Хората имат относително голямо доверие в работата на Сметната палата, но не и когато става въпрос за политици.

Те определят работата й с думите "професионализъм", "независимост", "обективност", "публичност" и "прозрачност", но когато стане дума за политици, доверието им рязко спада, показва национално представително проучване на "Алфа рисърч".

Проучването проверява както мнението на обществото, така и оценката на одитираните институции и общините.

Общо 37% от анкетираните граждани имат доверие на Сметната палата, а 42% - не. В сравнение с високите нива на недоверие към ключови държавни институции, регистрираното отношение може да бъде определено като „умерено позитивно“, се посочва в проучването.

От всички дейности на Сметната палата само проверките на декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, генерират недоверие. Причината за това обаче са наслоените негативни обществени нагласи към политическата и партийната сфера, посочва „Алфа Рисърч“.

Социалните групи в обществото с по-високо образование, с по-високи доходи и професионален статус са по-добре запознати с дейността на Сметната палата. Социолозите изтъкват като много позитивен знак за Сметната палата фактът, че точно онези, които познават по-добре нейната дейност, й имат по-голямо доверие (52%).

Сметната палата е сред най-разпознаваемите институции, контролиращи финансите в държавата. Тя се нарежда след БНБ и НАП и дели третото място с Фонда за гарантиране на влоговете в банките, а по някои показатели го изпреварва.

Сред функциите, изпълнявани от Сметната палата, най-широко популярна (61%) е проверката на финансовото и имотно състояние на лицата, заемащи висши държавни длъжности. На второ място (50,5%) обществеността знае, че Палатата проверява достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации. След тях се нареждат останалите функции на Сметната палата - контрол на законосъобразното управление на публичните средства, контрол на парите на партиите и предизборните им кампании, информиране и отчитане пред Народното събрание за извършените одити и цялостната й дейност и контрола за ефекта от разходването на публичните средства.

От обектите, които одитира Сметната палата, на гражданите са най-познати държавният бюджет (52,8%), държавните и обществени институции като БНБ, НЗОК, агенции и общини. Най-малко известно на хората е, че Сметната палата одитира държавни предприятия (едва 20% знаят това) и дружества с над 50% държавно или общинско участие (13%). Последната група обаче Сметната палата има право да одитира едва от няколко години.

Изключително високо е доверието на одитираните институции и общини към проверките на Сметната палата – 89,7%.

Според 72% от анкетираните институции препоръките, които са им дадени от Сметната палата за подобряване на дейността, са изпълними. Общините са по-категорични по този въпрос от националните институции, тъй като изтъкват обективни пречки, свързани с промяна на средата, нормативната база и други.

Проверяваните институции препоръчват на Сметната палата да премести тежестта от чисто финансовата заверка на отчетите към одитите, изследващи ефективността на изразходването на бюджетните средства. Малките общини пък искат да им се отделя по-специално внимание с разяснения и обучения, за да си подобрят отчетността.

На въпроса „Каква информация бихте желали да научавате от Сметната палата?“ гражданите отговарят, че искат одитната институция по-често да оповестява публично резултатите от своята дейност, да налага значими санкции при незаконосъобразно и неефективно изразходване на бюджетни средства, и да следи, че не се злоупотребява с парите на данъкоплатците и те се харчат за добро.

Това е първото социологическо проучване в историята на българската Сметна палата и е в съответствие с международните добри практики на Върховните одитни институции.