Младите лекари и сестрите да почакат - задава се мижаво увеличение на заплатите им от януари

Обещаното гласуване на законопроектите за промени в Закона за лечебните заведения, свързани с възнагражденията на младите лекари и сестрите, може да не се случи до края на юли. А с най-голям шанс да бъде окончателно одобрен е законопроектът на управляващата коалиция, който обаче предвижда твърде скромно увеличение на възнагражденията и ги обвързва с Колективния трудов договор, документ с пожелателно съдържание, както показва практиката.

Това стана ясно след извънредното заседание на Комисията по здравеопазването, свикана след серия протести на студенти по медицина, специализанти и медицински сестри с искане за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд.

Какво искат протестиращите

Според исканията на младите медици стартовите им заплати в болниците, финансирани от НЗОК, трябва да са 150% от средната брутна работна заплата в страната. За първото тримесечие на 2025 г. СРЗ е 2443 лева, което формира брутно възнаграждение от около 3665 лева

Работодателите: А откъде пари?

В изказванията си преди обсъждането на четирите законопроекта представителите на работодателските организации се обединиха срещу всички предложения - с аргумента, че те не дават отговор на базовия въпрос: откъде ще дойдат парите. Синдикалистите настояха, че подобни решения трябва да се вземат с преговори между договорните партньори (иначе присъствието им се обезсмисля) и защитиха необходимостта от Колективен трудов договор (КТД). Преобладаваща част от представителите на медицинските съсловия заявиха готовност да подкрепят статуквото (законопроекта на ГЕРБ-СДС, БСП - ОЛ, ИТН). Представителите на "Бъдеще в България" и Синдиката на българските медицински специалисти настояха исканията, издигнати по време на протестите им, да бъдат удовлетворени.

Комисията разгледа четири законопроекта, три от тях бяха приети за разглеждане в пленарна зала, а проектът на "Величие" не събра достатъчно гласове.

От Българската стопанска камара аргументираха отказа си да подкрепят законопроектите с опасения, че подобно увеличение може да доведе до несъстоятелност общинските и областните болници. Припомниха, че процесът на колективно договаряне е припознат от едва 26% от лечебните заведения. Против предложените промени се обявиха и от Асоциацията на индустриалния капитал в България. От Сдружението на общинските болници посочиха, че ако се приеме законопроект, който предвижда глоби за управителите на болници, които не изплащат увеличените възнаграждения, ще има масови оставки на директори, но изразиха принципна подкрепа на всички проекти.

От КНСБ съзряха опит да бъдат заличени социалният диалог и колективното договаряне и обвиниха държавата в опит да упражнява антисиндикална дейност. На подобно позиция бяха и представителите на "Защита", които пък настояха работещите да имат право да се сдружават не само в националнопредставителни организации.

От Българската асоциация на помощник фармацевтите подкрепят всички предложения, които правят препратка към КТД, който в момента съществува, както и предложението, което дава индексация, ако нов договор не се подпише.

От "Бъдеще за България" (гражданската инициатива на студенти по медицина и специализанти) бяха категорични, че КТД не е устойчиво решение и обявиха, че ще продължат да настояват за увеличение на възнагражденията със 150% от средната работна заплата.

Щом в образованието може...

Законопроектът на "Възраждане" е максимално близо до желанието на младите лекари и здравните специалисти, заяви Георги Георгиев, който изрази надежда, че ако бъде приет може да катализира процеси, които "отдавна трябва да се случат в здравеопазването" (депутатът визира позицията на партията си, че болниците не трябва да бъдат търговски дружества). Той припомни, че подобен модел успешно се реализира в образованието и подчерта, че за планираното увеличение на заплатите ще са необходими около 155 млн. лв. Предложението на "Възраждане" не получи подкрепата на НЗОК и Българския лекарски съюз.

Още по-неблагоприятни бяха отзивите за проекта на "Величие", който фиксира конкретни суми от 6000 лв. стартова нетна заплата за млад специалист и 4000 лв. за медицинска сестра. Покрай аргументите против се открои мнението на председателя на здравната комисия Костадин Ангелов, който обяви, че коалицията няма да подкрепи проекта, "най-малко, защото има фиксирани заплати и те са в левове, а ние влизаме в еврозоната".

Лекарският съюз три пъти против

Законопроектът на "Продължаваме промяната" също не срещна подкрепа от БЛС и НЗОК, макар, подобно на този на "Възраждане", в най-голяма степен да отговаря на исканията на протестиращите. Аргументът на Лекарския съюз бе един и същ по всички неподкрепени законопроекти - не е предвидено увеличение за другите лекари - "пропуснати са лекарите със специалност".

