Министерството на външните работи на Русия разкритикува ситуацията с човешките права в ЕС.

В доклад на руското външно министерство се подчертава, че сериозните проблеми в областта на правата на човека, които са поразили Европейския съюз, „само са се задълбочили и са нужни съответните практически стъпки, за да бъдат отстранени”.

Какво пише в руския доклад за България?

Ето ключовите моменти в доклада на руското външно министерство, засягащи България:

"Положението в сферата на правата на човека в България като цяло остава проблемно, а редица ключови аспекти показват тенденция към влошаване.

Проведените през май 2013 г. предсрочни парламентарни избори „разкриха“ сериозни проблеми със спазването на избирателните права. В допълнение към регистрираните факти за купуване на гласове, което вече е станало традиция, в навечерието на вота бяха открити 350 000 бюлетини - вероятно предназначени за измами по време на изборите.

Проблемите с бежанците се задълбочават. Част от бежанците останаха на улицата и в мизерия, а други живеят в неприемливо тясно пространство. Аналогична е и ситуацията в българските затвори, пренаселването на затвора в Бургас, например, достига 200 процента.

Установени са тежки нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот, кореспонденцията и телефонните разговори, допуснати от българското МВР под ръководството на Цветан Цветанов – по време на управлението на ГЕРБ. Подслушвани са местни политици, бизнесмени и журналисти.

Не е загубил актуалност и проблемът с полицейското насилие. По време на протестите срещу правителството през февруари 2013 г. има многобройни случаи на прекомерна употреба на сила от страна на правоприлагащите органи.

Продължават да бъдат дискриминирани етническите и религиозните малцинства. Етническите турци традиционно не се допускат до работа в Министерството на вътрешните работи, съдебната власт и прокуратурата.

В България е широко разпространена ксенофобията на битово ниво. Според публикувано през май 2013 г. проучване на шведските социолози Н. Берген и Т. Нилсън българското население е едно от най-негативно настроените в Европа по отношение на представители на другите раси. Повече от половината българи от славянски произход имат негативно отношение към местните роми.

Проявите на неонацизъм и расова нетърпимост в България са доста често срещани сред футболните фенове.

На фона на тежкото социално-икономическо положение на българите в последно време са се активизирали многобройни партии с националистически убеждения. Най-известната сред тези партии е „Атака“, която има 23 депутати в парламента. „Атака“ се отличава с антитурски и антиислямски нападения, особено през 2011 г., когато провокира сблъсък пред джамията в София. Сравнително добро представяне на последните парламентарни избори показа и НФСБ, чийто председател Валери Симеонов е собственик на телевизионния канал СКАТ. ТВ СКАТ активно пропагандира национал-патриотични идеи, понякога граничещи с радикализма.

Тревожност предизикват и продължаващите актове на вандализъм по отношение на руски военни паметници и гробове. През юли 2013 г. имаше надписи с обидно съдържание на Паметника на Съветската армия в София."

Критики към ЕС

Експертът от руското външно министерство по въпросите на човешките права Константин Долгов твърди, че най-сериозните предизвикателства пред ЕС са устойчивият растеж на ксенофобията в Европа, расизма, агресивния национализъм и неонацизма.

В доклада се посоча, че ситуацията със свободата на словото също остава проблемна, като има нарушения на неприкосновеността на личния живот на гражданите.

Налагало ми се е да правя сравнителен анализ на правата на човека в Русия и в ЕС. Факт е, че в страни от ЕС като Латвия и Естония, които още в съветския период се научиха умело да нарушават правата на човека, ги нарушават и досега, заяви пред радио Голос России адвокатът Генадий Шило.