Меркел праща юристи да ни помагат за „Южен поток”

Борисов пред Меркел: Да знаете, много сме толерантни към бежанците

Последна промяна на 15 декември 2014 в 17:03 4409 8

Германия подава ръка на България за разрешаването на сложната ситуация по „Южен поток”. Това стана ясно след срещата на федералния канцлер на Германия Ангела Меркел с министър-председателя на България Бойко Борисов в канцлерството в Берлин.

Меркел подчерта, че ще ангажира и ще изпрати нейни експерти и юристи, които да проверят юридически казуса около „Южен поток”.

Преди Европейския съвет канцлерът Меркел поема ангажимент заедно с българския премиер Борисов и с президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да обсъдят следващи съвместни стъпки на България и ЕК за намирането на изход по темата.

В тази нелека икономическа обстановка България има нужда от подкрепа и Германия е решена да помогне с каквото може, заяви Ангела Меркел след разговорите.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че е представил пред канцлера идеята си за построяване на газов хъб във Варна, от който газът да бъде поет от ЕС при създаване на Общ енергиен пазар.

„Ще поставим темата и на Европейския съвет в четвъртък. Да си кажат колегите мнението. Ние сме го заложили в нашия бюджет, има го и в бюджета на ЕК, интерконекторите, които изграждаме с Румъния, Сърбия и Гърция – можем да станем разпределители за европейската част. Но това са общи решения, нека да ги проведем с колегите и тогава би могло да говорим категорично“, подчерта Борисов.

„Що се касае до големите енергийни проекти – „Набуко” и тези, които биха могли в бъдеще време да минават през България, като „Южен поток”, се договорихме да водим нормални отношения с руската страна и да се спазва правовият ред, законът и указанията на Брюксел. Аз съм много благодарен на канцлера Меркел, която пое ангажимент, заедно с Жан-Клод Юнкер и с юристите на ЕК първо да излезем от правните казуси относно „Южен поток“, каза още Бойко Борисов.

Министър-председателят на България посочи, че е поискал от канцлера Меркел да се даде още една година срок за усвояването на еврофондове от предходната бюджетна рамка.

„Отново разчитаме на помощ от ЕК в по-бързото осигуряване на милиардите, загубени от България. Специално ми обеща да помисли дали не може да ползваме и ние някои от възможностите, които даде ЕК на Словакия, Румъния и Гърция – да се удължи с една година срокът и на България да усвои парите, които безвъзвратно загуби“, съобщи още Бойко Борисов.

Канцлерът Меркел обеща на Европейския съвет да подкрепи исканията на България и да види какво може да се постигне.

Относно приемането на България в Шенген, българският премиер Борисов заяви, че е информирал канцлера Меркел за огромните ресурси, които страната ни харчи във връзка с бежанската вълна.

„1300 полицаи държим на границата денонощно. Въпреки всичко, българите се отнасят изключително толерантно към тези хора, които знаете, че издържаме на територията на България. По въздух и вода България е абсолютно изправна. Надявам се до март месец да убедим Европейския съвет, че това действително е така“, подчерта още Борисов.

По време на срещата Борисов и Меркел се договориха също Германия да изпрати експерти за помощ на България, които ще ни съветват за съдебната реформа, енергийните проекти и усвояването на европейските фондове.

В рамките на посещението си в Берлин премиерът Борисов и водената от него делегация проведоха срещи с председателя на Бундестага проф. д-р Норберт Ламерт, с парламентарната фракция на ХДС/ХСС и с председателя на фондация „Конрад Аденауер” проф. д-р Ханс-Герт Пьотеринг.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.12 2014 в 21:46

до:въпрос

"Няма ли кой да обясни на премиера разликата между нелегални имигранти и бежанци."

"Офнюз, защо не подготвите една статия по този проблем?"

В голяма грешка си , брат! Горното първо някой трябва да го обясни на оффнюз и чак след това на баце!

15.12 2014 в 20:33

По-добре от Ил.Василев никой в България не е подготвен да анализира енергийната проблематика.Хъб няма икономически смисъл да има тук.По-горе ясно е казано всичко.Бойко се ползва интелигентно от ЕС за т.н. в дипломацията "политическа патица";т.е. хвърлят се всякакви идеи,които ЕС не трябва да "изгърмява" и се настройва позиция ,според реакцията на отвъдната страна.Това устройва нашите политици,защото имитират активност,чувстват се значими и в същото време се огъзват отново на русия ,като прикрити уж зад наши интереси и търсят пазьар при монополни условия.Безполезна игра и жалка роля.Всичко друго договорено с баба Меркел е чудесно,защото дава шанс,отнема отговорност и все пак ще насочи лодката в по-правилна посока.Ако 5-та колона успешно бъде игнорирана..

