''Книга, която да запазим и след изпита'': нов учебник по право на ЕС събра поколенията на българската школа по европейско право

На 13 октомври учените от юридическия факултет Христо Христев, Иван Стойнев и Станислав Костов представиха в препълнената Аула на Софийския университет 1144-страничния си труд „Право на Европейския съюз“.

Да се напише учебник по право на Европейския съюз означава да се опиташ да подредиш материя, която може да се промени още преди книгата да е излязла от печатницата. Това е право, създавано едновременно от договори, институции, политически компромиси и непрекъснато развиващата се практика на Съда на ЕС.

Точно с тази амбиция доц. д-р Христо Христев, доц. д-р Иван Стойнев и доц. д-р Станислав Костов са работили няколко години върху новия учебник „Право на Европейския съюз“, издаден от „Сиела“.

Книгата беше представена пред преподаватели, съдии, адвокати, студенти и представители на различни поколения от българската школа по европейско право.

Самите автори обаче не го мислят като книга, която студентът трябва да преглежда само до изпита и после да затвори. Основната идея, която премина през почти всички изказвания на вечерта, беше друга: добрият учебник трябва да остане като настолна книга и след университета.

Веселин Тодоров: Огромна помощ не само за студентите, а и за практикуващите юристи

Представянето откри директорът на издателство „Сиела“ Веселин Тодоров, който определи книгата като едно от най-сериозните издания в областта на европейското право.

„Благодаря ви много, че сте с нас и че ни се доверихте. За един издател това е впечатляващ проект не само като обем, а и като структура, съдържание и насоченост.

Очевидно това е един от най-сериозните възможни български учебници по право на Европейския съюз. Малко съжалявам студентите, че ще трябва да се справят с този обем, но това им е работата“, пошегува се Тодоров.

Според него трудът ще има значение далеч отвъд университетската аудитория.

„Мисля, че това ще бъде огромна помощ за юристите в сферата на правото на Европейския съюз, но не само за юристите – изобщо за експертите, които работят в тази област.

Ние сме убедени, че това са възможно най-добрите автори за тази книга. Те са сред водещите преподаватели в тази област. Ние вярваме в тях и съм сигурен, че и вие ще вярвате в тях. На добър час и много успехи.“

Христо Христев: Един учебник има смисъл, когато остава полезен и след като сме си взели изпита

Доц. д-р Христо Христев започна от най-простия въпрос – защо изобщо е необходим нов учебник по право на Европейския съюз. Според него отговорът е в самата природа на тази материя – право, което се развива непрекъснато, променя се заедно със съдебната практика и трудно може да бъде „затворено“ веднъж завинаги между две корици.

„Със сигурност всеки, който е избрал преподавателската работа, в някакъв момент е мечтал да напише учебник. Да предаде преподавателския си опит, да постави акцент върху неща, които смята, че тези преди него са оставили встрани или са недооценили.

В случая с правото на Европейския съюз обаче имаше и много други фактори. Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че правото на Европейския съюз е една динамична материя, която се развива непрестанно.

Дори когато пишеш в нашата област, на следващия ден написаното невинаги вече е напълно актуално. Винаги има място да се напише нещо ново.“

На български език има стойностни изследвания по право на ЕС, подчерта Христев, но според авторите липсвал голям съвременен труд, който да представи материята цялостно – и да бъде полезен не само в аудиторията.

„У нас все пак липсваше цялостен, детайлен, разгърнат учебник по право на Европейския съюз – както за обучението в материята, така и за практиката по прилагането на европейското право.

Особено предвид обхвата на правото на ЕС, особеностите му спрямо вътрешното и международното право и затрудненията, които срещат студентите при обучението, появата на такъв учебник отдавна беше необходимост.

И много се радвам, че усещането за тази необходимост не беше само мое, а и на Станислав Костов и Иван Стойнев, които приеха да осъществим това начинание заедно.“

Причината точно тези трима автори да се съберат около книгата не е само, че принадлежат към едно поколение.

