НЗОК да заплаща изследване за количествено определяне на антитела срещу COVID-19, за проследяване на имунния отговор при лица, които са преболедували или са се ваксинирали.

Това е една от промените, които предлага министърът на здравеопазването в проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, става ясно от мотивите към проекта, публикуван от МЗ за обществено обсъждане.

Проектът предвижда прехвърляне на редица изследвания и амбулаторни процедури от болничната в специализираната извънболнична помощ.

Включено е допълнително изследване - туморен маркер за оценка на риска от метастази при тумор на яйчниците. Изследването е от значение за ранното откриване на онкологичното заболяване, което ще позволи навременно лечение.

Към пакета заплащани от здравната каса изследвания се добавя и оценка на риска за тромботични усложнения при различни заболявания, вкл. и при пациенти с дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и др., вкл. усложнения при пациенти със SARSCoV-2 инфекция.

Към дейностите, заплащани от бюджета на НЗОК, е включено и изследване за установяване на минимум 14 високорискови канцерогенни типове на човешки папиломен вирус (HPV). 

Създава се възможност амбулаторни процедури, чието изпълнение се допускаше само в условията на болнична помощ да бъдат извършвани и в условията на извънболнична медицинска помощ, в съответствие с медицинските стандарти.

С изменение в Наредбата се дава възможност компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс при деца да се извършват и под обща анестезия и в извънболничната медицинска помощ. Изследванията трябва да се правят след обстоен преглед от специалист по педиатрия и съвместно заключение със специалист по Образна диагностика, както и да се осигури 24-часово активно наблюдение при необходимост след обща анестезия.

Извършваните в лечебните заведения дейности ще бъдат прецизирани и по отношение на изпълнението им в лечебните заведения от различните нива на здравната система, чрез отделянето на дейности от болничната в извънболничната помощ. Това се отнася основно за оперативни процедури в областта на медицинските специалности като Хирургия, Ортопедия и травматология и др. със сложност и тежест, които позволяват извършването им в амбулаторни условия, гласи текст от проекта за наредба.

С изменение в Наредбата се въвежда нова амбулаторна процедура „Обучение и подпомагащо консултиране на пациенти с диабет“. Предлага се по амбулаторната процедура да се осъществява обучение на лица с вече уточнени диагноза и лечение, които да получат допълнителна информация за заболяването си и провежданото лечение, препоръки за самонаблюдение и контрол, за поведение в ежедневието и при промяна в състоянието и други въпроси, свързани с контрола на диабета.

Предлага се по тази амбулаторна процедура да бъде предоставяно подпомагащо консултиране и да бъдат обучавани пациенти с инсулинозависим и неинсулинозависим тип диабет.

За осигуряване на качествено лечение и по-добър контрол на инсулинозависимия диабет при част от пациентите с това заболяване се прилага използването на продължителна инсулинова инфузия с инсулинови помпи и/или сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата.

С проекта за изменение се въвеждат и медицински критерии за проследяване на състоянието на пациенти с тежко мозъчно увреждане, при които се уведомяват координаторите по донорство, определени по реда на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

От Министерството допълват, че по данни от ИАМН към 4 ноември 2021 г. в листите като потенциални реципиенти на бъбрек са вписани 900 лица, на черен дроб – 42, на сърце – 40, на бял дроб – 21 лица.

Срокът за обществено обсъждане на проекта е до 19.12.2021 г. Целияттекст можете да прочетете тук.