Сводка е проект на двама журналисти от авторитетното френско издание Курие Интернасионал (Courrier International, част от групата на Le Monde), Александър Леви и Катрин Гишар. Има за цел осветляването на войната в Украйна и нейните последици за Европа. Публикува се в Телеграм на френски език и от началото на 2023 г. на български (линк тук).

Къде прекарват ваканциите си децата на руските ястреби? Най-често във "вражески" страни, членки на НАТО, когато не избират екзотични дестинации като Дубай, Малдивите или Сейшелите, пише разследващият уебсайт The Insider прилагайки множество трогателни снимки като от женско списание. Да вземем Вероника, дъщерята на ръководителя на руското външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Докато баща ѝ осъжда войната която страните от НАТО водят срещу Русия, тя се разхожда из Турция и Италия с приятелка, дъщеря на известен руски футболист. За празненствата в края на годината Вероника заминава последователно за Бали, Дубай и Сейшелските острови. Ксения Шойгу обича да ходи в Дубай с гаджето си, а синът на сенатора Джабаров, яростно антиамерикански настроен бивш генерал от КГБ, пътува из САЩ, а след това в Швеция и Норвегия, докато в Украйна бушува война. The Insider е проследил и синовете на председателката на руския парламент Матвиенко и нейния заместник Жуков със съпругите им по време на коледните празници : на гръцки остров, във вила в Италия или в луксозни хотели със стаи за 3000 евро в Бали, Сейшелите, Камбоджа и Турция. За разлика от родителите си, тези млади хора не са обект на международни санкции и изглежда се наслаждават на живота в тези мрачни времена. С едно изключение : Евгений, синът на генерал Герасимов, началник на руския Генерален щаб, избира да прекара "патриотична ваканция", Къде ? В окупиран Крим, разбира се. Молодец !

Игра на музикални столове по върховете на руското командване в Украйна. Точно Валери Герасимов е току-що е назначеният нов ръководител на руските сили в Украйна на мястото на генерал Суровикин, който става негов заместник. Една доста изненадваща промяна която експертите се чудят как да обяснят. Повишение за Герасимов и наказание за Суровикин? Или обратното? Дали това е отговор на това, което в Русия все по-често се нарича "вагнеризация" на редовната армия? Сергей Суровикин, наричан генерал Армагедон заради вкуса си към масираните бомбардировки, изкарва само три месеца на този пост, за голямо нещастие на руските ястреби и Вагнер които определено му бяха фенове. Герасимов, от своя страна, беше почти изчезнал и дори се заговори, че е в немилост. Пригожин и наемниците му го нападат жестоко, като дори го наричат "педал" (пидор) - вероятно най-страшната обида в днешна Русия - за това, че не е осигурил на Вагнер боеприпаси. Дошло ли е времето за отмъщение на Герасимов, известен като бащата на доктрината за "хибридната война"? Нищо не е толкова сигурно, като се има предвид впечатляващото текучество на новата му позиция.

Оръжейната компания "Калашников", която произвежда легендарния едноименен автомат, обяви рекордни данни за производството си през 2022 г. : + 40 % в сравнение с предходната година, съобщиха от пресслужбата ѝ. Според Калашников това увеличение се отнася не само за военните оръжия, но и за пистолетите и ловните оръжия. През изминалата година дружеството е изпълнило около 70 обществени и частни поръчки, които са сред "най-големите в историята му". Калашников е усвоил и производството на няколко нови стрелкови оръжия, включително първата партида снайперски винтовки Чукавин с калибър 7,62x54 мм, поръчани от руското министерство на отбраната. В прессъобщението се отбелязва, че това изделие превъзхожда по технически характеристики аналогичните стрелкови оръжия, приети на въоръжение от руските въоръжени сили и други руски служби за сигурност.