„Със Станислав сме били студенти заедно, с Иван работим рамо до рамо вече близо 15 години. Но по-важното е, че имаме сходно разбиране какво трябва да представлява един учебник и как трябва да бъде направен.

Един истински задълбочен учебник трудно може да бъде написан от един човек – освен ако той не разполага с безкрайно много време. А времето е най-ценният дефицитен ресурс, особено в епохата на цифровата революция, в която ни е писано да живеем.

Общо е и разбирането ни, че един учебник трябва да отразява съдебната практика – още повече в правото на Европейския съюз, където практиката на Съда на ЕС има фундаментално значение – както и основните линии в доктрината.

И най-вече – един учебник има смисъл, когато е полезен не само за обучението, но и за правоприлагането. Когато остава полезен, след като сме си взели изпита.“

Авторите са обсъждали и дали книгата трябва да бъде толкова мащабна. Избират съзнателно по-трудния вариант.

„Ще призная, че имахме нееднократни дискусии за мащаба. Вероятно щеше да бъде по-лесно да направим един по-малък учебник.

Но в крайна сметка решихме да кажем всичко, което има защо да бъде казано, и да влезем в детайли, до които българските учебници по право на Европейския съюз невинаги достигат.

И така да постигнем две неща.

Първо – да направим учебник, който да бъде полезен не само за целите на обучението, но и за практиката.

И второ – да покажем, че в България има развита школа по право на Европейския съюз, която е способна да създаде подобен учебник. Че това е възможно не само на английски, френски или немски език, а и на български.

На студентите, на които предстои да работят с този учебник, искам да кажа, че неговият обем не трябва да ги плаши. Човек израства толкова, колкото му позволяват предизвикателствата, пред които се изправя.“

Иван Стойнев: Учебникът по право на ЕС започва да остарява още докато се печата

След доц. Христо Христев думата взе доц. Иван Стойнев.

Неговото начало предизвика смях в залата:

„Има нещо по особен начин иронично в опита да се напише учебник по право на Европейския съюз.

Авторът поставя последната точка и предава ръкописа, коректорът свършва своята работа, печатните коли са подготвени, машините вече работят – а някъде в Люксембург вече се обявява решение и поне една страница от книгата се превръща в юридическа археология.

Години наред съм казвал на студентите си, че учебниците по тази материя остаряват с всяко решение на Съда. Истината е, че не предполагах, че някой ден лично ще участвам в остаряването на собствения си учебник.“

Между приключването на книгата и премиерата се е променила и професионалната перспектива на самия Стойнев.

„Доскоро работата ми беше да обяснявам, анализирам и понякога дори да критикувам съдебни актове. Днес нося част от отговорността за тяхното постановяване.

Затова е редно да направя едно разграничение: написаното в тази книга и казаното от мен тази вечер принадлежи на преподавателя и автора, който свободно излага своето разбиране за правото. То не ангажира по никакъв начин институцията, към която днес принадлежа.“

Според него липсата, която тримата автори са се опитали да запълнят, не е отсъствието на добра българска литература по европейско право.

„Българската правна литература разполага с ценни изследвания върху отделни проблеми на правото на ЕС, включително монографични трудове, без които и нашата работа би била значително по-трудна.

Но липсваше съвременен, цялостен и систематичен университетски учебник, който да представя правото на Съюза като единна правна система – в неговата историческа, институционална, материалноправна и процесуална логика.

Именно тази празнина се опитахме да запълним.

Има и още една причина.

Всяко поколение юристи има нужда не просто от актуализиране на действащото право, а от ново подреждане на неговите компоненти. Защото се променят не само нормите, институциите и съдебната практика. Променят се и въпросите, през които разбираме самия Съюз и неговото право.

Преди 20 години доброволното оттегляне на държава член изглеждаше почти хипотетично – по-скоро теоретичен предел на интеграцията. Днес е част от позитивното право и съдебната практика.