Председателят на здравната комисия Костадин Ангелов (ГЕРБ) каза, че ако се приеме формулата със средната работна заплата, това ще счупи системата и ще доведе до фалити на болници. По думите му увеличението на заплатите ще дойде с подписването на нов КТД и като се увеличат цените на клиничните пътеки от 2026 г.

Той посочи, че държавата няма как да дотира болници, тъй като това е непозволена държавна помощ, и припомни, че сега на ръба се подпомагат само болници в труднодостъпни и отдалечени места.

От думите му стана ясно, че има разногласия в управляващата коалиция дали да подкрепят текст, според който болница, която не достига заложените минимални заплати, ще загуби договора си с НЗОК. Според Ангелов това крие рискове за достъпа на хората до медицинска помощ, особено в отдалечени населени места.

С голямо одобрение

Очаквано, с най-голямо одобрение бе посрещнат законопроектът на управляващата коалиция. Предложението на ГЕРБ-СДС, „БСП – Обединена левица“ и „Има такъв народ“ е трудовите възнаграждения на персонала в болниците, които се финансират със средства от бюджета на НЗОК и/или от държавния бюджет, да се определят при спазване на минимални изисквания - основно месечно трудово възнаграждение по категории персонал съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите, което е не по-малко от предвиденото в действащия Колективен трудов договор (КТД) по чл. 51 б от Кодекса на труда, а при липса на сключен КТД по буква „а" - не по-малко от предвиденото в последния сключен КТД, увеличено с процентното увеличение на средната брутна работна заплата за страната за периода от крайната дата на действието му до датата на определянето на основно месечно трудово възнаграждение, изчислено въз основа на публикувани официални данни на Националния статистически институт.

Против предложението се обявиха от КНСБ и Българския фармацевтичен съюз. От СБМС заявиха, че вносителите не могат да гарантират, че ще има актуален КТД и предупредиха, че при продължаващото разкриване на нови болници съвсем скоро няма да има кой да работи в тях. От синдикат "Защита" заявиха, че е по-добре да не се прави нищо, защото ще настъпи още по-голям хаос.

"Голямото увеличение"

"Здравната комисия прие законопроекта на управляващите ГЕРБ, БСП, ИТН и Ново начало, според който минималната заплата на млад лекар се увеличава от 2000 лв. на 2200 лв., а на сестра от 1500 лв. на 1667 лв! Ръст на заплатата от 200 лв. за млад лекар и 167 лв. за сестра", коментира след гласуването депутатът от ПП Васил Пандов.

Андрей Чорбанов от ИТН заяви, че между първо и второ четене от партията му ще предложат мерки, свързани с частните болници - частно лечебно заведение, което не е сключило Колективен трудов договор, да не може да се договаря с НЗОК.

Не става само със скенери

Александър Симидчиев обобщи, че вместо да се "дърлят" депутатите от комисията е трябвало да излязат с общо становище. 

Работодателите систематично казват "така защитаваме инвестициите си" (основателно), но в България 60% от новите скенери и томографи са купени в последните години, използват се най-новите възможни медикаменти по света. Същевременно човешкият ресурс, който работи в тези болници, в голямата си част е в пенсионна възраст. Ако мислите тактически устойчиво да се работи в този сектор, трябва да има стратегически поглед как да се развиват всички сектори едновременно, само с апаратура няма да стане. Бях входирал едно предложение, което можеше да реши проблема по-бързо с промяна в чл.7 от Закона за публичните предприятия - с целево превеждане на средства от Министерството на здравеопазването за младите колеги в държавни и общински болници. Частните трябва сами да преценят дали е в техен интерес да задържат тези специалисти, каза д-р Симидчиев, но обясни, че с отпадането на варианта за работна група е отпаднало и предложението му.

Той призна, че проблемът с медицинските сестри е много по-тежък и изисква дългосрочно решение. Народният представител цитира статистика за ЕС, според която заплатите в сектор "Медицина" са 2,5-3,5 пъти по-високи от тези в другите сектори. Народният представител обърна внимание и на голямата ножица във възнагражденията на директори на болници и редови персонал у нас, където заплатата на управител на лечебно заведение може да бъде 80 пъти по-висока от тази на медицинските специалисти. В Европа не се допуска тази разлика да е повече от 4 пъти, посочи Симидчиев.

В края на заседанието Костадин Ангелов заяви, че обещаното решение до края на юли може да не се състои, тъй като приетите на първо четене законопроекти са три, което ще изисква повече време. По-късно пред журналисти той обясни, че реалистичният срок за приемане на общ законопроект е края на септември, а по-високите възнаграждения ще влязат в сила от 1 януари 2026 г.

Следете новините ни в GoogleNews