Турция доставя касетъчни бомби на Украйна. Според Foreign Policy първите доставки са започнали през ноември 2022 г. Съобщава се че Киев от месеци моли администрацията на САЩ да получи тези спорни оръжия, за да унищожи руските танкове и да възпрепятства напредването на вражеските войски. Но американското законодателство забранява на САЩ да ги изнася поради тяхната неточност. Поради това Анкара поема доставките на тези боеприпаси за Украйна, които са били произведени по време на Студената война в рамките на споразумение за съвместно производство със САЩ. Тези оръжия са предназначени за унищожаване на танкове чрез взривяване на по-малки суб боеприпаси. Проблемът е, че ако не се взривят веднага, те могат да замърсяват зоните на бойните действия в продължение на години, дори и след края на военните действия, с риск от невинни жертви. Поради тази причина много страни решиха да забранят използването на тези оръжия, но не и Турция и САЩ, които имат големи запаси от тези боеприпаси. Конвенцията от Осло, която влезе в сила през август 2010 г., забранява използването, производството, търговията и складирането на касетъчни боеприпаси. Сто двадесет и три държави са се присъединили към него. Въпреки че остава близка до Москва, Анкара се превърна в основен доставчик на оръжия за Киев, особено на безпилотните самолети Bayraktar TB2.

[Под лупа] За живота и смъртта в днешна Русия

Сегашните боеве в района на Бахмут, и по-специално в Соледар в Източна Украйна, хвърлят сурова светлина върху една мрачна реалност на тази война - загубата на човешки животи. Сраженията със сигурност са смъртоносни и за двете страни, но пренебрежението към човешкия живот в редиците на руските войски - особено в наемническата група на Вагнер - е фрапиращо. Рядко изразът "пушечно месо" е звучал толкова вярно. Правят се и сравнения с касапницата от Първата световна война. Няколко достоверни свидетелства разказват, че Вагнер използва своите новобранци от руските затвори като "примамка": тези мъже са изпращани на вълни към украинските позиции, очевидно на сигурна смърт. Целта на тази операция е да се разкрият вражеските позиции, за да се "обработят"после с артилерия. Днес украинците говорят за "три вълнова" стратегия : две вълни от зеки (бивши затворници), последвани от трета, съставена от по-опитни бойци. "Те буквално ходят върху труповете на своите другари", казват украинските войници. Сателитните снимки в интернет показват равнините на Донбас осеяни с трупове.

От 24 септември, датата на "частичната" мобилизация, разпоредена от Владимир Путин, Русия разполага с около 300 000 допълнителни военнослужещи. По-малко от половината от тях вече са оперативни, а останалите скоро ще се присъединят към другарите си за настъпателни операции, за които се твърди, че предстоят. "Ясно е, че ще навлезем в момент на масовизация, по време на който руснаците ще хвърлят всичките си сили в битката", притеснява се френският министър на въоръжените сили Себастиян Лекорну в ефира на телевизионния канал LCI на 2 януари, при завръщането си от посещение в Киев. Дали тези нови войници ще променят хода на войната? Недобре обучени и зле екипирани, те със сигурност ще се присъединят към редиците на "двухсот" и "трисот" - 200 и 300, кодовите названия в руската армия за загиналите и тежко ранените. Този човешки валяк, който не се съобразява с тези загуби, и до днес остава единственото истинско предимство на тази армия.

Много е говорено и писано за липсата на уважение към човешкия живот в бившия Съветски съюз, който загуби 20 милиона души през Втората световна война, за да бъде опустошен след това от почти толкова смъртоносните сталински гулаги и депортации. На 25 ноември, в навечерието на "Деня на майката" в Русия, Владимир Путин прие шепа майки, чиито синове са се сражавали или са загинали в Украйна. Това беше среща, която със сигурност беше много режисирана, но която позволи на ръководителя на Кремъл да утеши по свой начин онези, които са загубили детето си във войната.

Неговите думи си струва да бъдат припомнени

Смъртта е "огромна трагедия" и "празнота, която не може да бъде запълнена", започна Владимир Путин, преди да обясни, че по един или друг начин всички ще умрем. Но има смърт и смърт, продължи той, като припомни, че всяка година в Русия при пътни инциденти умират близо 30 000 души, а още толкова - от алкохолизъм. Животът е "сложен" и "многообразен", продължава той, и човек може да премине от живот в смърт за миг, без да остави следа. Наистина ли сме живели? пита се той. Да умреш на фронта придава смисъл на този живот. "И това избраха вашите деца" - заключава той.