15.12 2014 в 19:32

Едно умно нещо да прочета "По време на срещата Борисов и Меркел се договориха също Германия да изпрати експерти за помощ на България, които ще ни съветват за съдебната реформа, енергийните проекти и усвояването на европейските фондове."

БРАВО! Най-сетне нещо позитивно.

Не знам длаи може едностранно да ратифицираме немското законодателство и да се откажем от измишльотините на кретените в парламента ни. Кипър използват британското законодателство и като гледам, не им тежи много. Ние сме по близо до швабите.

Според мен да го приемаме едностранно и направо да помолим за техническа помощ при прилагането му. Може даже да наемем малко съдии от Германия.

Обсирането е толкова голямо в момента, че не виждам други полезни ходове.

Той хубаво Медведев е забелязъл че България се струтва, но това не е само заради ЕС, далеч по голям принос имат местните ни амеби политици ламтящи да грабят с 2 ръце.

15.12 2014 в 19:21

Що не си ебе майката тая кокошка и не остави България намира??!!

ВЪН БЪЛГАРИЯ ОТ ЕС!!!
СТОП НА ГЕРМАНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА И НАД ЦЯЛА ЕВРОПА!!

ОСТАВКА НА ГРОБАРЯ ПОЖАРНИКАР!!

15.12 2014 в 18:19

Ще? Бъдеще неопределено време!

15.12 2014 в 17:48

За българите-лизачи-Юристи.За гяволите-гърци-петрол и кинти.Честито на мутрите и реаниматорите.

15.12 2014 в 17:39

Няма ли кой да обясни на премиера разликата между нелегални имигранти и бежанци.

Тъй като не граничим с държава, на чиято територия се водят бойни действия, хората, които влизат в България не са бежанци, а имигранти. И тъй като не са бежанци, нашата държава не е длъжна да ги приеме.

На какво основание се отпускат средства за тях в такъв случай?

Офнюз, защо не подготвите една статия по този проблем?

15.12 2014 в 17:33

Последните седмици буквално взривиха новинарските рубрики с амбициозни изказвания на политици от целия регион в насока превръщането на страните им в газови хабове. Топ правителствени и корпоративни ръководители в Гърция, Румъния, Словакия, Турция, Хърватска - затруднявам се да назова страна, чието правителство да не е излезнало с една или друга подобна инициатива през последните две седмици. България не остана назад с предложението за газов хъб на входа на несъстоятелия се Южен поток в Провадия.

Не съм сигурен кой е дал тези съвети, но очевидно не си е дал труда да вникне в същността на понятието хъб - какво включва и какво предполага. Шансовете, ползите и рисковете от непремерени политически амбиции в бизнеса, какъвто беше Големия енергиен шлем, които не само не се реализират, затъмняват и отлагат реалните стъпки в сферата на газовата и в по-общ план обща енергийна сигурност на България. Трябва да си даваме сметка, че пласирането на гарнирани с геополитечески наркотик гранд идеи от заинтересовани "приятелски" лица представлява един от вероятно най-перфидните начини за отклоняване на внимание и ресурси от реални и постижими прагматични цели, които не винаги раждат големи заглавия в медиите.

