Проектът за промени в закона за съдебната власт ще бъде публикуван на 15 май, ден след като станат ясни предложенията за изменения в Конституцията на депутатите. Това обяви министърът на правосъдието Христо Иванов. 

Поводът е писмото на председателите на Върховния касационен съд Лозан Панов и на Върховния административен съд Георги Колев, както и на главния прокурор Сотир Цацаров до министъра на правосъдието, с което го призовават да публикува за обществено обсъждане проекта на Министерството на правосъдието за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

В процеса на формиране на конституционната инициатива на депутатите може да се стигне до обединяване около различни идеи, включително такива, които не са били огласявани до момента. Целта на този подход е не само осигуряването на съгласуваност на двата проекта за нормативна реформа от началото на тяхното обществено обсъждане, но и постигане в максимална степен на концептуално единство в предлаганата реорганизация на управлението на съдебната власт. За нас е важно да осигурим единен фокус на дискусията, вместо поредна възможност за избирателно обсъждане и подмяна на дебата, обясняват мотивите на Иванов от правосъдното министерство. 

От там се ангажират да има поне месец за обсъждане на проекта за съдебна реформа преди внасянето му в министерски съвет. 

Министър Иванов обаче призовава "тримата големи" в съдебната власта да вземат отношение по проблемите в работата на ВСС, свързани с провала на избор на шеф на Софийския апелативен съд, "пренебрежението към заявена позиция на съдии по въпроси, свързани с управлението на съда, в който работят", оценката за дисциплинарната дейност и етичната регулация от страна на съвета и др.

"Правят ли се реални и изчерпателни проверки, когато има съмнения за почтеността на един или друг магистрат? Адекватно и навременно ли се предприемат дисциплинарни мерки и прави ли се това по начин, който да излъчи воля за носене на отговорност и нулева толерантност към злоупотреби или, напротив, усещането е за „замитане под килима”, избягване от поставянето на сериозните проблеми и спасяване на отделни магистрати от отчетност? Съответства ли всичко това на постоянно повтаряните ни институционални и международни ангажименти за борба с корупцията или, вместо това, има едно постоянно свличане към конспиративна и откровено враждебна реторика по отношение на държави, с които България е в приятелски отношения, и техни представители, с които иначе и ВСС, а и част от „тримата големи”, търсят тясно сътрудничество?, пише още Иванов. 

Министърът пита и"в светлината на резултатите от т.нар. афера „Костинброд”, ще се намери ли адекватна форма на носене на съответната професионална и ръководна отговорност за този и множество други подобни случаи, които започваха по изключително шумен и повдигащ въпроси за политическата неутралност на обвинението начин и завършиха безславно в съдебна зала? Не е ли ВСС форумът, на който най-сетне да бъдат анализирани причините за тези резултати и да бъдат взети необходимите мерки?". 

Ясно е, че т.нар. съдебна реформа е колкото реализирането на едни или други законодателни мерки, толкова и достигането до конкретни, ясни и обществено приемливи отговори на тези въпроси. Нещо повече, ако отговорите на този тип проблеми се превърнат в система, вероятно ще отпадне необходимостта от голяма част от дискутираните законодателни изменения. Това е и най-краткият и отговорен път към възстановяване на доверието в правосъдието и удовлетворяването на международните очаквания, които обосновават продължаването на мониторинга по отношение на страната ни, завършва министър Христо Иванов. 

Още по темата

08/05/2015

Темида

Правосъдният министър обжалва освобождаването на Петьо Еврото

08/05/2015

Политика

Иванов ще убеждава опозицията за конституционните промени

07/05/2015

Политика

Христо Иванов: Ако има корупция в Софийски градски съд, тя продължава и нагоре