Понякога развитието на Съюза променя не само отговорите, а и въпросите, около които трябва да подредим материята.“

Стойнев формулира и един от най-силните въпроси на вечерта – какво всъщност трябва да разбере студентът от европейското право.

„Студентът може безпогрешно да научи кой орган какви правомощия има и въпреки това да не е разбрал почти нищо.

В правото на Европейския съюз малко неща са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Колко членове има Комисията, как се формират мнозинствата в Съвета, кой предлага, кой решава, кой контролира?

Зад всяко число стои политически компромис, а зад почти всяка процедура се крие някакво недоверие, което правото е успяло да превърне в правило.

Затова една от основните ни амбиции беше да не напишем книга, която само казва какво е правото, а книга, която постоянно задава по-трудния въпрос: Защо правото е станало точно такова?

Защото текстът на нормата е последният етап на един много дълъг път. Преди нея обикновено има конфликт, страх, неуспешен опит, политически компромис, а понякога просто памет за грешка, която институциите не искат да повтарят.“

Затова и учебникът започва не с определения, а с историята на идеята за Европа – далеч преди Декларацията на Шуман. (Това означава, че концепцията за обединена, мирна и сътрудничеща си Европа не е възникнала на 9 май 1950 г. с плана на Робер Шуман, а има вековна история и много по-стари корени. Докато Декларацията на Шуман поставя практическите и политически основи на днешния Европейски съюз, самата идея за европейско единство е вълнувала мислители, философи и държавници векове наред, бел. а.)

„Без историческия поглед институциите лесно изглеждат като произволна конструкция.

С историята започваме да виждаме, че почти всяка от тях е отговор – несъвършен, временен, понякога прекалено сложен – на въпрос, който този континент си задава от много време:

Как да организираме съвместния си живот, без единството да се превърне в господство, а различието – в конфликт?

Така историята вече не е предговор към правото. Тя е част от самото него.“

Стойнев се спря и на внушителните 1144 страници:

„Знам какво си мислят студентите, когато ги видят.

В наша защита мога да кажа само две неща.

Първо – никой не е обещавал, че европейската интеграция ще бъде кратка.

И второ – договорите също не станаха по-тънки с времето.“

Накрая той говори за това кога всъщност започва животът на една книга.

„Истинският живот на една книга не започва с излизането и отпечатването. И дори не започва на вечер като тази.

Тя започва, когато някой я отвори с молив в ръка.

Когато студентът подчертае изречение и напише в полето: „Защо?“.

Когато преподавателят я използва не за да затвори разговора, а за да го започне.

Когато практикуващият юрист се върне към нея след години.

И най-вече – когато читателят стигне до въпрос, който дори ние, авторите, не сме задали.“

Последната му благодарност беше към семейството – към хората, чието време неизбежно влиза във всяка книга, писана с години.

„Този учебник беше писан повече от три години – между лекции, дела, пътувания, срокове и безброй преработени страници.

Има един урок от тези години, който не е написан в нито един ред на книгата: времето, което посвещаваме на работата си, има смисъл само ако не забравяме хората, заради които самото време има стойност.“

Станислав Костов: Съдът е душата на европейската интеграция

След доц. Стойнев говори доц. Станислав Костов.

Той започна с благодарности към издателския екип – за оформлението, корицата, редакторската работа – и към всички колеги, съдии и адвокати, с които през годините е работил по прилагането на европейското право.

Особено важна за него обаче е съвместната работа с Христев и Стойнев.

„Ние сме различни, имаме различни подходи, но крайният резултат е общ. Всеки от нас имаше глави, върху които работеше основно, но всеки четеше и работеше и върху написаното от другите.

Това е общ концептуален труд. Не е механично събиране на три отделни текста.“

На Костов се пада голяма част от изложението за Съда на Европейския съюз – тема, към която той има особено отношение.

„Аз харесвам Съда на Европейския съюз – не конкретен негов състав, а Съда като институция, защото той има огромна роля за развитието на интеграционния процес.

