Изследване, отложено с три години, едва не коства живота на пловдивчанката Анастасия Кичева. Още ненавършила 50 г., започва да ѝ прескача сърцето. В рода ѝ има хора с болно сърце и това я води в УМБАЛ „Св. Георги“.

Обстойният преглед кара лекарката да се усъмни, че зад прескачанията има и нещо друго. Препоръчва коронарография - инвазивно изследване, което може да открие животозастрашаващи състояния навреме. Но Анастасия отказва и три години д-р Яцева не знае нищо за нея. Докато един ден, докато е дежурна в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Св. Георги“, жената постъпва по спешност – в много тежко състояние, със силен задух и отоци.

„Срещата ни беше доста драматична. А историята ѝ е много поучителна за това, че първичната профилактика е много важна за състоянието на пациентите“, разказва д-р Бистра Яцева.

Със своята история от Пловдив двете с Анастасия участват в Националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“ на Института за здравно образование. Хора от различни градове споделят как се е променил животът им след поставянето на диагнозата и как се справят със заболяването заедно със своите лекари.

Подбрани са най-въздействащите истории и най-тежките случаи, които лекарите са имали в своята практика. Всяка от историите е заснета във видео, в което участват лекари и пациенти. Доверието помежду им, самодисциплината, медицинските открития – това спасява болните и им дава надежда за нормален живот.

"Взех грешно решение, защото се уплаших от изследването", признава днес Анастасия. Но след три години то все пак е направено. Ако го беше направила навреме, тя можеше да не стигне до сърдечна недостатъчност.

„Чувствах се много уморена. Не можех да изкача и десет стъпала. Не можех да спя в леглото легнала – задушавах се“, разказва Анастасия. За домашни задължения не може да става и дума.

Заболяването е сериозно – половината от пациентите умират до петата година от поставянето на диагнозата. Следват лечение, често влизане в болница и пет стента, но тя продължава да не се чувства добре.

„Това е момент, в който лекарят се чувства безсилен. Направили сме абсолютно всичко, но тя има оплаквания. Тогава за нейно и мое щастие, включихме едно лекарство, което тъкмо беше започнало да се реимбурсира от Здравната каса“, разказва д-р Яцева.

Днес, четири години по-късно, Анастасия е в прекрасно физическо състояние, не е влизала в болница, ходи по 2-3 километра на ден.

„След всичко, през което преминах, мога да посъветвам хората в моето състояние – да имат кардиолог, на когото да вярват и да ходят само при него. Д-р Яцева е много добър човек, тя е много всеотдайна и имам чувството, че всичките пациенти ни обича“, щастлива е Анастасия.

Сърдечната недостатъчност (СН) е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене.

Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.

В България със сърдечна недостатъчност живеят около 150 000 души, които са диспансеризирани при личен лекар или кардиолог.

По данни на НЗОК в Област Пловдив болните са близо 12 000 души. 90% от тях са на възраст над 65 години. Всяка година болниците в областта отчитат близо 11 000 хоспитализации заради сърдечна недостатъчност.