Русия не ни разследва за Кримския мост. Има внушения, а не официална информация

Няма официална информация от руска страна България да е въвлечена в разследване за взрива на Кримския мост. Правят се внушения чрез медиите. Внушения очевидно се прилагат в страни, в които могат да проработят.

Това каза от думите на министъра на външните работи в служебния кабинет Николай Милков по време на редовния му брифинг днес.

"Моето смущение е от изтичането на такава информация (за т. нар. "българска следа" - бел. ред.) по толкова чувствителен въпрос от една толкова консервативна институция, каквото е едно национално следствие (информацията, че взривения камион на моста е минал през България, изтече в медиите с позоваване на твърдение от руското национално следствие - бел. ред.). Не вярвам, че руската следствена служба дава също ежедневни пресконференции за напредъка си по въпросите с такова следствие по такъв важен въпрос, още повече, че тази информация се променя всеки ден, в зависимост може би от определени цели, които се преследват. Не знам, можем само да гадаем, защото официална информация така и нямаме от руска страна. Тоест това, което съществува в момента, са внушения, направени чрез медиите, които по принцип не представляват предмет на дейност на държавните институции към този момент и не предизвикват необходимост от такива реакции.

Чувствителен момент е, че тези внушения се подемат от различни обществени групи в нашата страна и се предизвиква обществено напрежение, което не е нужно в тази ситуация. Всички тези обществени напрежения рискуват да предизвика определени управленски дефицити, да притиснат държавните механизми – било то парламент, който ще зафункционира в бъдеще, или правителство в момента. За съжаление, това би бил ефектът, ако тези внушения се подемат по този начин от медиите. Внушенията очевидно се прилагат в страни, в които могат да проработят", каза Милков.

Покана за Митрофанова

Милков коментира и въпроса дали Външно министерство е давало препоръка посланиците на Руската федерация Елеонора Митрофанова и на Беларус - Никита Лешуков да бъдат поканени на откриването на 48-ото Народно събрание идната сряда, разпалил страстите сред политици през изминаващата седмица. МВнР не е давало препоръки и не е негова работа да прави това, "защото България е парламентарна държава" и "решението е на Народното събрание, което е висшият орган в държавата и би могло да вземе свое решение", подчерта той и разясни какво се е случило.

Администрацията на Народното събрание е поискала становище от МВнР каква е протоколната практика. Министерството я е информирало за препоръките на ЕК от началото на март, малко след започването на войната в Украйна. Те предвиждат посланиците да не бъдат канени на национални и други празници, както и представители на официалните институции на страните от ЕС в мероприятия, които организират съответните две държави.

Формулировката на писмото от Външно е била: "при вземането на такова решение би следвало да бъде отчетено...“. То е подписано от постоянния секретар на МВнР, а не от министъра, "защото така беше поискана информацията - с писмо от администрацията на Народното събрание, не от парламентарна партия, не от депутат и е естествено да бъде отговорено от административна и от протоколна гледна точка на същото ниво". "Разбира се, министърът носи отговорност за всичко, което излиза като документ от неговото министерство, така че аз стоя зад това. Изцяло съм бил информиран за това какво излиза от Министерството на външните работи", каза служебният министър.

Той обърна внимание и на факта, че в случая има и "елемент на реципрочност" - "българският посланик в Москва, както и около 40 държави на страни, които са обявени за неприятелски, също така не получават покани". С други думи, липсата на покана към Елеонора Митрофанова едва ли би могла да се изтълкува като "обявяване на война", каквото тълкувание направи министърът на културата с два мандата при Бойко Борисов Вежди Рашидов.

Към днешна дата въпросът е приключен:

"В рамките на днешния ден дойде разпореждане от Народното събрание Министерство на външните работи да отправи покани без тези двама посланици" - каза Милков.

Подкрепяме ли Украйна за НАТО

"Да, ние подкрепяме членството на Украйна в НАТО. Подкрепили сме го още 2008 година в Букурещ. Подкрепихме го тази година в Мадрид. Въпросът е точно по каква формула ще се случи. Трябва да стане с консенсус" - коментира Милков в контекста на коментари след отказа на българския президент да се включи в декларацията за Украйна на деветима президенти от Централна и Източна Европа с аргумента, че присъединяване на НАТО сега означава война между Русия и НАТО.

Посолството ни в Киев

Не може да се каже, че посолството ни в Киев функционира нормално - призна Милков, след като през последните дни украинската столица бе подложена на руски удари. Той обаче изтъкна, че присъствието ни на място демонстрира солидарност, каквато изразяват и всички останали страни членки на ЕС.

Въпросът за евакуацията му стои и по този въпрос Външно работи със службите ни.

"За момента всички държави запазват присъствието си там, макар и под много специфична форма", каза министърът и уточни какво има предвид:

"Когато се нанесоха ударите, е трябвало нашите дипломати, членовете на семействата им две нощи да нощуват в посолството. Те излизат само по двойки извън посолството. В момента прекарват цялото време в посолството, с изключение само на нощувките, за които се прибират в квартирите си."

"Не е нормална ситуацията, но е по-важно да се демонстрира съпричастност по този начин и да бъдат на разположение каналите за комуникация между България и Украйна не само в посока от Украйна към България, а и обратно чрез функционирането на наше посолство там.

Мъчехме се да окажем всяческа помощ, всяка една възможна помощ на Украйна в рамките, които предишният парламент ни беше поставил, и същевременно да се стремим към запазване на единството на държавите членки на НАТО и да можем да подходим отговорно към този въпрос в момента, в който той възникне", каза още той.

Следете новините ни в GoogleNews