Ще започна с това, че това дали ще станем или не газов хъб не зависи от декларация или намерение на политически лидери, а изисква легитимация и признание от пазара и основните играчи. Превръщането на страната в ключово звено на газовия пазар не зависи от прилагателните, които ще употребим, нито от пиар похватите, или големите заглавия в медиите, а от оптималното позициониране и развитие както на хардуера - допълнителна интегриращата и свързваща инфраструктура - интерконектори, газохранилища, газопроводи и в последна сметка реални количества природен газ, но и на софтуера - адекватна законодателна и регулаторна база, политики, развити търговски платформи. С други думи признанието което пазарите дават на даден възел в европейския газов пазар - това което най-често се има пред вид под понятие хъб - е пряка функция от оценката за свързаност, за ликвидност и за търговска зрялост. Без достатъчно и диверсифициран газ, каквито и вербални акценти да слагате върху една или друга страна на националните системи, те ще останат толкова значими и потребни, колкото кажат търговци, продавачи и купувачи на газ.
То и днес няма пречка да реперираме търговските си договори с Газпром за транзит и доставка към която и да е от газовите борси - Баумгартнер, Британската балансираща точка, Точката за виртуална търговия в Италия и т.н. Можем да правим и вирттулни сделки, но не правим. Можем да търсим договор с Газпром базиран на спот цени, можем да търсим и по-ниски цени и ако не постигнем съгласие да отидем и спечелим на арбитраж - но не искаме. Можем да работим за местен добив, който едновременно ще добави ликвидност и ниски цени, но си имаме мораториум върху шистовия газ и изгонихме вероятно най-големия инвеститор, който някога е идвал в България. Хъбът е правила, процедури, прозрачност и отвореност - точно обратното на това което имаме у нас.

Да оставим настрана, че при обявено от Газпром и президента Путин прекратяване на проекта Южен поток е най-малкото нереалистично да се очаква, че идея за газов хъб с участието на руски газ до Варна, едва ли срещне разбиране в Москва.

След години на нищоправене в сферата на енергийна сигурност и отсъствие на свързаност и усилен капацитет за газосъхранение, без помен от законова и регулаторна база, без газова търговска платформа /последното е функция на алтерантивни доставки и достатъчна ликвидност/, без дори търговски капацитет и структури във водещата българска газова компания - говоренето за хъб може да се изтълкува и като признак на когнитивен дисонанс. Булгаргаз, нашия национален газов шампион, продължава да се държи като счетоводна къща и да стои вкаменена без никаква активност или стратегия за оцеляване при либерализиран пазар. Тя не реализира нито реални, нито виртуални сделки с газ във и извън страната извън договора с Газпром. Не реализираме дори относително най-лесния проект за разширяване на капацитета на газохранилищата си - което е ключов стратегически актив на страната.

За какъв хъб може изобщо да става реч?

Проектът за Чирен беше торпилиран с техниката на парламентарното филибустерството - толкова много добри намерения, изобилие от про форма активност по принцип и нищо по същество. Надуха изкуствено проектната стойност до стратосферните 250 милиона евро със съзнанието, че няма как Европейската банка за възстановяване и развитие да се съгласи да финансира подобен проект. След това се разсърдиха на банката и започнаха да правят обструкции, накрая закриха проекта - за по-добри времена. Посланието е - разширението на Чирен ще стане или по нашия начин - с дебела корупционна компонента - или няма да стане. И не стана.

Приблизително същата е схемата при интерконекторите - странни проектни решения, тупкане на топката и и заложени проектни бъгове.

Да се върнем към последствията от спирането на Южен поток.

Първо, добрите вести - откъдето и да мине Южен, вече Турски поток - България има всички шансове да реализира рязко увеличен обем и натовари сегашни и перспективни мощности за транзит и газосъхранение. Приходите от това със сигурност ще надвишат като устойчивост, вероятност и размер потенциалните приходи от несъстоялия се руски проект - Южен поток. Повишаване на свързаността и капацитета на интерконекторите, магистрастралните транзитни и газопреносната мрежа, както и газохранилищата - реално ще ни позиционира като значим и ключов фактор на картата на регионалната енергетика. Това дали ще попаднем в категорията "хъб" - няма особено значение, ако реализираме максимално потенциалните си ползи.

Второ, не особено добрите вести - от гледна точка на функцията на хъбовете - а те са там където има едновременно значително потребление или значително предлагане - България не може да предложи нито значително потребление, нито значително и диверсифицирано предлагане - поне докато нямаме значителен местен добив на природен газ или започнем активно да търгуваме - сами или чрез стратегическите си партньори - с газ, в това число и като купуваме газ отвън. Реализацията на Южен поток - колкото и това да изглежда абстрактно към днешния ден - нямаше да промени с нищо шансовете ни да се превърнем в разпределителен център или газов хъб.

Ако питате Булгаргаз ние нямаме право изобщо да търгуваме руски газ с трети страни, дори и това да бъдат количества, които не можем сами да консумираме !?. Тезата на Булгаргаз, разбира се не е вярна - Европейската комисия излезе със специално тълкуване по повод на реверса на руски газ към Украйна като потвърди, че всяко количество природен газ попаднало на територията на Европейския съюз е собственост на купувача, който може да го препродава свободно.

