Бизнес инкубатор за съвременни изкуства; създаване на работещи старт-ъп проекти в сферата на културата; конкретни стъпки към това артистичният сектор и бизнесът да се срещнат и да заговорят на един език - това са част от идеите за подобряване на творческата среда в София, които изведе на преден план среща между бизнеса и културата.

Много са адекватните и целенасочени мерки, с помощта на които светът на творческа София може да се развива на основата на изискванията на съвременния пазар за изкуства. Именно целта да ги открои има поредицата от срещи, обединени в проекта „Партньорства за творческа София".

Втората среща, част от начинанието, даде ясна заявка за космополитен и професионален подход към обновяването на средата. Две групи обсъждаха конкретните предложения съответно в групите „Меценатство, дарителство, спонсорство“ и „Партньорства, дългосрочни сътрудничества“. В рамките на един работен ден групите проведоха последователни срещи и се фокусираха върху конкретни цели.

Сред темите, които се откроиха в обсъжданията и на двете групи, бяха необходимостта от професионална квалификация и образование в сферата на културния мениджмънт; нуждата от алтернативен поток на комуникация, независим от системата на масовите български медии; административни и законодателни подобрения в полза на меценатите и на публиките.

На фокус в първата група бяха поставени три теми, създали логически триъгълник между бизнес комуникация, квалификация и технологични иновации, които, разгледани поотделно, са сред ключовите предпоставки за устойчиво и бързо развитие в сектора на творческите индустрии:

- Стимули за бизнеса за участие в културния живот;

- Създаването на информационна платформа за културните събития в София;

- Образователна платформа за наука, технологии и съвременно изкуство насочена към училищата и младежите.

Като ключов въпрос отново се открои създаването на информационна платформа за столичната култура. Тя освен да осведомява за случващото се в културния живот на София, трябва да събира метаданни, които изграждат в реално време профил на потреблението на култура в София и илюстрират въздействието на културата върху свързани сектори на местната икономика като хотелиерство, ресторантьорство, туристически услуги, развлекателна индустрия, пазар на творчески и образователни продукти и услуги и др. Подобна платформа служи и като гид за туристите, ако е свързана с GPS-а на телефона и им показва какво културно пространство и/или събитие има в близост до тях.

Трите теми във втората група отново откроиха важната роля на обучението и израждането на капацитет в сектора, като акцентът падна върху неформалното професионално обучение и формата на практическо предаване на опит чрез:

- Обучение на хората на изкуството в бизнес умения и запознаване на бизнес-партньорите с логиката на създаване и представяне на съвременни изкуства;

- Подкрепа на иновации и творчество в София – партньорства за създаване на инкубатор за съвременни изкуства;

- Създаване на стандарт и утвърждаване на добри практики при представянето на творчески организации и проекти пред бизнеса.

Приоритетите във втората група бързо се превърнаха в реални, реализуеми идеи за проекти - инкубатор за съвременни изкуства, създаване на публично-частен фонд за подкрепа на старт-ъп проекти в областта на съвременните изкуства, въвеждане на ваучери за култура и др.

„Идеите са иновативни и имат потенциал да задвижат на практика динамични партньорства между двата сектора – творчески и бизнес, ако стигнат до реализация“, обобщиха участниците.

Интересна идея е и развиването на система за професионален стаж за арт мениджъри в бизнес среда и обратно - за бизнес партньори в среда за създаване и представяне на изкуство (от хореография до организация на сцената). Дори и кратка форма на стаж при арт организациите би дала на бизнес партньорите разбиране за сферата на изкуствата, а бизнес стажът за арт мениджърите би допринесъл за усвояване на полезни бизнес умения.

И така, големият въпрос е: дали ще успее творческата сцена да проговори на езика на бизнеса? Според участниците в дискусията това е въпрос на съвместна работа и прозрачен диалог. Важна следваща стъпка е да се използват новите възможности, които дават технологиите и тристранните партньорства, за да се изследват ефектите от творческия сектор върху местната икономика, да се проучва промяната в аудиторията, нейните вкусове и нагласи, демография и финансов ангажимент в културния живот на столицата.

Работата продължава. Третата среща по проекта „Партньорства за творческа София“ е на 5 юли (сряда) от 16,00 ч в Гьоте-институт.

Още по темата

30/05/2017

Култура

Рухва ли митът за „неразбрания артист на държавна издръжка“?