6 месеца преди евровота депутатите отново променят изборния закон. Кой, какво и защо предлага

Ограничаването на машинното гласуване и забавянето на електронното за неопределено време най-вероятно ще влязат в дневния ред на депутатите от правната комисия другата седмица.

Нагласите между двете формации във властта - ГЕРБ и "Обединените патриоти", са депутатите от мнозинството да не предлагат много поправки в Изборния кодекс, извън вече внесените. Целта е измененията да бъдат приети преди началото на новата година, за да не изглежда, че промените се правят за предстоящите през май догодина евроизбори, научи OFFNews.

Въпреки това в част от ОП има нагласи преди окончателното приемане на текстовете да бъде внесено и друго изменение - да бъде увеличен прагът за избор на кмет в населено място. В момента само селищата с над 350 жители могат да гласуват за собствен кмет, а от ОП искат тази долна граница да бъде вдигната още повече.

От БСП обаче имат намерение да подготвят собствени предложения за промени в Изборния кодекс, които предвиждат точно обратното на идеята на "Обединените патриоти" - да бъде позволено и на селата с под 350 души да избират кмет.

Законопроектът на социалистите все още не е готов, но най-вероятно ще бъде внесен в деловодството на Народното събрание другата седмица, за да има възможност техният и този на управляващото мнозинство да бъдат разгледани в правната комисия заедно. От левицата обаче са по-скоро скептични, че това ще стане.

Проектът на социалистите няма да включва само намаляване на долната граница за избор на кмет. По информация на OFFNews те ще предложат изборните списъци да бъдат обновени и изчистени от т.нар. "мъртви души". Идеята им е информацията в тях да бъде опреснявана на опреден период време, например на всеки 2 години. Вероятно проектът им ще предвижда това да става чрез информацията на ГРАО за жителите на отделните населени места.

Депутатите от ДПС все още не са решили дали ще внесат собствени поправки в Изборния кодекс, научи OFFNews. Очаква се решението дали ще внесат отделен проект да бъде взето другата седмица. Дори да нямат собствени изменения, вероятно от партията на Мустафа Карадайъ отново ще поискат да падне забраната за предизборна агитация на майчин език - нещо, което предлагат при всяко отваряне на Изборния кодекс.

Депутати от ГЕРБ и "Обединените патриоти" внесоха предложения за промени в Изборния кодекс миналата седмица. Поправките засягат машинното и електронното гласуване, а целта им е с тези изменения да спре да се нарушава закона. Според действащия закон машинно гласуване трябваше да има във всички секции след президентските избори през 2016 година. Такова обаче нямаше и законът беше нарушен няколко пъти. Централната избирателна комисия (ЦИК) дори беше осъдена да въведе машини във всяка секция, но това така и не се случи. Малко преди предсрочните парламентарни избори от комисията обявиха поръчка за изпълнител. На нея се яви само една фирма, която обаче от ЦИК дисквалифицираха и машините отново не бяха във всяка секция. Сега управляващите имат идея и в тази посока - да запишат, че за осигуряването на машините се грижи държавното предприятие "Информационно обслужване" АД.

От БСП са твърдо против ограничаването на броя на машините. Те не са съгласни и с идеята на ГЕРБ и ОП в закона да е записано изрично, че "Информационно обслужване" АД ще осигурява машините за вота. Мотивът - така те ще участват и в самия изборен процес и в броенето на резултатите. "Тогава направо да не си играeм на избори. Михаил Константинов (бел.ред.- председател на УС на „Информационно обслужване”) направо да излиза и да обявява кой влиза в парламента и кой не по телевизиите. Без да е имало избори", пошегува се депутат от левицата. Социалистите смятат още, че вписването на конкретна фирма в закона, била тя и държавна, е правен абсурд.

Според действащия Изборен кодекс на предстоящите евроизбори трябваше да има и електронно гласуване, но идеята на управляващите е то да се отложи за неопределено време, а поправките са написани така, че може и никога да не бъде въведено. Освен това в сегашния изборен закон е записано, че експериментално електронно гласуване трябваше да има след 1 януари 2018 година, но такова не беше проведено на частичните местни избори, които се провеждат периодично в различни населени места, което отново е нарушение на закона.

Предложенията на мнозинството не засягат само ограничаването на машинното и забавянето на електронното гласуване, но и това как изглежда самата бюлетина. Идеята е да бъдат премахнати номерата на партиите, за да се избегне феноменът "15/15" - когато избиратели погрешно гласуват с преференция за кандидата от листата, чийто номер съвпада с този на партията.
За "Обединените патриоти" това е ключова и дори задължителна поправка, обясниха депутати от формацията пред OFFNews. БСП обаче смятат, че такава промяна ще обърка избирателите, защото интегралната бюлетина се променя твърде често, а и ефектът "15/15" намалява с всеки изминал вот и гласуващите са започнали да свикват.

Следете новините ни в GoogleNews