Някак по дефолт се приема, че всички газови потоци в региона се ориентират в две направление - турския и италианския пазар. Това е реалност, която само на пръв поглед не може да се промени. Газовият пазар в региона се намира в състояние на изключителна волатилност - не само поради технологичните революции и изобилието от проекти за пренос - газопроводи, интерконектори и терминали, но и поради множеството проекти за проучване и добив не нефт и газ в целия регион, в акваторията на Черно и Средиземно море.

Скъпите проекти за газопроводи и доставки от далечни дестинации, стават все по-проблемни, защото безвъзвратно мина времето на дългосрочните нефтеноиндексирани контракти, които гарантираха устойчиви и високи приходи за дълги години. Днес никой не може да предвиди дългосрочното бъдеще и затова оптималните енергийни стратегии се фокусират върху много вариантност и еластичност на предлагане и потребление. Недиверсифицираният пазар на Централна и Източна Европа, и особено ако към него добавим и такъв голям консуматор като Украйна, представлява естествена точка на притегляне за всички търговци и добиващи газ компании. Това, което Италия и Турция не могат да предложат е ново търсене, защото и двата пазара са задоволени и диверсифицирани - сега и в обозримо бъдеще. Обратно, Централна и Източна Европа, които все още имат монополен доставчик и природния газ струва по-скъпо, са най-перспективния регион за пласиране на нови количества от нови доставчици от добиващи компании, газопроводи или терминали.

В този устрем към нови маршрути и доставчици, би било непростимо да се недооценява възможността както Газпром, така и на други руски добиващи газ компании да сменят "силовата" парадигма при евентуална смяна на властта в Кремъл. Европейският съюз няма нужда от реципрочна на кремълската политика на открито фаворизиране на един или друг източник или маршрут, а на конкурентен и либерализиран пазар.

Идеята, че Турция ще успее да реализира газов хъб на границата с България и Гърция "виси" с много въпросителни, и се възприема от болшинството аналитици с откровен скепсис, най-малкото по две причини . Първата причина е отсъствието на значителни газосъхранителни капацитети по маршрутите на "новия" Южен поток. Идеята, че както при Южен поток през България проблемът ще се реши с лупингова система е теоретично възможна, но икономически неизгодна бизнес опция - особено в сравнение с капацитетите и еластичността, която дава преносната система на Украйна. Ако реализираме проектите си за газосъхранение и имаме 2-2,5 милиарда кубически метра капацитет на своя територия и с истинска и с висок транзитен капацитет свързаност – възможност за изход и вход в нашата система от много точки - то България с нищо няма да бъде по-малко значим фактор от която и да е друга страна в региона.
Втората е, че смяната на маршрута не променя с нищо базисната финансова пречка, която торпилира Южен поток - невъзможността той да бъде финансиран от пазарите след отказа на събрания специално за проекта банков консорциум да се ангажира при нерешени въпрос между Русия и Европейския съюз.

И в това няма само толкова политика, колкото здрав разум. Поставете се на мястото на газовите компании и потребителите. Много по-логично е за Европа и за нас вместо да купуваме руски газ от хъб в Турция и да платим за дългия маршрут и за разходите по изграждане на инфраструктурата, да го купим на руско-украинската граница - при всички случаи ще ни излезе и по-евтино, и по-сигурна като защита срещу прекъсвания на доставките.Украинската газопреносна система е без конкурент в това отношение в цяла Европа.

Така, че вместо да си губим времето в суетни геополитически флиртове с поредните гранд проекти, трябва прагматично да се опитаме да реализираме достъпното, оптималното и реалистичното, което ще ни позволи да капитализираме максимално географското си положение и газовите активи - заложени в съществуващи, като реализираме всички текущи и бъдещи проекти.

Само тогава може да предадем смисъл на амбициите си да бъдем фактор в енергийната мрежа на Европа, при това по начин, който да ни прави предсказуеми и желани партньори и на Запад, на Изток, на Север и на Юг.

Приказката за хъбове и за бизнес чрез геополитика нямат добър край. Както се убедихме от съдбата и сметката, която плащаме по несъстоялия се Енергиен шлем.

http://idvassilev.blogspot.com/2014/12/to-hub-or-not-to-hub.html