ЕС по данни на Евростат. Средната възраст на рехабилитаторите е 45 години, като 32% от тях са между 55 и 65 години, а 13% са в пенсионна възраст.

2843 са медицинските лаборанти в страната през 2024 г. според регистъра БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 население се падат 44 специалисти. Средната им възраст е 48 години, като 26% са между 55 и 65 години, а 19% са над 65 години.

1369 са рентгеновите лаборанти у нас според регистъра на БАПЗГ, което означава, че на 100 000 души се падат по 21 специалисти. Средната възраст на рентгеновите лаборанти у нас е 45 години, като 21% са в предпенсионна възраст, а 13% - в пенсионна.

3983 е броят на акушерките в страната според регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 души се падат 62 специалисти. За сравнение в ЕС на 100 000 души се падат средно 41 акушерки. У нас обаче акушерките често работят не по специалността, а като заместнички на липсващите медицински сестри. Средната възраст на тези акушерките е 48 години, като 21% са между 55 и 65 години, а 15% са в пенсионна възраст.

Следете новините ни в GoogleNews