Съдът всъщност е душата на европейската интеграция.“

За да обясни тази роля, Костов се върна към самото начало на европейския проект и идеята за институция, която да придаде правна форма на интеграцията.

„При създаването на Европейския съд нашата цел беше много амбициозна – да увенчаем конституционната структура на Общността с върховен съд, който да бъде истински конституционен орган.

Този европейски съд трябваше да бъде като Върховния съд на Съединените щати в периода на най-голямата му слава при председателството на Джон Маршал.

Под неговото ръководство Върховният съд придава съдържание, форма и път на американската конституция.

Абсолютно същата роля изиграва Съдът на ЕС в рамките на европейската интеграция – и затова е толкова интересно да се работи върху начина, по който той придава форма на европейската интеграция.“

А после разговорът неочаквано стигна до изкуствения интелект.

Костов допусна, че с темпото, с което се развива технологията, съвсем скоро AI може да бъде в състояние да произведе огромно количество правна информация и дори учебник, който по пълнота и систематизация да не отстъпва особено на човешкия труд.

Но според него ще липсва най-важното.

„Като гледам как се развива изкуственият интелект, си мисля, че е напълно възможно скоро той да може да напише също толкова добър учебник.

Може би ще систематизира практиката, ще обработи огромно количество информация, ще го направи много по-бързо от нас.

Но учебникът няма да има дух.

Няма да има стила и концепцията, които идват от физическия човек – от човек, който във времето е изградил собствените си знания, умения, разбиране и собствената си концепция за правото.

Точно това изкуственият интелект не може да направи.“

И тук според Костов се крие и смисълът на усилието на тримата автори.

Учебникът не трябва просто да даде на студента набор от правилни отговори. Той трябва да му предаде разбиране за европейската интеграция.

„Има нещо, което никога не сме поставяли под съмнение с Иван и Христо – ние вярваме в европейската интеграция.

Трудно е човек да преподава добре една материя, ако не разбира и не вярва в идеите, които стоят зад нея. Студентите са достатъчно интуитивни и много бързо разбират кога преподавателят действително стои зад това, което говори.

С Иван и Христо гледаме в една посока и мисля, че именно това направи възможно начинанието.

Надявам се този учебник да ни помогне и в бъдещата ни работа да продължим да разпространяваме европейската идея.“

Атанас Семов: Този забележителен екип се дължи на Юлия Захариева

Проф. Атанас Семов също се изказа – неговата реч се превърна едновременно в академична оценка и личен разказ за приемствеността между поколенията.

„Няма как да не споделя, че съм изключително развълнуван тази вечер. Това е рядко събитие.

И да знаете, момчета – за един автор, а за трима още повече, има два големи комплимента: да има пълна зала и да има опашка за купуване на книгата.

Залата е пълна. А когато видях опашката, тя минаваше по стълбите надолу.

Това вече показва, че сте направили нещо значимо.“

Но според Семов значението на книгата надхвърля труда на самите трима автори.

„Това, което сте направили, всъщност осмисля усилията на няколко поколения юристи в България.

Ние не можахме да го направим.

И мога да ви уверя, че по-щастлив човек от Юлия Захариева в тази зала тази вечер няма.

Защото аудиторията трябва да знае:

Този забележителен екип се дължи на Юлия Захариева.“

По думите му именно Захариева има огромна заслуга не само за професионалното формиране на това поколение юристи, но и за един особен академичен климат – възможността да има сериозни доктринални спорове без те да се превръщат в лични войни.

Семов се върна и към тезата на Костов за изкуствения интелект – този път, за да му възрази.

„Разбира се, драги Станиславе, не е вярно, че изкуственият интелект може да напише достатъчно добър учебник.

И ще ти кажа защо.

За да напише каквото и да било, изкуственият интелект използва онова, което е налично. А наличното на български език по правото на Европейския съюз – особено за практиката на Съда на ЕС – невинаги е достатъчно.

