Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г. беше приет на първо четене. „За“ гласуваха 122 депутати – от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България, 32 народни представители бяха „против - „БСП за България“ и „Има такъв народ“, 69 се въздържаха – основно от ДПС и „Възраждане“, както и един депутат от ИТН.

Какви са разчетите

В проекта са заложени 7 027 213 600 лв. приходи и трансфери. Разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213 600 лв., което е с 910 908 700 лв. повече спрямо парите за Касата за миналата година, се посочва в мотивите.

Приходите са в размер на 6 847 563 200 лв., от които 4 286 530 000 лв. са от здравни вноски и 2 561 033 2 00 лв. са трансфери за здравно осигуряване. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676 400 лв., което е увеличение с 821 605 300 лв. спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.

От неданъчни приходи - глоби, санкции и наказателни лихви за 2023 г. - е предвидено да постъпят 26,4 млн. лв., или с 3,2 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г.

Разходите за персонал в размер на 74,6 млн. лв. Тази сума е по-голяма в сравнение с миналата година с 12,3 млн. лв. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2023 г. се предлага да се изразходва сумата 35,2 млн. лв.

Предвидени са трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по Закона за здравето в размер на 18,3 млн. лв; за дейности за здравно неосигурени лица - в размер на 8,8 млн. лв.; за дейностите във връзка с лечение на деца до 18-годишна възраст и на лица над 18-годишна възраст по текстове от Закона за здравето - в размер на 72,2 млн. лв., както и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване в размер на 38 млн. лв. Общо за 2023 г. са предвидени 153,3 млн. лв. или с 46,7 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г.

Заложените разходи за първична извънболнична медицинска помощ са 452,6 млн. лв. или с 88,9 млн. лв. повече от 2022 г., посочва Министерският съвет.

За специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) 455,7 млн. лв., или с 75,4 млн. лв. повече от 2022 г.; за дентална помощ - 274,1 млн. лв., или с 34,3 млн. лв. повече от 2022 г.; за медико-диагностична дейност 237,3 млн. лв., или с 30 млн. лв. повече от 2022 г.

Предвидените средства за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, са в размер на 1 764,8 млн. лв., или с 249,3 млн. лв. повече.

Проектобюджетът е разчетен при 8% здравноосигурителна вноска.

Министърът на здравеопазването Христо Хинков посочи, че в проектобюджета тази година има сериозно увеличение на средствата за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности.

Парите за първична извънболнична помощ имат 24,4% ръст; специализираната извънболничната помощ ще разполага с 19,8% повече средства; увеличението за медико-диагностични дейности е 14,5%; за дентална помощ 14,3%; за лекарства 16,5%; за болнична помощ е 11,4%; за медицински изделия 23%, посочи Хинков. 

2,8 млн. лв. са предвидени за дейности по програма "Детско здравеопазване". За хронично болните, които подлежат на диспансерно наблюдение, са заложени 4,5 млн. прегледи. 2,7 млн. са предвидените профилактични прегледи и имунизации по календара на страната.

Във всички пера са предвидени средства за финансиране на медицинския персонал, който работи в труднодостъпни и отдалечени райони. Планирано е също заплащането на 29 млн. изследвания, което е ръст спрямо 2022 г. В областта на денталната помощ са заложени 6,1 млн. за дейности.

ГЕРБ-СДС - подкрепа с резерви

Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС коментира, че парламентарната му група има своите резерви.

Силно ни притеснява фактът, че в този бюджет, сравнен с проекта на служебното правителство, има намаление с близо 160 млн. лв в болничната помощ, което означава, че отново няма да бъдат постигнати възнагражденията в разписания национален рамков договор, обясни той.

Бившият здравен министър декларира, че между двете четения от неговата парламентарна група ще поискат промяна в Закона за здравното осигуряване, свързана със заплащането на лекарствени продукти от НЗОК. Интересите на стоматолозите също трябвало да бъдат защитени. "С тези резерви ГЕРБ-СДС ще подкрепи предложения бюджет на Касата", декларира Ангелов.

ДПС се въздържат заради липсата на реформи

Джевдет Чакъров обяви, че ДПС ще се въздържи, защото за пореден път не са заложени реформи в НЗОК за тази година, няма тенденция за преструктуриране на бюджета в посока доболнична помощ, профилактика и превенция. В същото време Движението ще подкрепи увеличаване на средствата за заплащане на лекарства.

Чакъров подчерта, че отново липсват мерки за контрол на медицинските услуги, особено на болничните, където отива най-големият паричен ресурс. Няма и контрол върху качеството на лечението. "Не са заложени мерки, които да доведат до намаляване на процента на доплащане от пациентите", подчерта той.

Не е коректна позицията на колеги, че увеличението на бюджета на НЗОК ще даде възможност да се увеличат заплатите на лекари, медицински сестри и персонал. Увеличението на разходите за т.г. не гарантира увеличаване на техните възнаграждения, като една от причините е, че много малко болници са подписали КТД", заяви депутатът от ДПС.

В отговор министър Христо Хинков посочи, че са наследени големи диспропорции в бюджета на НЗОК. Според него е рисково да се правят резки промени в потока на заплащане при доболничната и извънболничната помощ, защото има големи вълни от пациенти, които отиват в болниците.

"Голяма част от общия брой болници са частни и при тях няма КТД, следователно не знаем какви са средните заплати на работещите в тях", обърна внимание министърът.

По думите му е трудно да се постигнат нивата на възнагражденията в ЕС с 8% здравна вноска и винаги ще има доплащания от пациенти. "Но, правим всичко възможно с въвеждането на националната здравно-информационна система да има  по-голяма прозрачност, проследяемост на процесите и съответно - по-добри резултати", подчерта той.

БСП с грижа за демографската криза

Георги Гьоков от „БСП за България“ подчерта, че бюджетът на Касата би трябвало да има за цел максимално ефективно управление на обществено-финансовия ресурс. Според него мерките отново са насочени към самата система на здравеопазване, а не към увеличаване на качеството на здравеопазване.

В системата няма доволни – нито тези, които го предоставят, нито тези, които го ползват. БСП няма да подкрепи предложения бюджет, като смята, че основни приоритети в здравеопазването трябва да са демографското състояние на нацията, решаването на проблема с аптечната помощ и др., каза Гьоков и опонира, че коментира увеличените приходи са в резултат на увеличението на минималната работна заплата.

Бюджетът на НЗОК е "още от същото" според "Възраждане"

От „Възраждане“ също обявиха, че в предложения бюджет не са заложени реформи.

Няма намаляване на доплащането от страна на пациентите, у нас те доплащат за здраве малко над 48%, което е най-високата стойност в ЕС. Отново основен акцент е увеличението на пътеките, което без реформи няма да доведе до нищо добро, заяви Маргарита Генчева от „Възраждане“ и подчерта, че за пореден път се предлага още от същото, поради което парламентарната ѝ група ще се въздържи при гласуването.

ИТН с акцент върху денталното здраве

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ също изрази несъгласие с начина, по който са разпределени средствата. Бюджетът е консервативен, смята той. ИТН имали много резерви към него и ще настояват за промени между двете четения в конкретни пера. Сумите за дентални дейности не са голям процент, денталното здраве е от изключително значение за здравния статус, даде пример Чорбанов и каза, че ИТН на първо четене няма да подкрепи рамката на бюджета.