И затова е толкова ценно, че вие направихте този учебник.

Изкуственият интелект това не може да направи.

Първо, защото не може да има вашия личен интелект.

Второ, защото не може да има вашата лична отговорност – към фактите, към цитатите, към обработването и изводите от практиката на Съда на Европейския съюз.

И не може да има вашия опит – едновременно като практикуващи юристи и като успешни преподаватели.“

После отправи към тримата и следващото предизвикателство:

„Това е забележителен завършек на един етап от развитието ви, но в никакъв случай не е завършек изобщо.

Затова искам да ви помоля пред тази аудитория:

Пишете активно научни трудове. Включително защото ви се полага спешно да станете професори.“

И накрая Семов се върна към самата идея за книгата – не като предмет за един семестър, а като инструмент на професията.

„Смисълът на качествения учебник не е да ти помогне да си вземеш изпита.

Юридическата професия е поредица от ежедневни изпити.

И изпитвам екзистенциален ужас, когато за малко вляза във Facebook и едно от първите неща, които ми се появяват, е нечие съобщение: „Продавам учебник по еди-какво си“.

Продай го, миличък, и напусни факултета.

Защото който си продава учебниците по право, не може и не бива да бъде практикуващ юрист.

А който не си купи тази книга, значи не знае защо е дошъл тази вечер.

На вас – на добър час.“

Така представянето на един 1144-страничен юридически труд се превърна в по-голям разговор.

Александър Арабаджиев: Предстоят още много усилия да възпитаваме отношение към върховенството на правото

След Атанас Семов думата взе съдия Александър Арабаджиев – председател на Българската асоциация по европейско право и дългогодишен български съдия в Съда на Европейския съюз.

Той постави учебника в по-широк контекст – не само като академичен труд, а като част от процеса, в който българската правна система продължава да усвоява правото и ценностите на Европейския съюз.

„Искам да кажа няколко думи за значението на този учебник.

Той е важен не само за студентите, а и за всички в системата на правоприлагането – и не само, защото правото на Европейския съюз се прилага далеч не единствено от съдилищата.

Поздравявам авторите. Мисля, че учебникът, който те са създали, ще бъде важно средство в общите ни усилия по изучаването и прилагането на правото на Европейския съюз.“

Арабаджиев обърна внимание и на един важен календарен момент – приближаващите 20 години от членството на България в ЕС.

„След няколко месеца ще отбележим 20-годишнината от присъединяването на България към Европейския съюз.

И това е един нелесен период на интегриране на ценностите на Съюза.“

„Спомням си един разговор с италиански колега в Съда на Европейския съюз.

Смисълът на думите му беше приблизително следният: вие, новите държави членки, идвате в Съюза, когато основните принципи вече са изградени. Казват ви – има върховенство на правото на Европейския съюз – и вие трябва да го приемете.

Но в старите държави членки тези принципи не са се наложили изведнъж. Те са се изграждали постепенно, а националните юрисдикции, включително конституционните съдилища, е трябвало с времето да се съобразяват с тях.“

И именно тук, според Арабаджиев, е една от големите задачи пред България.

„От една страна е така.

От друга страна, трябва да си дадем сметка, че реалността не е толкова проста, не е толкова очевидна.

Предстоят ни още много усилия да образоваме, да възпитаваме това отношение към върховенството на правото на Европейския съюз, към европейските ценности и към онези основни ценности, върху които е изграден самият Съюз.“

Тъкмо в този процес, според Арабаджиев, книги като новия учебник имат роля далеч отвъд подготовката за университетски изпит – като инструмент за изграждането на правна култура и за по-дълбокото разбиране какво означава членството в Европейския съюз.

Така завърши тази полезна и много сериозна вечер в аулата на СУ.

И може би тъкмо това е смисълът на подобен учебник – не просто да обясни правото на Европейския съюз, а да помогне то да стане част от професионалната култура и от начина, по който разбираме собственото си място в Европа.